Напоследък пътувам. Доста. Общо-взето всеки месец ми се събират поне по 5 дни пътуване. Последните няколко месеца бяха повече от 10 дни. Не питайте Веси как ме трае, това е една друга, дълга тема.
Сега пиша тези редове в Хелзинки. Чакам трансфер към Вантаа, където ще прекарам няколко дни. В Хелзинки пристигнах от Будапеща.
Винаги съм се радвал много на летища, които предлагат безплатен безжичен Интернет. Отскоро Будатеща се присъедини към тях, благодарение на услугата на Sonata. Почти навсякъде човек се радва на качествена и безплатна връзка. Днес, докато чаках връзката за Хелзинки (около час и половина) успях да свалям със скорост 180KB/сек, което говори добре за качеството на връзката.
Сега, седейки в Хелзинки, виждам две отворени мрежи. Едната е HomeRun, другата е ESBwireless. И двете са отворени и платени. HomeRun направо е много добре платена – поиска ми €8 за час връзка и не склони на никакви други варианти. ESBWireless бяха по-дружелюбни и предложиха да ме свържат с Мрежата само за €3 за 20 минути, €5 за час или €8 за ден. Интересното при тях е, че го има и варианта €15 за 31 дни, което вече някак се ядва. Но пак: плащай!
Няма да се възползвам нито от едната, нито от другата оферта тази вечер. Мразя да плащам за безжична мрежа по летищата, особено когато цените са неоправдано надути. Е, признавам, ESBwireless са почти с нормални цени, но пак… €3 за 20 минути, хайде моля ви! Искам като в Будапеща!
Ако трябва да плащам за мрежа, предпочитам “пражкия подход”. Сядаш си на кафенцето, поръчваш си биричка (или каквото там такова), и те заедно със сметката ти носят и ключа за безжичната мрежа. Пий си и си ползвай колкото искаш. Хем консумираш питие, хем безплатно (защото питието е на нормална цена, т.е. 3 пъти по-евтино от съответното питие на летище София)си ползваш мрежа.
Сега е 22:30 вечерта и наоколо няма работещи заведения. Иначе бих потърсил подобна услуга.
След 2 дни се връщам. Трябва да прекарам 5 часа между два от полетите. Имам невероятния късмет тези 5 часа да са точно на летище Будапеща, защото иначе ща-не щях да кихам :). Защо не могат всички да са като в Будапеща?
Мдааа, а HomeRun, което е Сонера, работи навсякъде в Хелзинки/Ванта/Еспу с пароли от едни малки стикерчета, които раздават на клиентите на Радисън САС… Аз последното (неизползвано) такова си го намерих в един джоб онзи ден.
П.С. Как ги намираш тези полети през Будапеща, аз само през Мюнхен/Франкфурт летя 🙁
И аз предпочитам да седна някъде, да си поръчам нещо, и да ползвам безплатният нет. 🙂
За България най-лесно е PCMCIA/или Express карта, за 3G/GPRS интернет. Вече е доста достъпно.
За пътувания обаче… Най-добре е да търсиш отключени WiFi мрежи, free… но естествено, такива няма по летищата, само в градовете 😉
А иначе за цените… хаха, в Лондон, в Starbucks кафенетата, си представи — 5 паунда на час!!! При това, си пиеш кафето и си хапваш там, и отделно от това, трябва да плащаш за WiFi??? W*F!
Та направо си е евтино, 5 евро на час, да ти кажа 😉
@Сашо: Homerun ми приличат на обирджии. Както виждаш от цените, другите са за предпочитане :).
Колкото до пътуванията, явно ме обичат колежките, защото основно все през МАЛЕВ ме карат да летя. Или може би поради изискването да се прибирам по нощите, за да мога поне предиобеда да си го покрия при клиента? А МАЛЕВ имат “удобен” полет, който пристига в 01:40 вечерта :).
@Л.Йорданов: Като че ли и на мен това ми е следващият вариант, след изцяло безплатния 🙂
@Michel: МТЕЛската дата карта излиза скъпо. Не ми се ще да включа в семейния бюджет още 40 лв на месец за този тип Интернет. И без това вече си направих абонамент и в Пловдив, за домашен интернет.
Старбъкс съкс! Защо ли не съм виждал в УСА да се правят на такива тарикати? Там безжичната им май беше безплатна? Хммм, не помня със сигурност! Но определено в което и да е кафене не бих плащал и за Интернет!
Starbucks rokkzzz! :-)))
Кафето им е страхотно, вътре винаги е уютно, не се пуши, можеш да си четеш книга в ъгъла или да работиш с лаптопа и никой няма да те закача… 🙂
Но …е, в Лондон беше поне така — WiFi се плащаше. Може би и това ще се промени скоро… Светът се променя:)
За MTEL GPRS/3G: ами, ние си взехме карта (50 лв., иначе има и опции картата да ти струва само 20 или 30, ако добавиш точки), плюс “ограничен” план (500 MB на месец първите 6 месеца, после стават по 250 MB) — ако ползваш този интернет по няколко дни в месеца (повечето време сме свързани с наземни мрежи вкъщи и в офисите, така или иначе), горе долу става… 25 лв не е като 40:)
Това с ключа за нета ми напомня за едно заведение в Тел Авив, на крайбрежната улица, то всъщност е между улицата/алеята и плажа. Там заедно с поръчката ти казват и кода за тоалетната 🙂 Донякъде ги разбирам, защото тълпата е като на “Пиратска” в София и клиентите иначе няма как да се доберат до свободна кабинка. 🙂 А липсата на NET е късмет, кога иначе можеш да си пробваш нова идея или да прочетеш нещо на PDF което си слагаш на десктопа за дълги полети, но яденето филмите и спането ти се струват по-подходящи там. 🙂
на българското летище си има безплатен достъп – спокойно е , можеш да висиш с часове и качеството е прилично.
В Мюнхен на летището обаче интернет достъпът се заплаща. 8 евро за 30 мин, в продължение на 20 дни , поне така е написано в ХотСпот страничката. На T-Mobile е връзката и така:)