Category: смях

“Възгледите на един учител за народното творчество”

“Възгледите на един учител за народното творчество”

На 02.04. бяхме на спектакъла на Камен Донев “Възгледите на един учител за народното творчество”. Спектакълът беше в претъпканата зала 1 на НДК.

Подходих към това събитие леко предубеден, особено след като разбрах, че става въпрос за “моноспектакът”. Някак ми се стурваше странно как един човек може да прави шоу в продължение на 2.5 часа и накрая да се чувстваш удовлетворен. Обаче само колко се лъжех…

Чисто по мъжки, преди постановката омрънках на Веси главата, че сме дали 35 лв на човек за билети. Определено ми се виждаха много пари. Но след представлението въобще не съжалявах – такова нещо просто трябва да се види.

Камен Донев и колегите му изнесоха невероятно шоу. Няма друга дума за този комедийно-танцувален спектакъл, от който най-накрая не ми се тръгваше! В продължение на някъде 150 минути се забавлявахме с един изключителен артист, танцьор и певец, който заедно с колегите си музиканти и танцьори буквално ни разбиха сърцата. Камен Донев показа как хорото е ключът и разрешението на всички битийни проблеми 🙂 . И верно – истина е 🙂 !

За спектакълът може да се каже, че е нещо като “социална злободневка, поднесена с народни танци”. Влизайки в ролята на провинциален учител, Камен Донев буквално ни изпя и изтанцува просташкото ежедневие, на което всеки ден сме свидетели. Подкрепен от (част от) невероятните музиканти и танцьори от националния фолклорен ансамбъл “Филип Кутев”. С допълнителното участие и на следните големи:

Не знам дали всяко такова от тези представления ще е със същия звезден състав. Но тези конкретно ни напълниха душата.

Благодаря на Камен Донев за удоволствието. На Невчето, че ни купи билетите и на Веси, че успя да ме накара да го гледам 🙂 !

Горещо препоръчвам!

П.П. С немалка пловдивска гордост ( 🙂 ) научих, че спектакълът ”Възгледите на един учител” всъшност е на Пловдивския драматичен театър. Още веднъж – браво!

П.П.П. След спектакълът с Веси дружно решихме да ходим да танцуваме народни танци. Надявам се с помощта на Даниела (a.k.a. LeeAnn) и “Чанове” това да се случи и да започнем тези месеци.

Аз и седемте смъртни гряха

Аз и седемте смъртни гряха

Блог, който редовно следя, ме доведе до майтапчийски (дали?) тест, касаещ податливостта ви към Библейските седем смъртни гряха. Ето ви моите резултати:

Greed: High
 
Gluttony: Medium
 
Wrath: Medium
 
Sloth: Medium
 
Envy: Low
 
Lust: Very High
 
Pride: High
 

След като ги видях, се замислих дали тестът не е плащещо реален. Наистина не съм завистлив, но останалото, хммм 🙂 . Фактът, че точно от блога на Кристина попаднах на теста говори сам по себе си за високи количества lust 🙂 . А гордостта… кой ли не я има в излишни количества?

Засега ми остава утехата, че има и по-зле от мен. Ако и някой от четящите направи теста, ще се радвам да споделите резултати 🙂 .

А, да, и на последно място и на дълга патерица: Весела ви Коледа. Надявам се си изкарахте добре!

Храна

Храна

Днес от една колежка получих следващите изображения на любопитно аранжирана храна. Отначало си помислих, че е Фотошоп, но май са истински.

clip_image001 clip_image0017 clip_image00111 clip_image00113 clip_image00115 clip_image00117 clip_image00125 clip_image00119 clip_image00121 clip_image00123 clip_image00139 clip_image00129 clip_image00131 clip_image00133 clip_image00135 clip_image00137 clip_image00141 clip_image00143 clip_image00147 clip_image00145 clip_image00149 clip_image00151 clip_image00155 clip_image00153 clip_image00157

Права: неизвестни. Ако някой има и докаже претенции, готов съм да променя или сваля статията, за да изпълня лиценза!

Точки та… точки!

Точки та… точки!

От доста време ми правят впечатление заглавия, формулирани като това на тази тема. Трите точки, драматично сложени преди завършващата дума, навяват студен, потръпващ повей на ужас в неоформената ми, психически лабилна душа! Една от причините да престана да чета А.Г. (имам още 14, но тази е една от тях) бяха точно тези точки – има ги почти във всяко от заглавията му.

С ужас обаче забелязвам тенденцията и в не кой да е, а реномиран всекидневник като любимия ми "Дневник". Съдете сами:

image

image

Забелязвате ли пълното безсмислие на точките в горните заглавия? Направо го приемам лично :).

Започвам да се питам дали А.Г. не е станал редовен дописник някъде из цитираните от в-к "Дневник" издания? Или, да не дава  Бог, в самия "Дневник"?

Какво ли ни чака… още?

Приказка

Приказка

> > Днес това дойде от приятел :). Става, ако не сте го чели вече! Една приказка по цигански:

Ся, Мемет, некогаси на един ного тъпо кралица му са ражда един, ама псилютно грозен дащеря. Ма толку грозен – смрът. Като го погледнеш и напрао ти спира чесовника. И затва кат дошли феите на кърщенето, и сичкото са мръщи и като иде до леглото на принцеста, сичкото повръщал. Обачи, имало един добро фея, и той каза:

\- Ми, фаф тва ден, кога те тва изрот тука напрай шеснаесе годин, ша са наръга сас един шило в гъзъ и ше баялдиса, за радос на родата.
\- Анджък, ашколсун, мерси! – казал кралицата.
Щот са, то верно майка му, ама гледа реално на нещтата.
\- Ше баялдиса – мъди! – викнало Злото фея. (То ного са ядосал че са го туриле най-близо при креватчето, и не мое си напрай джамбурето – кво апне или пийне – венага връща) – Ич нема а пукяса, ми кат са избуши сас шилото, само ше успива, и като идва Прекраснуту принц да го цуне, тогаа ши става.
И аман-заман, нема кво да прайш. Кото – такова. Минава бая годин и малкото принцеса пурасва и стана най-грозния девойка ф Млечното път. Толко грозен, че даже мухите не го каца. И като прай шеснаесе годин, некаф обущар толко са сплашва като го видя, че почва да бега и спуснал шилото. И нали са сещаш, Мемет? Тва кат вижда шилото и давай, да си го завре у гъзо. Щот не само грозен, ми и прос.

И ляга и почна да хърка. Ама хърка ти казвам – бичи. И хорат не може заспива от хъркане, и фащат, и го затварат на една кофчег, и го носат на гората, и го затрупали там ф един дупка, и даже неколко народ ударили една кючек отгорето. То даже майка му викал да го фърлат на морето, ама те казали че нали, тва друго прикаска и така. И отива майка му при Злото фея, и са моли и вика:

\- Ама мола ти са ма, кажи кога ше са сабуди мойто щерка ма, кажи, та да знам, та ф същата мумент да са знасям ф чужбина. Толку ного и бил мъка за щерката.
\- Кат са намери принц, тогава ше са збужда, дееба и киликанзера истръпнал.
\- А! Кой тва идиот, дека ше го пуглежда на мойто щерка, ма?
\- Любоф кьораво, ма. То по-чапрашък от дрисня, ма. И по-кьораф от Стиви Вондар. Ши са намери.

Такъф вест, направо сасипва горкото кралица. Не могло да преживява тва майчинската сарце и издъхва от мачителен смърт след осемдесе и седем годин. И след сто лазарника, Мемет, през онва гора минава една принц. Не било баш такъво, кво казал феята. Било алкохолик и коцкар – да си ебе мамата. Ебало какво добара – живо и умряло. И некои му викали “Некрофил”, ама него му било през… нали, щот и без тва не са родило ного умен, апа и сас времето, по-прос станало. Усеща по един време принца, а! Велисипета нещо тресе. А де!

Слиза от транспорта, свалил каската – слуша: “Рррррръъъъмх – хъъъъъърф!”. Ай сиктир. Първо си помислило, абе нещо на ушите му стана, ама после са усеща – тва под земята нещо хърка.

\- Абе кой заспал тука бе? – вика, и веднага са сети че само женско мое така яко да бичи.
И го фанал яко некро… тва, любофта. И са фарлило на земята и копа. И изкопва кофчега. И таман продупчило един дупка на необходимия место, и аха, таман сваля гащите, и слуша отвътре:

\- Ааа, давай първо да са цалувами!
Абе кой тука хухавели, бе? Фаща и расковава целото капак, и кат поглежда – веднага пада ф несвяс. От ужас очите му исфръкна и той – долу. Комоцио. И принцесата вика:

\- Адеее, раздават принцове! – и му са фърля отгоре, и докат още не са опраил го… така. И, чудо! Грозното принцеса са превръща на още по-грозно жаба. Крастаф. По едно време пича са осеферил така леко и гледа – некаф кофчег и един жаба. “Ебагомайката, колко пих фчера бе?” И си мисли, че на друго прикаска, и фаща и цалува жабата. Обачи жабата стана мнооого красиф принцеса, и вика: Давай да са женим! И тоа вика убаво, и фаща и го надупва. И после тръгна да си отива, и красивото принцеса казал: Ами каде, бе ко стана сас жененето? – и тоа като са ядосва, и траааас – набримчи го един тукат. И красивото принцеса са превъртял двама пъти фаф въздуха, и са избуфтя на земята и пак станал жаба. Тва гледа и не верва. Аре пак цалува – пак красиф принцеса – аре пак го напънал, после пак – траааас тукатите – пак жаба. А! Аре трето път – пак така. И принца мисли, мисли и вика: – Разгеле, най-накраа нещо полезно ф тоа живот скапан. – и прибра жабата ф джоба. И оттогава са опрай. И така…

Theme: Overlay by Kaira Extra Text