Първото спане на яхта не беше зле. Изключвайки огромната жега. Втората вечер се повтори горе-долу същото, въпреки че този път бяхме включили и малкия вентилатор, с който е оборудвана кабината. Гърция си е Гърция: вода, слънце, и жега, много жега.

Вторият и третият ден на яхтата си приличаха. Май всеки ден на яхта си прилича по всичко, освен мястото, на което се подвизаваш. Но иначе рамката е следната:

Сутринта ставаш, пооправяш се, може с къпане, може без. Обикаляш наоколо (евентуално).
След това пътуваш до новото място. Предварително е решено каква е целта, която се гони при нормално стечение на обстоятелствата. Плаването обикновено отнема около 4-6 часа. Не заради друго, а защото сме на почивка. И всичко се случва спокойно и лежерно. Освен ако не си на руля. Или ако няма силен вятър. Или ако няма “приключение”.

А приключения на лодката не липсват. За тези дни все по нещо имаше. Хубавото е, че се справихме. Въпреки, че лодката е нова, явно при всяко плаване, когато ти сам си си екипаж, усещаш предизвикателство.

Първият ден имахме проблеми с уредите, които отчитат дълбочината. Наложи се да говорим с брега как да се калибрира дълбокомера. Ясно е защо той е критичен уред. Особено към края на плаването.
Лодката разполага с няколко такива, но изглежда навигационната система ги губеше. Дълбокомера, който е непосредствено до руля, показва правилно, но губи интеграция с общата навигация. И иска постоянна рекалибрация, която трябваше да се научим как се прави. Самата система е толкова е бавна като интерфейс и усещане при работа с нея, че почти мога да се обзаложа, че е някакъв Андроид с изключително неподходящ за целта процесор. Системата се свързва (изглежда wireless) с всички сензори по лодката, но често губи връзка. Явно нова технология, която все още не е изпипана в този вид реализация. А е удобно, докато гледаш интегрираната навигация, да виждаш и дълбочината. А не да се налага да въртиш глава и да гледаш надолу до основния.

Втория ден, на тръгване от Агистри, отказа платформата за слизане. Тази платформа е разположена на “дупето” на яхатата и чрез нея влизаме във водата, в лодката, и обратно на лодката. Тази платформа има и стълбичка, която влиза във водата, и по която лесно и приятно можеш да плуваш. Тази платформа има и електродвигател, който е разположен отдясно по посоката на движение (starboard-side), непосредствено до основния двигател на лодката. И под този електродвигател има предпазител, който много обича да изключва от време на време. Дали защото му е топло, дали заради друга причина, вече два пъти се случва този предпазител да изключи, при съвсем нормална работа с платормата (вдигане и сваляне).
Когато първият път се случи това изключване, бяхме малко притеснени, защото без тази платфрома не можем да напускаме лодката лесно. Бордът е доста над ватерлинията (поне метър) и слизането от борда би било проблем, ако не сме на пристан. Да не говорим колко по-трудно и не толкова приятно би било къпането.
С Кай си поиграхме доста да търсим причината за отказа, но докато не се обадихме на поддръжката на лодката, за да ни обяснят къде е двигателчето и евентуално предпазителя, не се оправихме. След техните инструкции всичко си дойде на мястото. Добре е, че вече знаем това, защото този предпазител изключи още един път след това, но пък вече знаехме как да се оправим. Явно това ще да е слабо място на системата.

Също него ден отказа и инвертора на напрежение, който ни зарежда телефоните и компютрите. Причината за това също беше изгорял предпазител. Отново с помощта на поддръжката намерихме предпазителя. И инверторът заработи, но пък ние бяхме много по-внимателни и започнахме да включваме там само телефонни зарядни. Въпреки, че пише, че е 300W, и че е ОК за зареждане на компютри, явно нашите зарядни му дойдоха много. При 10A предпазител и 24V напрежение излиза, че лимитът далеч не е 300W, но… какво да се прави! А ако напрежението е 12V, тогава тези 300W съвсем губят смисъл, защото при 120W мощност предпазителят просто ще изгори отново… Та, сещайте се какво му причинява моето Zendure на 100W :).

Въпреки тези приключения обаче, плаването си е интересно и релаксиращо преживяване. Най-вече заради уникалността. Колкото и общите неща да си приличат (ставане, плаване, закотвяне), всяко едно от тези преживявания са уникални. В крайна сметка човек си почива, защото почти изцяло изключва от ежедневието, за да се потопи в друго, което е много по-различно.
Когато ходя на почивка на хотел, например, там също опитвам да направя това “изключване”, но то се получава по-трудно, защото го има естествения уклон към търсенето на рамките, към които си привикнал. Да, оставям компютъра настрани, вземам книгата, но като няма какво така или иначе да правиш по цял ден, в крайна сметка посягаш към компа. Причината е, че “плажното изживяване” не е за мен. Пясък, бягащи деца около теб, въобще много фактори, които пречат на спокойното прекарване.

На яхтата е по-различно: чисто, няма пясък, има много вода наоколо. Няма толкова много напрежение. При това във всеки един смисъл: няма нервно напрежение (освен, когато си в средата на някое “приключение”), няма и електрическо напрежение: трудно зареждаш устройствата, затова и ги пазиш. Единственото нещо, което все още не ми харесва е, че не мога да си зареждам компютъра на яхтата. Мъкна го всяка вечер на брега. Но… това е реалността за този съд, може би при други проблемът ще е решен по-елегантно.

Ето ги тук и маршрутите ни досега:

Първият ден, от Атина до малкото островче Агистри. Тук не бях намерил още Boat приложението, та дадох общ режим “следи ме”, който щедро отчете, че за 40 км “следене” съм изгорил 1100 ккал. Е, не съм, но поне имам маршрута. Това беше причината да намеря трекинг приложение, което правилно да ми отчита маршрутите.

Вторият ден, от Агистри до Порос, по-точно до селцето Киани Акти. Приятно селище / островче, поне от това, което видяхме. Хубава таверна, на самия бряг (къде иначе)! На другия ден заредихме с хляб от местна (огромна) пекарна.

Третият ден, от Порос до Хидра. Това беше най-интересното пътуване, защото не само стигнахме 9.5 възела скорост (аз спах по това време 🙂 ), но и взех дейно участие при фиксирането на лодката за вечерта. Междувременно имаше и лека драма със самата котва, но за това някой друг път.

Тук открих и чудна къща на брега, за която много си струва да се попита колко струва да се вземе под наем. Нищо, че е малко далечко, със сигурност има читав начин за стигане от България до тук. Бих изкарал една или две седмици на този див плаж, населен само от яхти и десет до петдесет човека.