Тези дни бях до Лисабон. По работа, разбира се.

Като всички работни пътувания и това остави едва една вечер за разходка из Лисабон. Всъщност, за разходка по най-"ресторантската" уличка, както местните се изразиха. Малко "уличле" на самия речен кей. Да, река е, макар "голямата вода" да е на някакви си километри, кейчето много се гордее, че е точно на реката, а не на морето.

Разходката не беше много приятна, понеже така и не спря да вали всичките два дни, които бях в Лисабон. Но успях да поснимам малко. Като намеря време, ще ги кача в галерията. Сигурно ще е скоро, защото и колегата Чандру ме притиска – иска си снимките човека :).

След разходката поседнахме в ресторантче и хапнахме като за последно с колегите от португалския офис, с които работихме тези дни. Работата вървеше, настроението съответно беше приповдигнато. По някое време обаче ми се прищя вече да съм си в къщи.

Замислих се какво ще взема от Португалия. Какво да казвам, когато ме питат "как е там". Какво да напиша в блога, и да пиша ли въобще.

Португалия, като цяло, ми се видя доста контрастна. От една страна имаш нелоша инфраструктура. Сравнение със София не може да има, но също така не може да има и сравнение с Копенхаген. Някак по средата като уреденост.

От друга страна идва прослойката, която все още живее с ниски доходи. Тук не слагам колегите, а по-скоро шофьорите на таксита, заедно с техните коли. В Копенхаген например тези хора са изтупани, някои с костюми, имат самочувствие и те гледат като равен. В Португалия бакшишите ми се видяха доста, доста зле. Нещо като нашите бакшиши, но без престъпния елемент, който нашите така добре притежават и показват. Португалските са едни такива смачкани, мизерни. И колите им не им отстъпват – масата са 15-20 годишни мерцедеси, от които един не беше читав като движение. На кой заден лагер вие така, все едно задно дясно ей-сега ще се откърши и ще ни изпреваари, на кой при всеки завой или дупка се чувстваш като в Walt Disney World парк, защото амортисьорите отдавна са заминали и колата е "лодка".

Това на бакшишите не им пречи обаче да развиват умопомрачителни скорости по (много добре поддържаната в сравнение с нашата) пътна инфраструктура на Лисабон. Когато могат, хич не се шегуват. 140 км е обичайна скорост на места, на които категорично виси "80" в червено кръгче. Не се шегуват бакшишите и като трябва да им оставиш бакшиш. Апарата може да показва 6.60, но той ще ти даде бележчица за 7.50, няма да се излагаме сега 🙂 . Като цяло – черна точка за такситата!

Иначе такситата бяха евтини. Както и хотелите. В Mariot една вечер струваше едва €100. Сравнение като качество с хотела в Любляна няма – португалския беше и по-поддържан, и по-голям. Но комфортът ми беше сериозно нарушен от това, че ден интернет ми струва €20. Да си гледат работата мошениците! В Любляна можеше да е мизерно, но имаше wireless Internet безплатно. Черна точка и за хотела.

Иначе градът изглежда много добре. Поне местата, през които минах. Красиво, средиземноморско едно такова, с всичките палмички наоколо. Жалко, че не можах да го видя на слънце, сигурно е още по-добре. Улиците изглеждаха чисти, нещата – сравнително уредени. Португалия беше сред най-бедните EU държави, преди ние и съседите румунещи да се присъединим. Отсега виждам как Варна след 20 години прилича на Лисабон. Не София, на София и 150 години няма да ѝ помогнат. В най-добрия случай София ще наподобява клоаката Париж с неговите размазани кучешки лайна по всеки тротоар. Само че типично по нашенски София ще е още по-голяма клоака, и до лайната ще се намират изхвърлените торбички с боклук от живеещите на Витошка например. Или от минаващите по Виторшка – няма голямо значение.

Точно докато бях в Лисабон имаше серия от финали на УЕФА. Полу, четвърт – не помня, а и не ми пука. Втория ми ден в Лисабон обаче беше денят, в който Порто срещна някакъв английски отбор (тук специалистите по футбол могат да ме оплюят, но не му помня нито името на този отбор, но ми пука за него). Резултатът от срещата беше 0:2, т.е. Порто загуби мощно, което още повече ни приближава до португалците. И нашите отбори обикновено правят точно такива работи :). След 22:00 можеше да видиш доста овесени носове от местните (и тук всяка кръчма има своите телевизори, португалците са бесни на тема футбол).

Този трагичен португалски футболен катаклизъм ме сблъска с купчина запалянковци на другия ден, докато чаках на летището. Няма такова отвратително нещо като вонящ на пиене, червендалест английски футболен фен. Не знам нашите ракийопиячи как са, но англичаните изглждаха направо отвратително. Може да съм се сблъскал с "лоу-кост" англичаните, но това честно казано нямаше голямо значение за мен. Изводите, които си направих, са че ако повечето "истински" фенове са като тия нещастници, по-добре футболът да се играе пред публика, която си го гледа по кочините, а не се разнася из цяла Европа, говорейки превъзбудено и ръсейки "fuck" или "shit" през 2 думи (това май беше единственото, което им се разбираше на тия свине).

Португалия и Лисабон като цяло ми харесаха. Бих се върнал, в Лисабон – за да му обърна подобаващо туристическо внимание, а в Португалия – за да си изкарам една средиземноморска почивка (със сигурност имат прекрасни курорти тия, няма начин да нямат). Дори в Лисабон цените ми се видяха сравнително ОК, разбира се по-високи от софийските, но не по-високи от нашенските по прехвалитените ни, бетонни курорти.