Нормален ден за разходка. Най-нормалният досега. Може би поради факта, че половината ден и повече бяхме на море (часът на пристгане в Палма беше чак около 15:00). Или защото и преди сме били на Палма де Майорка, по врене на нашия първи въобще круиз (пак с Тянко и Цонка, но без деца). Или защото просто денят си беше такъв? Няма значение защо, но при мен поне беше един много приятен ден.

Сутрешното ставане – максимално лежерно и спокойно. Не бързаме за никъде: знаем, че така или иначе ще сме на кораба още няколко часа. Корабната GSM мрежа беше изключена, което за мен беше много добър знак: вероятно плавахме в зона, в която има стандартно GSM покритие. Това от стаята нямаше как да проверя, но и това обаче не беше кой-знае какъв стимул, та едва около 10 часа се замъкнах към ресторанта, без вече да търся или да изчаквам никой. Преди това Мартин вече беше изчезнал нанякъде заедно с Ангел. Веси беше тръгнала за някъде и тя (май някакъв стретчинг ли, някакви други неща ли, не знам). Аз, въоръжен с компютър и де що устройства мога да взема, отидох на закуска с идеята да седна някъде да си попиша и поработя на спокойствие.

Закуската беше стандартната лудница. Явно много хора, като мен, бяха решили да не бързат за никъде, но гладът ги беше изгонил от каютите. Въпреки лудницата, успях да засека първо Тянко с всички деца след него, след това и Цонка (и тя току-що идваща да яде). Седнахме покрай прозореца, от който с огромно задоволство видях, че минаваме покрай бреговете на островите. Т.е., голяма вероятност за покритие. И така си и беше: Vodafone ES беше така добър да предостави връзка, т.е. да има данни до насита.

Закусих. Свърших много работа. Писах, качвах снимки, четох. Отне ми около час-два да подредя онлайн нещата си в някакъв ред. Бяха зарязани от два-три дни, а при мен това време е достатъчно, за да започне да се натрупва хаос в системата ми. Докато си работех, бюфета се опразни. По някое време бях само аз и персонала. След това пак започна да се пълни: беше дошло време за обяд. Някакви французи се изтърсиха на масата ми, която беше с много хубав изглед директно към брега, и също така с директна видимост на сигнала към GSM кулите. Добре, че бях поприключил, когато те доведоха и някаква испанска двойка. Че след това започна един разговор, едно ръкомахане. Явно и те се разбират, като и българи-сърби-хървати, но все пак бая ръкомахане падна, заболяха ги ръцете да си обясняват разни неща. На мен, вече пийнал чашка розé, ми беше сравнително лесно да ги изтърпявам, но при свършваща батерия и приключил с най-важното реших да потърся къде са моите хора.

Тянко и Цонка намерих на бара зад басейна. Явно се канеха да ядат. В същи този бар готвеха паеля на живо, та имаше прясна. Оставих си такъмите при тях и тръгнах да търся Веси. На втората обиколка в намерих на басейна. Взех я при нас, за лек обяд с още малко розé. Междувременно корабът беше доближил пристанището и към 14:30 започна да се гъне, докато застане на пристан. В един момент двигателите спряха окончателно, което си значеше, че е време да се оправяме за разходката.

Минахме през стаята, оставихме нещата и развяхме къси гащи из Палма (прогноза 30-35 градуса). Разходката из Палма беше сериозна: 12.6 км общо, за три часа ходене (от общо пет часа и половина разходка). В началото малко се ядосах, че си го причинихме това ходене при 33 градуса поне и яка влажност. Но след това се поуспокоих, най-вече защото стигнахме до по-сенчестите части.

Палма си е почти същата, която оставихме преди девет години. Само този път беше без зверския вятър, който тогава погуби един човешки живот на MSC Fantasia. Пак се разходихме до катедралата. След това из уличките по-нагоре. Минахме през 2-3 магазинчета. След това се върнахме през един май по-нов комплекс на самата стена и приключихме разходката на по бира в едно заведение.

Интересен факт е, че на много места в Палма има безплатен wireless сигнал. За радост на нашите деца (не толкова на мен, аз си имам 4G, което в повечето случаи бие качеството на обществените wifi мрежи). Но децата му се радваха, защото им даде безконтролен достъп до данни.

На връщане се ходеше много по-лесно и приятно: времето беше решило да се поразвали, даже ръсна няколко капки дъжд, но толкова. По-късно видях, че е валяло доста: като минах вечерта през 11-та палуба тя беше изцяло мокра, с прибрани на сушина маси и шезлонги. Но когато аз ходех дъждът беше вече спрял.

Вечерта си приключи както обикновено: бяло винце с морски ястия в ресторанта, след това моите хора се разделиха на спящи (Веси и Мартин, последния доста недоволен от този факт), разкарващи се някъде из кораба (Ангел и Теди), и моя милост, който трябваше да свърши няколко служебни неща.

Утре сме в Ibiza. Да видим там какво ще става, че днес Веси и Тянко се разбираха по какви „бичове“ ще ходят…

Снимките от днес не са нищо особено. Но аз си ги харесвам. Ето ги и тук:

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

• 

•