Днес, докато си лекувах махмурлука от снощи (че беше много тежка нощ), попаднах на статията на Мишел. Това, което му се е случило е толкова ужасно, срамно и долно, че само по себе си обезсмисля цялата “модерност”, цялото “европеизиране” на нашето МВР.

Писал бил, човекът, за Странджа. Писал, ама понеже писал за незаконен протест, това било престъпление според “европейската” ни полиция. Както писал за Странджа, така след това писал и обяснения в полицията.

Никое добро дело не остава ненаказано, нали г-да нещастници? Да, вие, нещастниците които гоните нас, блогърите, вместо да гоните, арестувате, респектирате и сплашвате истинските престъпници, мутрите задигнали милиони и затрили десетки хора. Вие, които сигурно сте постъпили в “системата”, защото сте се виждали как сте част от нещо, което прави животът на хората по-спокоен. Представям си колко гадно се чувствате сега. И донякъде ви съчувствам. Да си подчинен на фонтанни пикльовци сигурно хич не е приятно задължение. Кой знае колко компромиси със съвестта и морала си сте правили, и ще правите. Не е ли един огромен компромис едновремено да знаеш каква мутра е шефът ти, а в същото време да запълваш служебното си време с четенето на “глупости” из българската блогосфера? Аз лично не бих издържал на такава работа. Затова ви съжалявам. Жалки сте.

Интересно ми е какво ще стане в бъдеще? Какво ще донесе то на нас, блогващите това, което чувстваме, което мислим, без цензура и граници? Дали България ще стане китайския квартал на ЕС? Дали няма да го превърнем в место, на което МВР цензурира, водено от подкупните интереси на шефовете му? За комфорта на този и онзи “предприемач”? Или за комфорта на този или онзи политик?

Много въпроси има там, в бъдещето. Много има и в настоящето. Но в настоящето има и един отговор. Отговор, който едва ли вие очаквате да чуете. Отговор, който вече сте прочели в много други блогове, и който тепърва ще четете в много такива. Защото, драги ченгета, тепърва ще разберете че не е лесно да сплашиш блогър. Не е лесно да му “избиеш зъбите”. Всъщност вие може да поръчате на някоя отрепка да стори това, но това няма да му запуши устата. Блогърът е такова животно, че и с пръстите на краката си ще пише, но пак ще напише своята позиция. А за вас ще остава само да я четете, да скърцате със зъби, шефовете ви да размахват папки и “преписки” (каква овехтяла дума, точно както методите ви между другото), и нещата ще се развиват пак и отново вън от вашия контрол.

Защото, драги ми Смехурко, контролът остана някъде в 80-те години на миналия век. Болните ви амбиции за контрол над свободата на словото са с предрешена съдба. Вие ще си отидете, ще изтлеете и никой няма да си спомня за вас, докато блогосферата ще се развива. И нас ще ни има. Вас – не!

Накрая, за вас, разследващите евентуално и този блог, искам да цитирам един приятел и човек, чието мнение безкрайно уважавам:

Знаеш ли, съжалявам те! Преди малко, преди да започна да пиша това, смятах да ти тегля една – и то грубичко, специално за теб. После си помислих, че те и шефовете ти не са за пропускане, и техните началници и ако почна така няма да се спра дорде не подмина и президента и премиер-министъра. Защото всички напоследък се държат като мижитурки. Защото това, което се случва хич не се вързва с мечтата ми за моята България! Да, аз съм мечтател и това ми харесва – а ти си някакъв средностатистически нещастник, защото и двамата знаем, че щом са те натирили за редови читател, не те бръснат много за слива.

Жалки сте :)!

По принцип съм [много] доволен клиент на Първа инвестиционна банка. И продължавам да бъда. Но искам да ви разкажа една случка от вчера и днес.

Вчера влязох в електронното им банкиране и с удивление видях, че списъкът от наши сметки там е празен. Ама много празен – имаме 4 сметки, а виждах нула. Ясно, технически проблем. Драснах им два реда да си оправят бакиите (случва се на всеки, а и разбира се, че ще се случи точно в неделя) и реших, че всичко е ОК.

Днес наистина всичко беше ОК. Но не за това пиша. Получих този компетентен отговор от служител на банката:

From: "e-bank"
To: "Doncho Angelov"
Subject: Не виждам нито една от сметките си в електронното банкиране
Date: Mon, 25 Jun 2007 09:35:51 +0300

Здравейте,
проверих Вашете сметки и установих ,че се виждат.
Ако за напред има проблев маля пишете ЕГН на тетоляра на сметката.
 
VESSELIN BAYRAMOV
E-BANK
1000, SOFIA
10,STEFAN KARADJA STR.
TEL. 9100199

Видял съм много неграмотност из Мрежата. Но това съобщение минава всякакви граници. Да изключим стиловата му “издържаност”. Да изключим липсата на обяснение за това какъв е бил проблема. Да изключим и липсата на извинение за това, че не са ми свършили работата на време. И да изключим типографските грешки.

Въпреки това голямо изключване, пак остават много смущаващи правописни грешки.

След като ми мина потреса се замислих. Колко ли трябва да е зле един отдел, за да си позволи хора с подобна езикова култура да получават и да отговарят на официалната ѝ поща? Колко ли трябва да е силен глада за специалисти в родна България, за да може да оставиш човек, който пише “тетоляра” (при положение, че работи в банка!) да бъде едно от лицата на банката? Трябва да им е доста трудно на мениджърите на ПИБ, много трудно!

Трудно или не обаче, струва си обаче след получаването на такава поща от твоята банка да им поискаш обезщетение за нанесени морални вреди :). Или както Моканина казва: “Боже, колко мъка има на тоя свят, Боже!”.

Днес се натъкнах на много интересно явление в моят RSS четец. Явлението дойде от потока на ДАРИК НЮЗ, прилагам ви тук част от екранната снимка:

Текстът, който се видя само и единствено в RSS четеца, гласеше:

> Уважаеми читателю на www.dariknews.bg, благодарим Ви за участието в това социологическо проучване, провеждано от Дарик радио. То няма да отнеме повече…

И тук RSS емисията свършва. Публикацията, към която това водеше, разбира се беше празна. Някой (предполагам редактор, може и главен или гладен такъв) е треснал печата на цензурата.

Споделям с вас това, защото ми стана интересно каква ли е била причината тази новина (или това проучване) да бъдат цензурирани? Дали

* Проучването е било твърде фриволно, за да си го позволи медия като ДАРИК
* Проучването е показвало резултати, които се предполага че биха били неудобни за някой
* Някой трябва да вземе разрешение от някой друг, за да може “свободната” медия да публикува новината

Каквато и да е причината, стана ми неприятно. Едно такова чувство от годините преди 1989-а, когато мастити цензори удряха тежките печати, вероятно със становища, точно съвпадащи с това: “ДА НЕ СЕ ПУБЛИКУВА”. Опасно е, току-виж някой се оплакал на някой друг, и моят задник останал непокрит.

Мъчно ми е за ДАРИК. Мъчно ми е за старото радио, така както си беше преди. Откакто дойде “новата програмна схема”, ДАРИК все повече заприличва на долна класа спортно радио. За мен го няма вече духът от 1997-ма. Или хората са пораснали, или крилата им са изсъхнали, или просто са избягали. От ДАРИК, а може би и от България. ТОВА ДА НЕ СЕ ПУБЛИКУВА !!!

Днес разбрах от материал в DarikNews.bg, че LG очевидно е пребазирана в Северна Корея:

Чудя се този, дето го е написал, толкова ли е зле с политиката, или просто механично си пишем глупости?

Забелязвам сериозно влошаване на качеството на ДАРИК. Само спорт, спорт и спорт. Жалко за радиото, жалко за медията. Ще напиша някой друг път повече…

Това обаче изби рибата! Северна Корея и Google :)! Особено трепе риба това:

“Нашите мобилни телефони заедно с Google ще предоставят на клиентите ни по-лесен достъп до любимите им Интернет услуги”, заяви вицепрезидент на “Ел Джи”.

Отсега се сещам кои са любимите Google услуги на корейците от Северна Корея. Със сигурност тези с Вожда Ким Ир Чен, вплетен в логото на Google.

От dnes.dir.bg:

> Държавата осигури $2 млн. за нов мач Топалов-Крамник

Накратко: Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС) днес внесла 2 млн. долара, които ще трябва да служат за гаранция за евентуален реванш Топалов-Крамник в София.

Чета аз новината и не вярвам.

* Не вярвам на себе си, че ми се ще ДАМС да не бяха се поддавали на подобна колосална щуротия като реваншизмът.
* Не вярвам, че са намерили толкова пари
* Не вярвам,че там работят хора, които наистина милеят за __младежта__. Защото, ако забелязахте, _младежта_ стои преди _спорта_. И едва ли това е случайно.

Защо не го вярвам това, последното. Ще се опитам да се аргументирам.

Какво ще докаже един мач Топалов-Крамник?

* Вариант 1: Топалов ще победи. България ще се върне на шахматния връх, на който постоя няколко месеца. Това връщане може би ще бъде за месец, може би за два, може би за година или две. Максимум. За мен лично Топалов доказа, че може да бъде пръв, независимо от условията. Независимо дали победи в един евентуален реванш или загуби, той ще си остане човекът, накарал ме да се чувствам горд, че съм българин. А това се случва рядко, наистина!
Крамник обаче със сигурност ще направи всичко възможно да опорочи евентуалната победа на Топалов, защото вече видяхме, че методите му миришат силно на кенеф с тежък случай на рядко щастие в него.
* Вариант 2: Топалов ще загуби. Крамник ще си тръгне, още по-горд от преди и още по-нагъл.

Не е ли много по-важно 2 милиона долара да бъдат инвестирани в отчайващата спортна база в България, отколкото някой да си начеше крастата, при това със съмнителен шанс за успех? Според мен тази сума би стигнала за немалко ремонти на немалко иначе затворени спортни бази.

Оставям това недовършено и горещо се надявам Крамник да продължи да отказва. Надявам се най-вече заради нас – може би тогава кухите кратуни в ДАМС ще ни изтеглят двата милиона долара и ще ги насочат към по-полезно място?