Отново е Муември. С тези думи започвам всяка година месеца на профилактиката на (по-)мъжките ракови заболявания.
От първи до тридесети ноември пак ще отглеждам смешният мустак, който ще бъде тема на разговори от време на време. Отсега се чудя коя форма да избера, като toothbrush мустак май най-много би ми подхождал, ако се вярва на смешния плач на байзуотата, с които спорим по виртуалните паланки. Разбира се, те не смятат, че приличам на великият Чаплин, а визират друга доста конфликтна историческа фигура, която не ми се слага тук. Но мустакът си е мустак.
Не знам дали ще имам време за междинни снимки (и колко ще направя), но ще гледам да слагам тук по някоя от време на време.
Вчера Веси предложи да ходим да пробваме екопътеката “Бели Искър”, която последния път не успяхме да направим заради много дъждовно време. Последният път направихме един кошмарен връх Мусала, за който може би трябва да пиша също. Такава градушка мен не ме беше била, а и с Калина с нас си беше истинско преживяване. Тогава и разбрах колко е кораво дететол но… това е съвсем друг случай, затова няма да се спирам на него.
Екопътеката тръгва на около километър-два след къщата, в която бяхме отседнали тогава. Пътят до нея е като всеки планински път, който от време на време бива предоставен на яростта на водата. Но въпреки това явно се поддържа, защото макар и бавно на места, стигнахме без проблем до паркинга срещу началото на екопътеката.
По пътя подминахме параклис, до който имаше щандче с обичайните неща: най-различни сладка̀, кондензиран сок от бъз, от малини, от други интересни неща. На щандчето имаше млад човек, който ни упъти, защото не бяхме сигурни дали там не същинският паркинг. Оказа се, че срещу екопътеката си има чудесен такъв, та продължихме там. Човекът на щанда даде на Веси и Калина да опита от избрани сладка̀. А на паркинга пък срещнахме съпругата му (както се оказа), която им даде още едно. Всички – разпределени в малки кутийки, от които опитваш. За пръв път видях подобен начин на маркетиране на нещата, но се оказа много успешен – но за това после.
Пътеката е страхотна. Върви по реката, пресичайки я през няколко (шест или седем) моста. Мостчетата са направени така, че да дават възможност и за много хубава гледка.
Веси и Калина в началотоВече “на път”, покрай рекатаТова огромно, паднало дърво беше изпитание за леко страхливата Калина.
Цялата разходка, според описанието, е към седем километра. Моят Феникс 5Х я измери девет, но аз вече години наред си му зная бъговете и отдавна не вярвам на точността му в това отношение. Може би следващият ще е по-точен. Но по-важното е, че каквото и да измери, ходихме 2:44 часа. Общо изкачване 224 метра, което всъщност беше едно от нещата, които направиха пътеката много приятна.
Пътеката е кръгова, като всяка екопътека. На диаметрално противоположния ѝ край се намира един заслон, който също е много приятно място за посядане и почивка, преди да тръгнем обратно. Сгушен между високи дървета, под хлада на техните корони, предполагам че и в тежко време този заслон ще е приятно място за уморения турист. Може би навремето дори е бил ключов за някои пътеки.
ЗаслонътОт последния мост, поглед към “Орлово гнездо”, някъде там…
Ние постояхме на заслона няколко минути. След това тръгнахме по кръговата част на пътеката, която водеше до “наблюдателницата”. Пътят до нея беше най-стръмен: това е най-високото място по пътеката. Освен един огромен мравуняк, там имаше и панорамна наблюдателна площадка, от която се вижда пътеката по-надолу. Снимахме се, разбира се, как иначе. И след това тръгнахме надолу. От “наблюдателницата” до долу са бая стръмни стълби: май не направихме грешка, като първо стигнахме до средата на пътека и след това – до панорамното място.
Панорамата
Останалата част от пътеката минахме по пътя. Веси искаше да хапне на “Старата къща” в Самоков, едно друго любимо място. Калина не беше ходила още там (всъщност беше, в корема на майка си, но това не се брои), а и аз исках да видя как е мястото, та нямах нищо против.
От “наблюдателницата” до паркинга стигнахме за тридесет минути, въпреки мотаенето за лешничета или за къпини. Взех колата, а Веси и Калина продължиха пеша до сергийката. Там отново си поговорихме с хората. Калина опита поне 3-4 сладка̀, а мен ме почерпиха със сок от бъз и си поговорихме с момъка за iX3-то. Накупихме доста неща (вкл. и сладко от рози, интересно ми е как ще е), взехме телефона на хората, и след това отидохме до механата.
Чупят лешниците, които намериха!Пътят обратно.
На менахата хапнахме както си му е реда за някъде около час. Както и преди, качеството на храната беше страхотно, а цените (все още) нормални. Ще видим, като дойде новия ски-сезон, какво ще стане. А днешната шкембе-чорба беше една от най-добрите, които съм ял!
На връщане шофирахме спокойно и приятно. Колата тръгна от Самоков с идеята, че ѝ остава енергия за 200 км, но пристигнахме в София с оставаща енергия за 230 км. Магията на ниския разход при слизане. Иначе останалите цифри бяха така:
80%
На тръгване от София
60%
При пристигане на еко-пътеката
60%
При пристигане на механата. И аз бях доста изненадан как нищо не изразходи, но това е най-вероятно заради близостта до Бели Искър и заради рекуперацията при слизането
52%
Пристигане на LIDL “Горубляне”, за да купим сто неща за идващата седмица
49%
Пристигане вкъщи. Явно 250 метра денивелация на 2200 кг си казват думата откъм разхода на енергията, макар и растоянието от нас до LIDL да е само 7.5 км
Тези дни седнах да събера официалните резултати от изборите в Лозен, за да видя дали на жителите тук им пука от това, че благодарение на “Демократична България” в Лозен скоро ще има смърдящ бизнес, който ще обгазява жителите със същата смрад на мърша, гнилоч и разлагащ се труп, с каквато са били обгазявани жителите на “Елин Пелин” преди време.
Лозен протестира остро срещу Насекомо и начинът, по който това производство беше натрапено на селото: без да се допитат до нас, без оценка за въздействие, без обществено обсъждане. Когато на власт бяха хора, на които им пукаше за лозенци, тогава официалната власт протестира липсата на ОВОС пред съда. Едно заседание мина в наша полза. И най-вероятно всичко щеше да се развие в посока, благоприятна на селото, ако не беше министъра на “Демократична България”, който три дни преди второто, окончателно съдебното заседание изтегли жалбата от името на министерството и с това автоматично всичко приключи в полза на смрадта. Разбира се, отново имаше протест. И с това (тогава) нещата приключиха.
А аз, останал приятно изненадан това, че на втория протест все пак имаше доста хора, си мислех, че има надежда да покажем на министрите, на които не им пука за хората, а за мухите, че техните действия ще имат последствия.
Мислех си, че на хората им пука за качеството на живот и миризмата на въздуха около тях. Мислех си, че жителите на селото ще запомнят кой им причини всичко това и че ще го покажат. Мислех си, че като резултат ще видим сериозен удар върху числата на коалицията, която причини това на нашето село.
Сбърках.
Резултатите ясно показват, че в Лозен коалицията, която ще е причина за смрадта над нас печели с около 4% повече (т.е. 50% повече) от осредните резултати за страната. Както и да го погледна, в моите очи това е категорична победа на “Демократична България” и “Насекомо” над Лозен.
Разбира се, всеки един от нас има право да решава дали и за кой да даде гласа си. Но не мога да скрия, че ми е изключително криво от това, което виждам. За мен може би остава “успокоението”, че не живея непосредствено близо до потенциалния източник на смрад. Та ще ги дишам само, когато правим протест пред вратите им или когато съм на гости на приятелите, които (ще) живеят наблизо. Но за мен това не е успокоение.
Но фактът е неоспорим: “Лозен” продължи да гласува за “Демократична България” въпреки това, че техният министър се подигра с всички жители на селото. “Демократична България” получава 10.35% от всички дадени гласове в седемте секции в селото. При финален резултат от 7.45% за “Демократична България” това означава, че в Лозен тя взема почти 50% повече, отколкото средното за България. Което за мен е тъжно.
В таблицата по-долу са резултатите по секции. Връзките може и да не работят поради затвореният характер на резултатите от изборите, защото държавата (чрез официалния си, вечен представител ИО) не е способно да предостави стандартен достъп през API. А и никой управляващ не иска да представи данните така, че да могат прозрачно да бъдат проверени резултатите (представяте ли си, ако се окаже, че има бъг, за който ЦИК не знае от примерно пет години?). Но, така или иначе, това са официалните данни:
Аз ще продължа моята борба за това никога, при никакви обстоятелства коалиция с отровното “Зелено движение” да има моята подкрепа. Но поне вече знам, че Лозен не споделя моята неприязън към тези лицемерни и вредни политици.
П.П. Знам също, и че ще има много “ухилени човечета” на приятели от ДБ, които ще празнуват моето разочарование от тези резултати. И ще са прави: аз вярвах в по-голяма мъдрост от страна на Лозен. Сега е техния момент, нека празнуват. Може би някой ден нещата ще се обърнат и аз тогава ще се радвам на краха на тази лицемерна и вредна за Лозен отровно-зелено-червена коалиция.
