“If” / “Ако”

Тези дни приключих с гледането на едно дълго интервю на Марк Цукърбърг с Лекс Фриман. Два часа и отгоре, за които двамата си говориха за какво ли не. Интервюто беше доста интересно. Лаская се да си мисля, че това, което Цукърбърг е казал, не е минало трикратно и петкратно ревю от PR и правните екипи на Фейсбук, а е било всъщност наистина откровеното мнение на един човек. Но предвид, че поназнайвам това/онова относно как дори средна ръка СЕО-та се пазят при такива интервюта съм напълно уверен, че всичко, което Цуки ни каза за тези два часа и отгоре е минало солидната цедка поне на двадесет-тридесет човека. И Фриман, разбира се, е бил напълно съгласен с това (най-вероятно и преди да се качи самият подкаст също е минал няколко финални прослушвания от Фейсбук).

Въпреки това интервюто си струва да се чуе, най-малкото за да не съм само аз прецаканият да съм ги слушал два часа, за да чуя корпоративно-одобрени шаблони :).

Якото нещо, с което интервюто завърши, и което провокира този мой материал, беше рециталът на стихотворението “If”, който Фриман изрецитира сам. Предполагам, беше подтикнат от това, с което започна – войната в Укранна.

Тази творба винаги много ме е вълнувала: като човек, но най-вече като баща. Защото макар Киплинг да говори за “сине мой”, в днешно време поемата е еднакво валидна и за момичета, и за момчета, и за останалите 62 (или колкото там ги брои Вашето любимо НПО) по̀ла. Защото знаете, че “м@нгал”, “селянин” и “к%%ва” не са прилагателни, а нравствено-етични категории, които нямат много връзка с биологичния пол на човека. А днешното време, с неговите социални инструменти, най-често слага под прожекторите на нашето внимание действията на точно тези нравствено-етични категории. Споделяме видеата и случките, в които се сблъскваме с някой от представителите на горните три категории, с надеждата да получим съчувствие или извършилият делото да получи възмездие.

Та моята надежда е тази поема да докосне повече души, защото знае ли човек – може би тогава споделянията ще да са по-малко? Или може би просто се опитвам и аз да хвърля малко virtue signalling днес? Каквато и да е причината, тук ще да ви споделя въпросната поема.

Това е оригиналът “If” на Rudyard Kipling. Директно там има доста добър рецитал от човек, който знае как се правят тези неща. Всеки ред на това стихотворение е тема за отделно есе. Майсторки измислено и майсторски изпято в стихове, оригиналът те кара да стоиш и да гледаш в една точка доста време, след като си го чул.

В YouTube същата поема я има в доста по-драматичен тон, някак по-тържествена, по-бавна. Тембърът и изпълнението са страхотни. Но на мен повече ми хареса изпълнението в линка на оригинала, по-горе. Но реших да сложа и това тук, защото е в моя “Filling My Bucket” лист.

Изключително впечатляващ е и българският превод на Стоян Медникаров. Този превод, макар и не плътно по смисъла на оригиналните думи, ми звучи също толкова въздействащо, колкото и оригиналът. Смисловият превод, опитан от Сидер Флорин е по-точен към оригиналното съдържание, но “песента” я няма. А песента е голяма част от въздействието на тази творба.

Не си падам хич поетична душа. Но подобни творби успяват да минат бронята на циника-нихилист и да ме докоснат. За съжаление, не се сещам друга творба, която да ми е влязла толкова дълбоко под кожата.

Ако и вие имате любима поезия (разбира се, с логична големина, не “Илиада” или “Одисея”), споделете. Ще ми е любопитно и ценно да прочета неща, които вас са ви засегнали така много, както мен – тази поема.

Leave a Reply

Theme: Overlay by Kaira Extra Text
%d bloggers like this: