Вчера Веси предложи да ходим да пробваме екопътеката “Бели Искър”, която последния път не успяхме да направим заради много дъждовно време. Последният път направихме един кошмарен връх Мусала, за който може би трябва да пиша също. Такава градушка мен не ме беше била, а и с Калина с нас си беше истинско преживяване. Тогава и разбрах колко е кораво дететол но… това е съвсем друг случай, затова няма да се спирам на него.

Екопътеката тръгва на около километър-два след къщата, в която бяхме отседнали тогава. Пътят до нея е като всеки планински път, който от време на време бива предоставен на яростта на водата. Но въпреки това явно се поддържа, защото макар и бавно на места, стигнахме без проблем до паркинга срещу началото на екопътеката.

По пътя подминахме параклис, до който имаше щандче с обичайните неща: най-различни сладка̀, кондензиран сок от бъз, от малини, от други интересни неща. На щандчето имаше млад човек, който ни упъти, защото не бяхме сигурни дали там не същинският паркинг. Оказа се, че срещу екопътеката си има чудесен такъв, та продължихме там. Човекът на щанда даде на Веси и Калина да опита от избрани сладка̀. А на паркинга пък срещнахме съпругата му (както се оказа), която им даде още едно. Всички – разпределени в малки кутийки, от които опитваш. За пръв път видях подобен начин на маркетиране на нещата, но се оказа много успешен – но за това после.

Пътеката е страхотна. Върви по реката, пресичайки я през няколко (шест или седем) моста. Мостчетата са направени така, че да дават възможност и за много хубава гледка.

Цялата разходка, според описанието, е към седем километра. Моят Феникс 5Х я измери девет, но аз вече години наред си му зная бъговете и отдавна не вярвам на точността му в това отношение. Може би следващият ще е по-точен. Но по-важното е, че каквото и да измери, ходихме 2:44 часа. Общо изкачване 224 метра, което всъщност беше едно от нещата, които направиха пътеката много приятна.

Пътеката е кръгова, като всяка екопътека. На диаметрално противоположния ѝ край се намира един заслон, който също е много приятно място за посядане и почивка, преди да тръгнем обратно. Сгушен между високи дървета, под хлада на техните корони, предполагам че и в тежко време този заслон ще е приятно място за уморения турист. Може би навремето дори е бил ключов за някои пътеки.

Ние постояхме на заслона няколко минути. След това тръгнахме по кръговата част на пътеката, която водеше до “наблюдателницата”. Пътят до нея беше най-стръмен: това е най-високото място по пътеката. Освен един огромен мравуняк, там имаше и панорамна наблюдателна площадка, от която се вижда пътеката по-надолу. Снимахме се, разбира се, как иначе. И след това тръгнахме надолу. От “наблюдателницата” до долу са бая стръмни стълби: май не направихме грешка, като първо стигнахме до средата на пътека и след това – до панорамното място.

Останалата част от пътеката минахме по пътя. Веси искаше да хапне на “Старата къща” в Самоков, едно друго любимо място. Калина не беше ходила още там (всъщност беше, в корема на майка си, но това не се брои), а и аз исках да видя как е мястото, та нямах нищо против.

От “наблюдателницата” до паркинга стигнахме за тридесет минути, въпреки мотаенето за лешничета или за къпини. Взех колата, а Веси и Калина продължиха пеша до сергийката. Там отново си поговорихме с хората. Калина опита поне 3-4 сладка̀, а мен ме почерпиха със сок от бъз и си поговорихме с момъка за iX3-то. Накупихме доста неща (вкл. и сладко от рози, интересно ми е как ще е), взехме телефона на хората, и след това отидохме до механата.

На менахата хапнахме както си му е реда за някъде около час. Както и преди, качеството на храната беше страхотно, а цените (все още) нормални. Ще видим, като дойде новия ски-сезон, какво ще стане. А днешната шкембе-чорба беше една от най-добрите, които съм ял!

На връщане шофирахме спокойно и приятно. Колата тръгна от Самоков с идеята, че ѝ остава енергия за 200 км, но пристигнахме в София с оставаща енергия за 230 км. Магията на ниския разход при слизане. Иначе останалите цифри бяха така:

80%	На тръгване от София
60%	При пристигане на еко-пътеката
60%	При пристигане на механата. И аз бях доста изненадан как нищо не изразходи, но това е най-вероятно заради близостта до Бели Искър и заради рекуперацията при слизането
52%	Пристигане на LIDL “Горубляне”, за да купим сто неща за идващата седмица
49%	Пристигане вкъщи. Явно 250 метра денивелация на 2200 кг си казват думата откъм разхода на енергията, макар и растоянието от нас до LIDL да е само 7.5 км

Беше хубав ден!