Вчера, с пристигането, правихме грандиозни планове как и какви ски-карти да купуваме. Оказва се, тук е доста по-скъпичко в сравнение с това, което сме свикнали да плащаме, но щом така или иначе сме се помъкнали 1400 км, няма как да останем без ски пас, нали? Класически пример на Sunk Cost Falacy :).

С изчисленията излизаше, че ако искаме ски-карта за пълния регион (около 2500 км писти), то трябваше да се бръкнем още €100 за всички, по €20 на човек отгоре. Предвид обаче, че не виждахме къде ще скитаме, за да стигнем до далечните курорти решихме, че не си струва, и затова взехме само SkiWelt Kaiser Brixental картата, която е за около 250 км писти, всички в наша непосредствена близост и (изглеждаха) свързани.

На нашето семейство удоволствието ни излезе около €991 за шест дни. Вече сме пет плащащи човеци, та за радост на мама и тате сумата солидно набъбна. Миналата година, в Италия, се възползвахме от фамилно намаление и спестихме около €200 от ски-картата. Т.е. вместо към €750 (грубо, не помня точното) платихме някъде около €550. Но в Австрия много-много не признават тези неща, особено в големите курорти. Който иска намаление – да ходи в Италия.
Нищо де, живи и здрави, да имаме за кой да плащаме и да имаме с какво да плащаме! Докато е така, не е за оплакване :).

Интересното беше, че висяхме бая време (към 20 минути) на опашка, за да си купим пасовете. Две гишета работеха, и на двете имаше поне 30-40 човека опашка. На лифтовете (естествено) нямаше никаква, да не си помислите нещо :). Любимият ми лаф “къде спят местните зелени” си остава изцяло в сила. Особено, като видяхме един чисто нов лифт на една от пистите: осем-седалков Doppelmayer, с отопляеми седалки, безшумен и супер комфортен. Просеката беше прясно изсякана, като пъновете не бяха премахнати, а стърчаха на около метър над земята, вероятно за да не ерозира почвата под тях. Предполагам, поне половината ще пуснат филизи, които ще искат чистене, но явно има достатъчно австрийци, които да работят това през лятото.

Днес бяхме решили да караме на Westendorf. Кратък превод от сайта ще рече, че курортът е разположен на слънчево плато в средата на долината Бриксен, изцяло отделен от шумния трафик. Селото (до което не допряхме) било изцяло обградено от планини и имáло някаква страшна архитектура. Ски-курортът над селото е достъпен през две гондоли: едната от самото село, а втората от наше село (Брискен им Тале). Отделно курортчето “свършва” и в двете села, но носи името на другото.

Та, след като купихме пасовете, хукнахме към пистите. Разбира се, бяхме внимателни, защото това ни беше първият ден.

Първо свалихме една дълга (над 6 км) синя писта. Пистата не беше в особено добро състояние, но като за първи път беше приемливо. Калина се справи много добре, което ни наведе на мисълта да я пробваме на червена писта. Съответно го направихме и детето и там беше много спокойно и се справи чудесно. Продължихме със ските, комбинирано с посядане тук-таме. Обядвахме горе, където бяхме оставили един от нас да пази маси (и себе си) от ски. След това “намерихме” две писти, които са кратки (може би под километър?), но за сметка на това много широки и удобни, та пуснахме и тях няколко пъти.

Когато към 15:00 тръгнахме надолу по пистата, която щеше да ни заведе до най-високата изходна точка на курорта, не предполагахме, че “основната” синя писта толкова ще се е развалила. Пистата буквално беше на каша. Напомни ми пистата в Пампорово, когато си счупих крака. Тежък, мокър сняг, разровен от многото скиори. Слизането беше тегаво за всички и далеч не беше удоволствието, което поне аз очаквах.

Към средата седнахме да пийнем по едно кафе в средата на тази писта и реших(ме) да приключваме с това днешния ден. Веси искаше да слиза една червена писта, която потенциално би следвало да минава покрай нашата къща, но аз не исках да рискувам нещо подобно (оказа се, направих грешка) и след като свалихме докрай ужасно разровената, синя писта, бях решил, че ще се прибирам с Калина от изходната точка. Прибирането от там става със същата гондола, с която се изкачваме: хората са помислили за всичко. Пък и имат много инфраструктура…

Звъннах на Тишо, за да отскочим до най-близкия работещ Spar. Австрия в неделя вечер не е най-оживеното място откъм работещи магазини, та този магазин беше на около 7 км от наше село. Оправихме се с Калина, качихме ските и тръгнахме. Не бяхме минали и километър, когато Веси ми се обади, че с Мартин са пропуснали отбивката за нашата къща и са се озовали в изходна позиция, където бяхме паркирали колата.

Естествено, върнах се да си ги прибера, и след това минахме през магазина. Накупихме неща за вечерта (и бира) и се прибрахме да си почиваме.

Ските днес, през моя Garmin

(така и не успях да оправя width и height на този блок!)