Обикновено не участвам в такива верижни истории. Но в случая бях прилъган от Вера и Съни, така че нямаше мърдане. Нещо трябва да се пише, да видим сега дали мога да измисля 6 неща, без които се чувствам дискомфортно.

Да уточня, че нещата ще са само материални, откъм нематериалните на първо и последно място е семейството, и тук свършват всякакви сравнения и аналогии. Без тях съм като 1/3 човек и нищо не ми върви. Не ме питайте как се справям при по-дълга командировка, това почти е обречена кауза.

Та след това важно уточнение, да се хващаме за работа.

На първо място от материалния свят слагам електронния ми приятел, ноутбука. Може и нетбука, но той тепърва има да се доказва 🙂 . Независмо къде се намирам, не оставям без верния е-другар с помощта на който мога да запълня почти всяка свободна минута време. Дори без Мрежата (виж №2) пак намирам какво да свърша и с какво да се занимавам.

Второто място се отрежда на Мрежата, по-точно на достъпа до нея. Достъпът до световната мрежа, в комбинацията с номер 1 гонят всяка скука и разтушават душата. Хотел без интернет не е хотел, на почивка без интернет не мога да се отпусна като хората. Никой не казва, че трябва непрекъснато да се чопли, но ако битовете не влизат и не излизат ежедневно от битието ми, нещата бързо престават да са розови. Даже си мисля, че думата БИТие неслучайно започва с “бит” 🙂 .

Третото място е отредено за третия е-помощник. PocketPC Phone Edition ако може. В момента “длъжността” се изпълнява от HTC 4350. Не замества пълноценно нещата 1+2, но може за известно време да свърши работа. В Много Краен Случай само.

Фотоапаратът, верен Canon EOS 350D, заедно с екипировката от стъкла и кабели, е четвъртото нещо, обуславящо комфортните дни и часове. Да го забравя някъде значи със сигурност много да се ядосвам от пропуснатите кадри и моменти. Ако е с мен може и да не напусне удобната си раничка, но ако го няма изпитвам неприятен дискомфорт. Разбира се, говорим основно за липсата му при по-дълги пътувания, но понякога и за разходка из Главната си трябва!

На пето място идва транспортното средство. Важно е да е лично и е важно да е винаги на разположение. В момента ролята успешно се изпълнява от Шкода Октавия, любезно предоставена от моя работодател за служебно и лично ползване. Надявам се да сме все така щастливи заедно, но и да се разделим, ще се намери друго подобно транспортно средство, което да запълни празнината. Може би не толкова добре и ефективно, но… човек знае и 2, и 200. Обмислям и мотор, но това е една друга, далечна тема.

Шесто място е за книгите, по-точно за е-книгата и е-библиотеката ми. Макар, че четенето е ежедневна, непрекъсната и носеща много радост работа, тук говоря за устройството, което подпомага осъществвяването на тази дейност. Преди повече от година си купих LBook V3 и от тогава не съм чел книга на хартия, ако мога да я намеря в е-вариант. Веси също чете (само) от него напоследък, та ми е по-трудно да се доредя, но ще решим някак тази работа. Хрумват ми някои варианти за подарък.

Уф, трудна работа. Няма спор, че нещата по-горе са единствено и само материални, но нали това беше целта? Чета, Вера написала за twitter и Facebook. Ами те са в №1. Съни споменала кафето… честно казано без кафе мога, но без Мрежа… В №1 влизат още няколкото е-игри, в които съм редовен участник, но да пиша за всяка една няма нужда, нали?

А сега е моят ред да посоча следващи. Но аз ще предпочета да съм като Дзверта и веригата да свърши тук 🙂 .