Муември 2021

Старата, мувембърска традиция изискваше човек да си напише нещо като самоотчет за преминалият мувембърски месец. Предишните “официални мувембъри” съм ги описал през 2012-а, 2014-а и 2017-а, та затова няма да се впускам подробно сега какво е Movember. Но накратко историята е следната:

Движението започва като “мъжка” инициатива за гласност за мъжките медицински проблем, на които обществото се натъква, когато мъжете (и жените, като цяло, но муември някак тръгна като “мъжка” инициатива) не обръщат внимание на профилактичните прегледи за най-разпространените видове рак. Движението тръгва в началото си като набирателна кампания за НПО-та, съществуващи покрай борбата с рака на простатата, но според мен тук трябва да се има предвид всеки рак, който следва при неглижиране на първоначални симптоми.

Днес ми се ще да да разкажа защо лично за мен е важен този смешен мустак, който ме гледа от огледалото през муември. Важен е, защото гледайки ми, ми напомня “а ти направи ли си профилактичния преглед? Какво чакаш?” И така, най-накрая, си го правя и отивам.

При мен профилактичният преглед за рак е (засега) в две направления:

Рак на дебелото черво

Поради моята си родова обремененост, а и си страдам от млад от професионални заболявания “там”, още на 42 ми беше “сефтето” такъв преглед. Тогава лекарят ми обясни, че “ако беше чакал 50, това дето изчистих сега можеше дотогава да е направило голяма беля”. Числото 50 не е случайно: това е препоръчителната възраст, на която всеки трябва да си направи това изследване като част от профилактиката на този рак. На сайта на сдружението на общопрактикуващите лекари е обяснено доста добре защо е необходимо изследването да се прави дори при липса на оплаквания.

А ракът на дебелото черво е изключително опасен (то безопасен рак няма). Опасен е, защото се развива без особен дискомфорт (там има бая място за растеж на тумор), а когато започне да създава дискомфорт, обикновено вече е късно и прогнозите вече са лоши. И е много тъпо човек да загуби живота си по-рано (то всички ще умрем, но има разлика дали на 95, 75 или 55) от нещо, което е напълно лечимо.

Рак на простатата

Отново родова обремененост. Но и да я нямах, профилактиката на този вид рак е задължителна за мъже над 45-годишна възраст. Профилактиката започва много лесно: прави се кръвно изследване, в което се включва определен белтъчен маркер (PSA). Ако стойностите са високи, то или скоро сте бил “палав” (да, оказва се, необходимо е въздържание преди PSA), или това може да е белег за нещо неприятно в простатата. Понеже аз не съм лекар, а обикновен ултракрепидарий с добра памет за глупости, всеки може да отиде да си допрочете отново на сайта на сдружението на личните лекари. Обяснено е като за български пациенти.

Накратко: нищо не ви коства да отидете до личния си лекар (особено ако сте над 45!) и да му поискате едно направлени за изследване на PSA. Да не говорим, че добрият личен лекар сам ще ви го изиска. Но дори да не го направи, всеки може. Вземане на кръв от вената (да, знам, мъже сме, много боли, но ще го преживеем) и след няколко часа е ясно какво става.

Ако PSA-то е в норма, то нищо повече не е необходимо. Ако пък правите и ехография на коремни органи от време на време и ви гледат и там простатата – още по-добре!

Ако PSA-то не е в норма, тук вече лекарят ще каже какво следва. По-нататъшната диагностика не е много приятна, но това отново е рак, който се лекува (е, да кажем, “избягва”) лесно, ако е в началната си фаза, и който е с изключително лоша прогноза, ако нещата се изпуснат от контрол. Според този калкулатор, дори (привидно) здрав пациент на 50, ако бъде диагностициран с вече развит рак на простатата (Gleanson score 8-10), ще живее средно още десет години. Което, отновно погледнато чисто практически и съотнесено с усилията, които са необходими за ранна диагностика, е направо срамота да се неглижира.

Винаги много ме е страх

Не ме е страх от физическия дискомфорт. Там каквото – такова. Страх ме е от “ами ако”-то.

“Ами ако” значи “ами ако изследванията все пак открият нещо?” Някакси е лесно да живееш в блаженото незнание. И някак ти се струва тъпо (уж) сам да си правиш неприятности, като ходиш да се изследваш за разни раци и ти се изясняват.

И всеки път, когато ми предстои това изследване, минавам през много тежък “ами ако” момент, свързан с мрачни мисли и още по-мрачни планове. Което от една страна е хубаво, защото ми помага да консолидирам “какво би трябвало да се направи след мен” нещата, но от друга – хаби ми нервни клетки. Но аз съм си страхлив и не мога да избегна тези филми, в които се вкарвам сам.

Но въпреки това, въпреки “ами ако” момента, аз си имам напомняне в календара, което казва кога за последно съм бил на съответната профилактика и е настроено така, че да започне да ми напомня, като дойде време за следващата. А при мен следващата ще е за муември 2024-а, ако преди това не изскочи някоя симптоматика.

Та… това исках да ви кажа! Недейте отлага. Идете. Неприятно е, тъпо е, но много, много по-неприятно и тъпо е да лекуваш рак, от който би могъл да се предпазиш с цената на нищожни усилия.

Images by:
Please Don’t sell My Artwork AS IS from Pixabay
Teyssier Gwenaelle from Pixabay

Leave a Reply

Theme: Overlay by Kaira Extra Text
%d bloggers like this: