Престоящото ми заминаване и липсата ми на самочувствие като Java developer (поне още 5-6 месеца ще е така) ме накараха вчера да търся книги за Java, които да си купя за четене през дългите Женевски нощи. До сега Шефът не ни е осигурявал хотел с Интернет – ще е цяло чудо този път да се поправи. А чудеса, както знаем, рядко се случват! В бизнеса се слючват изключително рядко, така че…
Да, ама свястна Java книга на пазара няма! Не ме разбирайте грешно – ако пуснете едно търсене на Java в кой да е книжен сайт – ще бъдете затрупани. Въпросът е, че няма качествени, т.е. – нови. А тази технология изглежда се е развивала доста бързо: прясно издадена книга на БГ език се оказва безнадежно остаряла относно технологията, която описва.
Не, не успях да харесам! С помощта на Стефан (щях здраво да хлътна 25 лв за нещо, с което само щях да подпирам вратата)…
За сметка на това дадох повече пари за “другите книги” – т.е. тези, с които си flush-вам главата след ежендневието. Сапунените фентъзита все още ме кефят, до кога ли ще е така? Даже купих книги за #Веси# и за #Ангел#. #Веси.море# вече хареса нейната, #Ангел.комп# днес ще каже :).
Направо ме е яд как излезнах за нещо, а се върнах с нещо съвсем друго :(. Така става почти винаги, когато вляза (с пари) в магазин за разни електронни “джаджи” или в книжарница (особено ако е склад на едро). Дано поне и моите книги са хубави.
А въпроса за добра книга за Java на български език стои. Засега ще си купя само тази на Наков (колкото да не е без хич), иначе продължавам да търся. Имам още 5 дни…

🙁 !
Отдавна не ми се беше случвало.
Но тези дни изнемогвам :(.
Идва новият проект, идва със страшна сила и с някаква безумна 45-дневна командировка в Женева. Идва с някаква безкрайна проектна документация, засега имам около 400 страници, не знам как ще се оправям.
Междувременно продължават старите проекти (и един нов малък), както и Java обучението ни. Много, много нови неща.
Разбира се, трябва и да ми остава лично и семейно време. Трябва. Но дали ще остане? Вече с нетърпение чакам Август и се моля да мога да взема отпуск 2х7. Защото след това пък идва работата по новият апартамент, който до тогава трябва да е готов.
Ех, ако само това са проблемите – ще се оправим.
Но сега в момента ми е криво – може би щото преядох :(. Тази торта накрая беше извращение след пицата (която ми се стори малка в началото). Разправяй след това, че отслабваш :(….

“Вдругиден”, или още казано “Денят след утре”, или още по-друго казано “След утрешният ден”, или както американците са си го кръстили “The Day After Tomorrow” ставаше за гледане!
Не очаквах кой-знае какво – и съответно и не получих кой-знае какво. Ефектите са на повече от задоволително ниво.
Поредният филм, в който американците (е, целият свят, но логично действието беше фокусирано в/у Северна Америка) преживяват (далеч не всички обаче) поредният апокалипсис.
Честно казано, на моменти тръпки ме побиваха. Не толкова от самият филм, колкото от реалистичността на изказаните факти и предположения. От това, което съм чел и гледал мисля, че описаното там може да се случи! Може би не точно толкова бързо, и не точно в тези размери, но… абе страшничко. И още по-страшничкото е, че нищо не можем да направим, за да го предотвратим – Земята ще става все по-пренаселена и все по-мръсна :). И ще видим…
Ако ви е харесал “The Independance Day” – ще ви хареса и този. На мен лично този повече ми хареса, защото е по-близко до реалността.

Преди два часа се върнах от lug-bg дните в Стара Загора.
Два интересни дни, изпълнени с емоции, срещи и ценни знания и опит. Запознах се с хора, с които засега само се бяхме ругали в lug-bg :). Купих си lug-bg фланелки. Въобще – много ценен опит!
Използвах събота вечер, за да се видя с братовчед си – арх. Банко Банов. Знам, че звучи много официално за първи братовчед, но макар и винаги близки (когато бяхме много по-млади), ние сме живели и живеем като че ли не само в два различни града, но и в два различни свята. Останах много приятно изненадан, че открихме цяла купчина общи проблеми, и нито веднъж разговорът не тръгна “в небитието”. Преди не беше така, но и ние сме нямали възможност да си говорим сериозно поне от 10 години насам. А за 10 години много неща се променят. Като цяло – никак не съжалявам, че изпуснах купонът на lug-bg (за него днес се говори много, и имайки впредвид какво чух – дълго време ще се говори за него – lug-bg в Стара Загора).
Сега си почивам, свалям новите headers от Dag, и чакам да видя с какво ще ме изненада за update. Веси все повече свиква с Fedora (не че съм очаквал нещо друго – тя, колкото и да виеше против Линукс за домашна OS, все пак обича хубавите неща). Ангел може да се каже, че е с нормален стомах и корем… абе има светлина в тунела, както е модерно да се казва. Тези дни Ангел е ял като за 4-ма човека от неговият калибър – явно има много за наваксване (то и си личи). Тази вечер ще го оставим на вещата грижа на баба му, а ние ще посетим The Day After Tomorrow. Веси вече е скептична (“Аз не си падам много по такива апокалиптични филми”), но аз пък харесвам такива филми, и мисля че ще си струва гледането на кино.
Утре продължавам работата по новият проект. Тази командировка от 4 седмици в Женева направо ще ми изпие мозъка – дано Шефът да успее да договори по-малко дни там, че 28 дни сам в средата на лятото ми се виждат една непоносима командировка! Ще видим… най-важното все пак си остава работата.

Отдавна не бях писал на български в моят блог. Все така се случваше, че или покрай неприятности вкъщи, или покрай решаване на технически Федорини проблеми, забивах по някой технически материал и оставях ежедневието (дневничното) настрани. Не ми се пишеше.
Днес реших да се опитам да се променя. Започнах с преместване (като копия, всъщност) на всички технически материали на моят сайт в специална страница (по-прегледно, по-удобно, много по-***, но ме мързеше до сега).
Засега съм решил новите неща в този блог да бъдат повече посветени на ежедневните проблеми, и повече на български език. Техническите ще ги пиша на сайта ми – който иска – да гледа там. Може би ще слагам референция само тук (като едноредов постинг в блога), но няма да ви отегчавам с technical crap повече.
Ангел все още боледува… Не точно боледува, но е на диета. Това стомашно разстройство се оказа много сериозен проблем за мъничето – за 2 седмици свали поне 2 килограма, което съотнесено към общото му тегло е около 15% – представете си за 2 седмици един 80 кг човек да загуби 12 кг – страшно! Но детенцето се държи, много му е криво, че яде безвкусни диетични храни, иска какво ли не непрекъснато – не знам на кой ще му е по-трудно – на баба му или на него тези дни.
Веси след 5 дни болнични за последните 10 дни не може да взема дни, освен ако не е супер спешно (дано да няма нужда).
Тези дни успяхме да преборим разстройството и температурата – сега надеждата е, че постепенно ще вървим към оправяне. Само ние си знаем (и основно – майка му) какво ни беше… сигурно всички родители така преживяват първото по-сериозно боледуване на детето им.
Да си пожелаем скоро да не се налага писане на подобни постинги!