Тази работна седмица беше кратка, но тежка! Личи си и от активността ми в блога.
Като за начало може да се спомене фактът, че идва нов проект. Работата винаги ме е радвала, особено когато е много интересна, както се очаква да е в този случай!
Допълнително утежнение е и това, че се разболях :(. След походът от с. Гълъбово до х. Здравец в неделя. След 3 ч 30 мин ходене нагоре, дишане с пълно гърло на малко студеният въздух, сериозно припотяване на студен ветрец и все-още зимното изнежване по апартаменти и паланки, та след тези 3 часа гърлото ми беше бая “засъхнало”. И от понеделник сутрин вече режеше яко. Днес съм значително по-добре (изпих седмичната продукция на СОДИ-Девня във вид на Гулии, химии, Проктъри и Геймбъли всякакви). Надявам се тия дни да живна окончателно да съм ОК, че много мразя почивни дни да ги прекарвам тръшкайки се в леглото.
Още едно “усложнение” тия дни се яви и от факта, че Доминик Рейч (авторът на KeePass Password Manager, Pocket PC портът на който написах аз) е сложил директен линк към моята страница. И от 03.05. сума ти народ се изпорегистрира за даунлоад, а аз си пазя регистрациите като ги преписвам в един ООо spreadsheet. От тогава до сега има около 78 нови регистрации, което прави около 26 на ден – времето за писане в блога отиде по преписване на мейли… Интересно ми е колко хора в крайна сметка ще използват моята програмка – тя е много скромна, но си върши работата – до сега нямам нито един bug report 🙂 – ГОРДОСТ 🙂 ! Но и той (първият Bug report) няма да закъснее вероятно.
Тези дни сложих и новият Thunderbird. Пичовете стават все по-читави!
Ех, стига за сега. Довечера ме чака отново борба с прекомпилацията на ядрото на #Fedora# Test 2 rc 3. Трябва да успея да подкарам драйверът на NVIDIA-та ми, инак язък ми за претенциите че разбирам :). Ще видим – имам 4 дни!

Днес инсталирах тест 3 на бъдещият core 2 release на #Федора#.
На местото на последната домашна боза.
След 2 дни архивиране (основно прехвърляне от NTFS => FAT32 и последващо сравняване), най-накрая теглих чертата и вече имам работеща (е, леееко поклащаша се също) #Fedora# core 2.
Личи си, че още е в тестова фаза. Тук-там се появиха веднага пукнатини. Най-фрапиращата от която беше, че интернационализацията не работеше, а след известно време изгърмя и мениджъра на прозорците, та докато стартирам нов видях доста зор :).
Но засега смятам да остана с Core 2, ще чакам последващият финален release. Да се надяваме, че ще има начин за бърз и безболезнен ъпгрейд към него.
Все още свалям ъпдейти. Направо е невероятно как 5 дни след официалният release вече имаме updates в размер на 200 МБ :). Дано по-фрапиращите проблеми да са оправени!
Днес успях и да се свържа с един стар приятел – Толис от Гърция. Докато още се радвах на Kopete, което дойде с Core 2 (много напредък – евала на момчетата), изведнъж той ми “светна” онлайн в Яхуто. От там насетне беше лесно :). Вече му имам всички IM координати, и се надявам да не губим така безкрайно връзката между нас.
Утре ще ходим на походче. Кратичко, обещават! Ще видим :). На мен може и дълго да ми се види, като имам впредвид че сигурно целият поход Ангел ще ми седи на врата! Дано да помагат приятелите…

В момента сме в процес на чудене за това къде да почиваме това лято. Миналото изкарахме супер пенсионерска почивка (аз бях много доволен) на Синеморец. Тази година, имайки впредвид и че ще сме с детето, смятаме да се насочим към Иракли.

Преди няколко години за пръв път бях на това место. Хубава природа, почти никакви условия (за свикналите на лъскави хотели). Има само някакви бунгала. Приятелите, които миналата година бяха там споделиха, че течало някакво строителство – не знам доколко е законно имайки впредвид статуса на природен резерват, който местността има!

Тази година Веси е накопала отнякъде връзки, с които може да успее да уреди (поне едно) бунгало. Ако успее повече ще е супер – може да отидем с приятелите. И да изкараме супер. Още повече, че като има приятели с нас, и с детето ще е по-лесно – ще има повече хора да се занимават с него. Инак ще трябва да се сменяме за търчането :).

Тези дни ще бъде голямото питане. Стискайте палци :)!

Снимките от Иракли са от сайтът на Иван Илиев (когото не познавам) и до който ме доведе Google. Благодаря Иване – изглежда засега твоите снимки са единствените индексирани.

Днес е ден за почивка! Изпратих семейството при Мария на Гълъбово – и се отдадох на безразборно браузване, на четене на какви ли не небивалици (като форумът на СЕГА в новината за загиналият наш войник)…
Имах съвсем малко работа:

• да налея 40 лв в гушите на автомонтьорското съсловие. Колко ли вземат комисионна общинарите от автомонтьорите, за да не оправят пътищата? Сигурно не е малко. Така или иначе – вече имам нов преден десен носач. Да видим колко време ще изкарам до следващият ремонт по предницата.
• да си сменя отново данните в ICQ. Явно човекът, който ме тормозеше (или някой друг оригиналко) пак ми е взел паролата и се забавлява… Змеят сподели, че никът ми бил “I am morron”. Наложи се да въвеждам отново всичките си детайли в ICQ мрежата :). Кога ли ще им омръзне?
• продължавам с пекането на “Приятели”. Остават ми само около 2 цикъла, и ще си имам пълната колекция. Почти веднага след това планирам инсталирането на Федора на домашната ми машина, като гледам – даже може да сложа направо core 2.

Не знам за вас, но нещо ме е обзела летаргия. Гледам – същото е и в списъците на Сдружението. Дали е от многото работа, която всички имаме, дали е от пролетта и хубавото време – не знам. Но май сериозно изоставаме с някои от нещата, които трябваше да свършим. Защото лятото идва, с него и OpenFest, а след него и ОС на ССС, на което знаете колко има за вършене. Дано скоро да се пораздвижим!
Днес Румен лети. Всъщност – вече трябва да е кацнал! И се надявам в понеделник да разкаже впечатления :). Дано всичко е било ОК – дано е имал само положителни емоции. Нали това е целта, в крайна сметка, на един подарък за рожден ден? И на мен понякога ми се е искало да летя с парапланер, но инстинктът за оцеляване изглежда все още е по-силен от това мое желание.
Още не съм писал оплакването относно перфектното обслужване на гара Пловдив. Вече мина седмица от тогава. Изглежда българското у мен надделява – случаят ще се загуби ей-така – от само себе си. Жалко, следващият път като започна да ви се оплаквам – напомнете ми че и аз съм бездеен мързелан, който нищо не прави за да промени света около него! Ще си го заслужавам.