Гърция 2020, ден 2: В подножието на Олимп

Четвъртъка, освен работните задължения, с Веси бяхме замислили пътуване до Prionia, една (по-скоро) местност със заведение в подножието на вр. Олимп. На един майлстоунски тимбилдинг (най-якият въобще) Невена ни беше завела до това място и аз бях разказвал на Веси за него, та и у нея се беше появило желание да го посети.

Image may contain: tree, sky, plant, ocean, basketball court, outdoor and nature

Та в ранния следобед се натоварихме на колата и следвайки пътя покрай морето (а не както Maps препоръчваше – директно на магистралата), тръгнахме натам. Минахме покрай доста занемарени места. Убеждавам се, че в тази си част Гърция прилича повече на нашите села. Има оправени и “направени” къщи, но ги има и изоставени и дори полуразрушени постройки, спомен от някаква по-далечна слава. Видях порутени къщи, видях порутени бизнеси (приличаха като че ли на кръчми). Видях и занемарени хотели, малко стил “Слънчев бряг, 1980”. Но, естествено, имаше и много яки такива. Минахме и покрай хотела Mediterranean Village , който (струва ми се) беше този, който Майлстоун използвахме, за да направим онзи (много як!) тимбилдинг тогава. Цените му днес са 1000 лв на вечер, и предполагам, е празен както всичко наоколо.

Въртейки из селищата, загубихме може би 20-30 минути в път повече, отколкото ако се бяхме качили на магистралата. Но пък поразгледахме околността. И аз се убедих още повече, че щеше да е по-разумно, ако не бяхме ангажирали места предварително, а бяхме избрали на място. Но станалото – станало. Може би тази година е уникална и с това: че когато избираш на място, ще получиш по-добра оферта, ако минаваш през сайтове като Букинг.

Пътят към Приония минава покрай Литохоро: селището, което е в подножието на подхода към Олимп от морската страна. Така и не влязохме по-навътре в селото, но от това, което видяхме (и отгоре) изглежда доста голямо селище.

След Литохоро пътят става доста планински: остри завои, тесен път, на моменти ремонтиран набързо след свличания. Минахме поне през три места, където пътят се беше свлякъл и се е наложило да го възстановяват. Горе-долу се бяха справили. Качвайки нагоре, набелязахме едно друго заведение, от което очаквахме да има хубава гледка.

Image may contain: plant, tree, grass, outdoor and nature

Пристигайки на Приония видях, че макадановия паркинг, който беше там, сега се беше превърнал в културен, асфалтов паркинг. Направен, разчертан, въобще – красота. Чудя се къде са спали местните “зелени”, та са разрешили асфалтиране на терен в резерват (да, Олимп е резерват), но явно са проспали този потресаващ факт. Трябва да ги изпратим при нашите “зелени” за обмяна на опит.

Заведението си е същото. Седнахме да обядваме, но Веси реши да щъка с Калина из региона и да снима. Аз нямах особено желание: запазил съм си щъкането из региона, когато/ако някой ден решим да качваме Олимп. Дотогава не искам да си развалям изненадата. Но може да се каже, че местността е доста красива и резките, отвесни скали наоколо придават някакво странно усещане. Не се учудвам, че местните дълго време са си мислели, че на Олимп живеят боговете.

По информация от заведението, от Приония до Олимп са около осем часа преход. Оставяте колата и багажа на 1100 м на паркинга и качвате до 2915, колкото е самия връх. Съдейки по наличните карти, около Олимп има бая инфраструктура, но по пътя натам има само три заслона (отбелязани са като заслони, дали предлагат нещо – това не успях да разбера). При всички положения, ако искаме един ден да качим този връх, ще трябва да си вземем спални чували и храна поне за три дни, защото може да се окаже, че осем часа няма да успея да ги взема “на един дъх”. Макар, че да спиш на вр. Олимп сигурно би било яко. Един ден качване и един ден слизане, това е най-оптимистичния вариант. Реалистичния е един ден подход, спане на някой от горните заслони, на втория ден качване, мотаене из местността, слизане до заслона, и на третия ден слизане до изходната точка. Трябва да проверя какви са указанията и впечатленията от този преход.

След като хапнахме обяда, Веси реши да ме води и до някакво близко езеро, което за открили, и до близък манастир (от 1542 г.). Аз се възпротивих на езерото, защото беше по пътя към Олимп, та успях да изтъргувам едното за другото.

Image may contain: mountain, sky, outdoor and nature

Минахме през манастира на Св. Дионисий. Пичът решил на времето да прави манастир, започнали го (или завършили – историята мълчи) 1542-а. Многократно опожаряван и грабен, най-накрая нацистите му разказали играта през 1944-45. Сега гърците работят, за да го възстановяват. Отпред имаше горда табела на проект на ЕС за възстановяването му, на стойност около 1 млн евро. Проектът започнал 2014, с край 2020. Но краят му още не се вижда (почти съм сигурен, че краят на паричките се е видял отдавна). Още едно неверотяно доказателсто колко много работят европейските проекти и как всичко става точно така, както чиновника си го представя. Възстановени са реално само два-три апартамента и църквата в средата на манастира. Всичко около него още са руини, които са били оставени така от нацистите.

Image may contain: 3 people, including Vesela Angelova, people sitting, tree, sky, outdoor and nature

След манастира се спряхме за кафе и десерт в заведението, което бяхме набелязали. Неговореща английски госпожа ни посрещна не особено приветливо, но веднага намери колегата ѝ, с който се разбрахме. Пихме по кафе и фрапе, децата изядоха шоколадов пай (и аз го опитах), направихме някоя и друга снимка и след това се смъкнахме надолу. В заведението бяхме само ние и двамата човека персонал.

Прибрахме се тъкмо за вечерния плаж на Веси и децата. Аз си се занимавах с мои си работи, докато те плуваха. С това денят горе-долу приключи.

Чудя им се на гърците. То ясно, че сме в мощна инфодемия, че вирусът го има и няма как да бъде унищожен, поне засега. Но на този фон да утежняват още повече влизането на туристи на територията им е недалновидно и, откровено казано, глупаво. Но те си знаят, може би и при тях го има момента “давай да се борим с короната, че инак няма парички от ЕС”. А ако някой най-добре знае как сладко е да се харчат парите на ЕС, то това са гърците. И имам чувството, че ние се учим много бързо и много ефикасно от тях.

Ако всичко е наред и по план, утре пътуваме за Атина!

Leave a Reply

Theme: Overlay by Kaira Extra Text
%d bloggers like this: