…вече се намира тук.
Засега има само 5 снимки, но се надявам да се попълва постепенно.

Тръгнахме рано от офиса, защото имахме неща за вършене: трябваше да сменям пари, както и да купуваме карти за пътуване за всеки един от нас.
По препоръка на колегите тръгнахме от офиса в 15:40. По пътя към спирката едно 27 ни задмина, което не ни притесни много, защото вече знаехме че автобусите са достатъчно често. На спирката след известно умуване взехме един двоен билет (просто нямахме дребни пари за 2 отделни), и още един трети за последният от нас. Пак на спирката видяхме и разписанието, според което в 16:00 трябваше да пристигне следващият автобус.

Continue reading “Втората вечер”

Мдааа… Висенето до 01:00 (БГ време) си каза думата.
Днес едва отлепих сутринта.
След кафето и първоначалният инструктаж се отправихме към спирката на автобуса. Пътьом се отбих в едно кафене, в което раздробих една банкнота от 100 франка, защото се оказва, че единственият засега начин е да си купуваме билети от автоматите на спирката. Още днес обаче ще проверяваме за карти за пътуване.
Женева е интересен град. Едновременно френски – заради езика, и едновременно швейцарски – заради хората. Доста пуритански, казват “местните”, като Красимира.
Хората (засега) са изключително вежливи, автобусите – швейцарско точни – въпреки задръстванията.
Най-отдясно на всяка по-централна улица има една лента, която е запазена само за велосипедисти, таксита и автобуси (не ме питайте как се съвместяват тези три неща – факт е, че успяват). Поради това, когато на разписанието на автобуса пише 09:35, той е на спирката в 09:35.
На въпросът ми “А не се ли намират хитреци, които в задръстването да влизат и да карат в зоната за такситата” Красимира се зачуди: “Че как ще карат, нали ще ги глобят”? И ми даде пример за това как глобяват тук. Да речем – спрете неправилно. Първият (ама наистина – първият) местен, който мине и види колата ви – ще позвъни в полицията. След това е въпрос на време (швейцарско време – около 10 мин) да дойде полицай и да ви накаже. С около 200 франка… ако ви е сефте! Красимира ми обясни и един случай, в който самата тя е била замесена. Една вечер, обикаляйки за Н-ти път нейният квартал (1 през нощта) и търсейки место за паркиране, най-накрая решава, че на едно место може да се събере – т.е. може да остави 5 метра до кръстовището (както е по закон). На сутринта намира глоба и бележка “колата беше спряна на 4.86 м”). Това е… затова и е толкова лесен живота тук.
В офиса ни посрещнаха много добре. Кафето и чаят са безплатни :). Обядът не (няма такова нещо като безплатен обед, нали 🙂 ?). Настроих си мрежата, и веднага забелязах, че Firefox 0.9 е излезнал. Пуснах го да се сваля, и се облещих. 4.5-те мегабайта “дойдоха” от Щатите за около… 10 сек. Както и да го смятам, това са си 500 КБ/сек даунлоад. Ето на това аз му викам Интернет :). Лоша работа – като се върна, ще ми липсва. Но ми се ще вече да се бях върнал.
Сега продължаваме по плана. На обед хапнах една лазаня… само 13.50 франка.
Курсовата матрица е както следва:

	CHF	EUR	BGN
CHF	 1	0.66	1.289
EUR	1.51	 1	1.94
BGN	0.78	0.52	1

Днес следобед вероятно отиваме за карти за градският транспорт (инак ще даваме поне 5 франка на ден за билети. А това не е справедливо – само за дните тук това прави доста пари – затова и ще търсим алтернативи.
Като за начало – всичко изглежда ОК. Тепърва обаче ще видим…

Пътуването мина.
Вече сме в Женева.
Началото не е зле – запознахме се с много интересен човек – както тя се изрази – “модел за преуспял българин” (самата тя сложи много кавички).
Г-жа Красимира Плачкова притежава много красива галерия за старинни икони. Самата тя е експерт в областта на историята на изкуствата, както и по реставрация, оценяване и всички други сложни дейности, които включват работата с тези произведения на изкуството (иконите, ама не 48х48, а истински църковни икони от Русия например).
Настанихме се у тях – поради тоталната липса на свободни хотели в Женева (някакво събитие има пак… всичко е 100% пълно). Ще се местим в хотела вероятно в петък.
Приятна вечер, развалена единствено от мача с Швеция. Но предвид проблемите, които предстоят за разрешаване – това европейско ми се струва бял кахър. Важното е че сме там, сред най-добрите!
Утре ще видим офисът на клиента ни. И ще се сблъскаме по-сериозно с Женевският стандарт на живот :).

Днес започва командировката в Швейцария :(.
“Мисли позитивно”, казват всичко наоколо. Щото съм се вкиснал. И вие да бяхте сума ти време далече от хората, които обичате – и вие щяхте да се вкиснете.
Смятам да му дада шанс – на “позитивното мислене”. Ще видим какво ще стане. Сега ми се ще вече да сме Август (за кой ли път), и всичко да е зад мен. Знам, ще си кажете – ти луд ли си – нали сега европейско, освен това лятно време, и т.н… да, ама на мен така ми се ще. Добре, че Бог не смята да ми задоволява лесно прищявките – ще дойде Август, но ще дойде след 47 дни.
След 45 мин. ми е срещата на летището с колегите. След това – два полета (дай Боже – 2 излитания и 2 кацания). След това настаняване… и чак след това, ако имаме шанс – гледане на мача. Дано поне нашите да бият – да запомня и аз с нещо този ден :(.
До преди малко бяхме с Веси. Направо не ми се пускаше да се качва на тролея :(. Добре, че разумът надделя и не я накарах да дойде на летището – щеше да ни е още по-тежко. Сега започват дългите 17 дни, през които ще сме разделени – след това, ако детето е здраво – тя ще дойде при мен за 6 дни (OBS: Респект!).
Започва предстартовото броене, след това и ГОЛЯМОТО броене.
До кукане! Ако имам възможност – ще пиша. Иначе – живи и здрави – до после!
9,8,7,…..
47, 46, 45, 44, ….

Трябва ли всяка седмица напоследък да ми предлага алтернативи, които ще променят коренно животът ми, този който в момента имам 🙁 ?
Трябва ли тези алтернативи да са толкова силни, че човек трудно да устоява на изкушението?
Много ми дойде. Не знам какво ще реша, но вече ми е твърде много.
Вчера и днес не съм работоспособен заради това :(. А това вече не е на добро.
Ще видим. Ще ми се вече да е 15 Август, и аз да си пека четирибуквието на морето в Иракли. Макар че, като гледам накъде отиват нещата, може и да се размина!

… по последна информация – започва на 14.06. и свършва на 30.07.
1) Изпускам европейското
2) Цели 7 седмици
3) И то през лятото
Дано само успея да уредя и на Веси да види Женева… ако заслужи :).
Работата иска жертви – това е положението. Дано Ангел да ме познае, когато се върна!

Престоящото ми заминаване и липсата ми на самочувствие като Java developer (поне още 5-6 месеца ще е така) ме накараха вчера да търся книги за Java, които да си купя за четене през дългите Женевски нощи. До сега Шефът не ни е осигурявал хотел с Интернет – ще е цяло чудо този път да се поправи. А чудеса, както знаем, рядко се случват! В бизнеса се слючват изключително рядко, така че…
Да, ама свястна Java книга на пазара няма! Не ме разбирайте грешно – ако пуснете едно търсене на Java в кой да е книжен сайт – ще бъдете затрупани. Въпросът е, че няма качествени, т.е. – нови. А тази технология изглежда се е развивала доста бързо: прясно издадена книга на БГ език се оказва безнадежно остаряла относно технологията, която описва.
Не, не успях да харесам! С помощта на Стефан (щях здраво да хлътна 25 лв за нещо, с което само щях да подпирам вратата)…
За сметка на това дадох повече пари за “другите книги” – т.е. тези, с които си flush-вам главата след ежендневието. Сапунените фентъзита все още ме кефят, до кога ли ще е така? Даже купих книги за #Веси# и за #Ангел#. #Веси.море# вече хареса нейната, #Ангел.комп# днес ще каже :).
Направо ме е яд как излезнах за нещо, а се върнах с нещо съвсем друго :(. Така става почти винаги, когато вляза (с пари) в магазин за разни електронни “джаджи” или в книжарница (особено ако е склад на едро). Дано поне и моите книги са хубави.
А въпроса за добра книга за Java на български език стои. Засега ще си купя само тази на Наков (колкото да не е без хич), иначе продължавам да търся. Имам още 5 дни…