Пак за “лошите гърмежи”

– Съседи, имаме празник довечера! Купил съм фойерверки, ще ги гръмнем към 22 – 22:30. Извинявайте предварително, но да си знаете, малко ще е шумно.

Това съобщение се появи в таблото на квартала. Авторът, Стамен, беше стар познайник. Обичаше да се забавлява с пиротехнически средства. Един от съседите, който по принцип беше от по-бъбривите, не се стърпя:

– Уф, Стамене, пак ли бе! Какво е този път?

– Абе зетя има рожден ден и ще се съберем да го отпразнуваме у нас. Надявам се да не е чак такъв проблем.

– Ами не е, ама утре е понеделник. Но както и да е, жив и здрав да ви е, само моля те, недейте след 23:00.

– Няма, няма проблем, най-късно до 22:30 ще сме.

И така би следвало да приключва всяка съседска драма, в основата на която е тази така шумна, но и така красива пиротехника.

Но понеже, въпреки модерните средства все още липсва подобна комуникация, то днес се разрази спор, който си мислех, че е запазен основно за Коледа и Нова година.

Но не би. Б., стар ДаБГ познайник, човек който държи да занимава държавния репресивен апарат с всеки проблем, който се случи около него, и този път остана верен на себе си. Вчера се е обадил в полицията с оплакване, че около 22:30 някъде, някой, в близост до него, е празнувал, използвайки пиротехнически средства.

Полицията, всеизвестни с неефективността и некомпетентността си, са го отсвирили. Съвсем нормално: те не обичат някой да ги кара да работят. Казали са да се обади пак, ако след 23:00 шумът продължава. Изглежда, шумът не е продължил след 23:00, та май Б. не е звънял, но в крайна сметка неудовлетвореността в него е останала: някой си е позволил да празнува по начин, който за Б. е неприемлив.

Бидейки неуморен войн за социална справедливост, той веднага се свързва с човек от щабсквартирана на “Полка на летящите емилджасимисти”. Съответно “отговорните другари” от там са се ангажирали и го уверяват, че “няма страшно, вземаме мерки да изготвим лицензионен режим и за това”.

“Вземането на мерки” се състои в план да бъде принудена общината да въведе нов регистрационен режим на използване на пиротехническите изделия. И съответно да има фирма, надлежно лицензирана и одобрена, която да се занимава с това да предоставя “услугата” по гърмене на празнична пиротехника.

Разбира се, хората за които свободата е по-важна от обидените реакции на хора, за които е недопустимо някой да празнува шумно в 22:30, реагираха с присмех. Къде заслужен, къде по-груб… това, което се “харчи” така или иначе е по-грубия хумор, който обаче и най-много възпалява потърпевшия.

Покрай меменцето се заформи интересна политическа полемика между двата лагера: този от по-горе и този на хората, за които свободата е по-маловажна от здравия, спокоен сън в 22:00.

Тези хора реагираха подобаващо (и типично): “да бъде веднага забранено!”. Според тях всяко нещо, което им пречи, трябва да бъде отстрането от техния обхват чрез подобаваща, специализирана забрана. Това било белег за цивилизация: диктатура на забраните. Дори за най-маловажното нещо трябва да има съответната забрана и сътоветната нормативна уредба и държавен апарат, който да следи за спазването на тази забрана.

А аз седя тук и си мисля колко още забрани трябват на тоз народ? Колко повече пранги трябва сами да си нахлузим. Защото, апелирайки за нахлузване на пранги на “другите”, не усещаме как ние получаваме от същото.

Ако не бях скъсал с партията на “вечно-недоволните, либерал-красиви”, сега щях отново да се обяснявам с някой там защо свободата е по-важна от това, че един или два (или пет) пъти в годината слушаш фойерверките на съседите. Но понеже скъсах с тази партия, донякъде и заради реакции като горните, сега без обяснения мога да кажа какво мисля за поведението на такива мощни рупори – нейни представители.

Един друг нейн ярък член преди време поработи сериозно, за да създаде изразът “емилджасиране”. Това е, когато в резултат от спор във Фейсбук, някой отиде и пусне донос до работодателя на човека, с чието мнение този някой не е съгласен. По-нормалните хора (да, все още ги има) във Фейсбук реагираха доста раздразнително от подобно поведение. Може би го олицентвориха с едни отминали 45 години, когато доносниците бяха хората, които по-лесно постигаха нещата в “развитото социалистическо общество”. И съответно донос беше справедливо осмян. И той съответно се видя принуден да признае и да се извини за грешката си.

Действието на този господен тогава е подобно на действията на другите господа, отличени социални войни и партийни ДаБГ членове. Иначе (уж) десни (някой още ли вярва на това?), тези господа не се колебаят да искат забрани и ограничения на нашите свободи, за да може те да живеят живота си така, както на тях им се струва правилно.

Надявам се винаги да има достатъчно разум и смелост, за да не допускаме случването на нови забрани и на нови ограничения. И то за неща, които без проблем биха могли да се разрешат с обикновен, цивилизован разговор.


Image by PublicDomainPictures and Ben Kerckx from Pixabay

Leave a Reply

Theme: Overlay by Kaira Extra Text
%d bloggers like this: