Ако бяха хвръкнали паветата

Написаното тук е личното ми и напълно непрофесионално мнение за глупостта и ненужността от безпрецедентното унищожаване на гражданските ни права и спирането на българската икономика. Все още в България не е незаконно да имаш и изразяваш мнение, което противоречи на мнението на управляващите, затова, докато не сме се превърнали в ГЕРБария, ще се възползвам от това си конституционно право.

Illustration of a SARS-CoV-2 virion

През ноември в Китай избухва епидемия. Първата реакция на властите е напълно очаквана: абсолютна цензура. Нищо не е станало, всичко е наред. Истината се покрива дотогава, докогато е ясно, че в Ухан ще става “интересно”.

През декември втората реакция е също очаквана: пълен блокаж на милионния град, пълно следене на хората, тотален отказ от права на гражданите. С оправдание: “борим вируса”.

За съжаление, вирулентността на SARS-CoV-2 не позволи удържането му в Ухан. Вирулентността и най-вече пълната тъмнина, която китайските власти хвърлиха върху “инцидента в Ухан”. Разбира се, след това те си измиха ръцете (комунист никога не е виновен, нали знаете?), но това не помогна на останалия свят. Вирусът се разпространи навсякъде. Китайският вирус (въпреки ултратолерантлибералните призиви на WHO да не го наричаме така, този вирус дойде от Китай). Лошото е, че от Китай дойде и “технологията” за справяне с гражданските свободи на населението, под паравана на този вирус.

Извън Китай, властите навсякъде удобно изкопираха “другарския почин” на Китайската комунистическа партия. Вместо да се търсят умни, приложими и разумни варианти, всички предпочетоха да наложат безпрецедентен тормоз и ограничения на населенията си, едновременно потъпквайки правата им и унищожавайки местната (и от там – глобалната) икономики.
Всичко това придружавано от апокалиптични картини от Ухан, всяващи страх и паника сред населението.

Защото население, което се страхува, се държи лесно под контрол.

Ако епидемията беше избухнала в държава като САЩ, Канада, Германия или която и да е друга нормална, демократична държава, съм абсолютно уверен, че нещата щяха да се развият другояче.

Ако някой в демократична държава се беше опитал да затвори цял град или област с такъв мащаб, паветата пред кметството на града щяха да полетят. Щяха да полетят по главите на всеки потаен и крадлив политик, който би опитал да приложи подобна безумна авторитарна мярка. И след това никой друг нямаше и да си помисли да повтори.
Безумна, но и неефективна мярка, както се уверихме в Ухан, в Италия, от Испания и както най-вероятно предстои да се уверим и в САЩ.

Картинката долу би следвало да показва, че в България разпространението на болестта е по-бавно (благодаря на г-н Дойчин Дойчинов за графиката). От 1 до 36 са дните от регистриране на първия случай в страната. Със синьо са случаите в Италия. С червено – в България. Ако си мислите обаче, че графиката е така, благодарение на потресаващото потъпкване на правата ни с тази изолация смятам, че твърде много се лъжете.

No photo description available.

Случаите при нас са малко по една единствена причина: в България просто не се тества. Ако при нас се извършваха достатъчно тестове на хората, аз съм сигурен, че днес щяхме да сме поне на 1000, ако не и на повече регистрирани като болни. Но понеже не тестваме, нямаме и толкова доказани случаи. Иначе картинката изглежда много добре: “Изолацията работи, та дрънка”. Чудесно оправдание за още по-зловещи, рестриктивни мерки.

Нямахме късмет

Нямахме късмет, защото всичко започна в Китай. Китай “даде тон” по своеобразен начин, как да се “справим” с вируса. Останалите правителства копираха сляпо. Никой не обърна внимание на малките, приятни изключения на Сингапур, Швеция и Южна Корея, защото всички бяха заети да търчат в кръг и да пищят “всички ще умрем, заразата иде, затворете всичко веднага“. И когато един народ иска да бъде затворен, правителството му с удоволствие му предоставя тази възможност. И правителствата я предоставиха. Обилно.

Българското правителство, естествено, видя възможност за авторитарни мерки, с които може да отнеме още от свободата на гражданите си. Създаде извънредно положение, от раз. При брой болни, които тогава се брояха на пръстите на един човек (16 човека в деня на обявяване на извънредното положение).

Видяха мерки, които да дадат картбланш за безконтролно харчене.
Видяха, че когато стъпим на “стълбичката” на кризата, ще има още по-безконтролно харчене.
Видяха, че ще трябват и “помощи”. Както винаги, “помощите” ще отидат в “правилните бизнеси и индустрии”. Докато официално собствениците на бизнеси са официално посъветвани “да си продадат мерцедесите” или “да си топят мазнинката”, други мощно ще се “омазнят” с милиарди от резерва и от бюджета.

Само за първите две седмици поне 3.5 милиарда бяха обявени за “изчезнали”. Бюджетът рязко мина на минус. Как успяхме да изхарчим поне 1.7 млрд на седмица, естествено, никой не разбра. Защото, нали, при извънредно положение всеки “държавник” (кавичките са напълно умишлени) може да харчи безконтролно.

Това дотук е нищо. Тепърва ще се наслаждаваме на яко харчене на публични средства. Докато дребния и средния бизнес “топи мазнинки” и “продава мерцедеси”. Извънредното положение най-вероятно ще продължи още поне месец. Смятам, че може да си представите какво ще стане, ако запазят скоростта от 1.7 млрд на седмица.

Използвайки починът на Китайската комунистическа партия,

обществата по цял свят бяха обилно напоени, визуално и вербално, с отровата на паниката. Обществата видяха масовия затвор на китайците в Ухан и някак твърде безропотно положиха главата на свободата си на дръвника на управляващите.

Ако имахме късмет и тази зараза беше възникнала другаде, вярвам че положението щеше да е съвсем друго. Защото неслучайно всеки градски площад е покрит с чудесен, твърд гранит, разкроен удобно на тежко, ръбесто паве. Най-вече за да могат гражданите да се възползват от площада, когато техните управници минат границите. А границите тук отдавна бяха преминати.

Голямото обещание за това как ще спасим повече възрастни хора, когато унищожим икономиката и бизнеса си, е огромната, опашата лъжа, която ни се набива в главата. Ежедневно. Какво успя да спаси Италия, следвайки китайския почин? Какво успя да спаси Испания? Какво ще спаси САЩ тепърва ще видим, засега, обнадеждаващо, жертвите са много под осреднените 5%, които виждаме в световен мащаб.

Разумните мерки бяха: пълна изолация само на рисковите групи, ясна разяснителна кампания, обясняване на хората, че отговорността е лично тяхна, а не на държавата. Да, и тогава щеше да има хора, които да не спазват. Щеше да има и смърт.

Но смърт ще има и сега. За съжаление, няма да я избегнем.
Смърт ще има, защото ще има възрастни хора, които ще се заразят и няма да успеят да прекарат болестта.
Смърт ще има, защото ще има бедност, която очаква най-засегнатите от кризата. А бедността също води до увеличаване на смъртността. Доказано. На ниво цяло общество. И всички възрастови групи са сериозно застрашени.

Leave a Reply

Theme: Overlay by Kaira Extra Text
%d bloggers like this: