Отначало мислех да пиша коментар към статията на г-н Димитров, но след това реших да коментирам тук, а после да сложа връзка към статията в коментарите там.
Да помислим наистина: Защо не живеем по-добре?
Г-н Димитров твърди, че това е заради по-високата от планираната инфлация:
По-високата инфлация означава намаляване на покупателната способност на българските граждани, със същите пари могат да купят по-малко стоки и услуги. Като имаме предвид очакваната висока инфлация се вижда, че дори правителството да увеличи още веднъж пенсиите с 10% от 1 октомври, общото увеличение за цялата година ще бъде около 7%, колкото се очаква да бъде и инфлацията.
Аз ще си позволя да не се съглася с това.
Според статията на г-н Димитров инфлацията до края на годината ще е 7%. Това ли ни дели от по-добрия живот? Тези ли __седем__ процента? Ако средната заплата е 500 лв в момента, в едно работещо семейство доходът би следвало да е 1000 лв. Ако това работещо семейство казва, че не живее добре с тия 1000 лв, значи ли това че то би живяло добре с 1070 лв (1000 лв + инфлацията)?
Ами според мен – не. Ако 1000 лв не стигат да живееш добре, 7% не могат да ти помогнат. И в това г-н Димитров според мен е сгрешил.
Харесва ми обаче как свършва статията:
Икономиката има нужда от мощен тласък за по-бързо развитие. За целта е необходимо въвеждане на плосък данък от 10% със запазване на необлагаемия минимум и намаляване на осигурителната тежест с повече от 6 процентни пункта.
Няма как да не се съглася! Това си беше в платформата на десните партии тогава, когато аз гласувах за тях. Не за партията на г-н Димитров, но те са си виновни, че така разцепиха дясното тогава. Да се надяваме, че са се научили.
Плосък данък ще се въведе от догодина. Вярно, заедно с въвеждането му ще последва и увеличаване на една от най-големите тежести за бизнеса, а именно [здравно/пенсионно] осигурителната такава, понеже МРЗ ще стигне 220 лв. Но не може да очакваме от комунисти логично мислене, нали? Да се надяваме, че промяната въпреки всичко ще е за добро.
Ако обаче се върнем на самото заглавие: “Защо не живеем по-добре”. Според мен има няколко причини за това:
### Масата хора в активна възраст не работят добре.
За да живееш добре, трябва да работиш добре. Ако работиш зле, много вероятно е, че ще живееш зле. Например (и сега ще ме очерните, знам!):
* __Учителите__. Реват за високи заплати. Но искат да работят както до сега. Искат масата от тях да не четат, да разчитат на вехтата си диплома за висше, взета преди 20 години. Дори една учителка по начална математика, ако не чете книги свързани с професията ѝ, само за 5 години ще затъпее и ще се превърне в лелка. Ще се превърне в “даскалка”, която мрази не само професията си, но и децата, на които трябва да дава знания. А дори и да не ги мрази, пак няма да може да им даде знанията, защото тя няма да им е интересна. Децата се променят, ако не следваш промяната им, ще станеш “даскал”. Подходът “повече пари за учителите, които работят истински” е добър, но защо нямам доверие, че ще се прилага справедливо?
* __Лекарите__. Тук по-добре въобще да не почвам! Какви по-високи заплати, какви 5 лева. Според мен те (лекарите, като съсловие) и до сега вземат безумно много пари (вижте здравния ни бюджет като цяло) за услугата, която предлагат в замяна (българското здравеопазване). Да, ще кажете, генерализирам. Може и да генерализирам, но пък познавам лекари, които не вземат никак лоши пари! Едва ли им “стигат” (на кой му стигат парите?), но в никакъв случай не изнемогват. Тези лекари бачкат __яко__! Четат! Интересуват се от новости! Винаги са на ръба на вълната! Тези лекари могат и заслужават парите, които правят.
Познавам обаче и медицински работници (нарочно не казвам “лекар”), които са там за ден да мине, друг да дойде. Разчитат на една заплата и на където дойде подкуп. Не им пука нито за пациентите им, нито за колегите им. Работата няма значение, “шото парити са малку”. Е, такива медицински работници според мен не трябва да вземат повече пари. Напротив – трябва да вземат по-малко. Да идат в Испания (много е популярно да се говори сега как в Испания плащали мноого повече), да видят дали някой там ще ги трае и един месец, ако работят така, както го правят тук. Но не ходят. Защото и те много добре __знаят__, че за нищо не стават, не и по начина, по който работят.
Мога да продължа много този списък. Мога да го продължа с цялата държавна администрация, чак до неучтивата продавачка от съседното ви магазинче, и тя сърдита за заплатата, която ѝ е малко. Ще спра обаче, защото мисля, че усетихте за какво иде реч. За да живеем по-добре, всички ние трябва и да работим по-добре. Да работим, да се борим _самите ние_ с _нашите_ проблеми. Да не чакаме министър или премиер или пък някой блогър-престъпник да ни реши проблемите. Когато видим някой да тараши нечия кола, преди да отминем (даже и преди да се обадим в полицията) поне да се развикаме, да извадим на светло мизерият му. Защото отминавайки я даваме своя принос за това политиците (в случая в лицето на г-н Димитров) да обвиняват инфлацията за това, че не живеем добре.
> > Искам да отбележа, че дълбоко уважавам усилията, които десните хвърлят, за да предотвратят все по-дълбоката дупка, в която сегашното управление се опитва да ни закопава. Заедно с това уважавам и стремежът политик да бъде и блогер. Това е едно от нещата, които ни доближават до нормалните държави.
Това си е статия за проекта. Да я пускам ли?
Давай. Не се сетих преди, съжалявам.
принципно съм съгласен със тезата, че в България огромна част от хората смятат, че могат много повече (реално въобще не могат) и съответно не си вършат работата като хората, а имат и претенции за повече пари.
за учителите не съм съвсем съгласен. истина е, че доста учители разчитат на вехти знания и не си вършат работата. обаче проблема е много по-сериозен и без повишаване на заплатите няма как да се реши наистина. 230-240лв заплата е не само недостатъчно, ами и обидно… за тези пари, стоят на работа само лелки/чичовци, дето вече отдавна са изпушили, не стават за нищо друго и затова са на тая работа… същите тези поради точно тази причина ги е страх и да протестират, тъй като са прекалено възрастни, за да могат да си намерят и друга работа (аз лично винаги съм се чудил как за толкова години учителите нито веднъж не се вдигнаха като хората… ). от друга страна младите учители нямат никакъв интерес да са учители въобще. дори чинии да мият или да са сервитьорки, ще изкарват едно 300-400 месечно. а младите хора имат повече нужди и съответно просто си сменят професията. за съжаление точно обаче тези млади хора могат да променят нещата, да преподават по-интересни неща и като цяло да наложат някакъв ред в хаоса на образователната ни система. тези млади хора няма как да се привлекат с тези пари, това просто няма как да се случи. и така порочния кръг се затваря.
същото до някъде важи и за лекарите… 1000 лева са едно нищо ако имаш семейство в София… освен това докторите са хора, които учат 7-8 години и после имат задължителен стаж, който не само не им го плащат, а ми ги карат да си плащат по няколко-стотин лева на семестър… след толкова години учене, тези пари са НИЩО, наистина. при тях, както и при всяко друго съсловие (включително и нашето) има мърша… поради тая причина не трябва да се генерализира според мен.
според мен трябва да се вдигнат заплатите и на учителите, и на докторите. но трябва да се въведе кадърен мениджмънт и да се (опита да се) прочисти щата в момента. да се въведат железни правила, ясни метрики и да се съблюдава качеството на услугата – абе да се работи като в нормална фирма. при по-малък щат, заплатите могат да бъдат вдигнати дори без допълнителни финанси (поне на теория).
естествено, нещата реално са доста по-сложни, но посоката според мен е тая. за съжаление тоя мениджмънт трябва да го извършват държавните институции, а от тях по-големи некадърници няма… така че просто не виждам какво може да се направи
Не живеят по-добре, защото не искат. Защото му изпуснаха края, и то преди много време. И сега е малко късно за такива промени. Ние тук може да си говорим, за цифри за данъци и за желание за работа. Но не е там ключа…
Никакви данъчни реформи, никакви инвестиции, нищо не го оправя тоя народ. Няма елементарно самоуважение, няма желание за развитие, за промяна. Няма ги идеите, никой, никого не слуша. Говори се за всичко, всички разбират от всичко – от футбол, от политика, от макроикономика, от ИТ, от всичко. Бла-бла… Хората са безразлични, не им пука вече. До такава степен са отчаяни, че не знам какво трябва да се случи, за да се събудят.
Един бърз поглед към младежта, към бъдещето на България ? Ми те се интересуват от всичко друго, но не и от книги или учебници. Един бърз поглед към дискотеките, кафенетата, баровете? Ми аз само за час на бара и ми се зави свят? Нямали пари, били бедни, не им стигали заплатите? Хе, хе
Въпроса “Защо не живеем по-добре” е безсмислен според мен…
Защо гледат вечно в чуждата градина? Защо вечно други са виновни? Защо някой друг трябва да оправя простотията? Защо не направим нещо сами, нещо за себе си. Защо търпим да ни хвърлят прах в очите? Защо когато трябва да говорим мълчим? Защо допускаме, да ни засипват с помия? Така, не може да се живея, не може! Не добре, не по-добре, никак не може!!! И в между галактическия онион да влезнем, пак ще сме същите. Народ, живеещ от изминала слава, народ отказващ да приеме реалността, народ без амбиции.
Какви 7 процента? 7000 хиляди да са… Няма е културата, няма ги идеите, няма го желанието за развитие? Има телевизия, има Интернет, печатни медии? Защо по дяволите са толкова зле информирани. Защо нямат минимални представи, как милиони хора, които са само на крачка, живеят съвсем различно…
Относно работата и заплащането май се заформят два основни принципа – или работа съобразена със заплащането или заплащане съобразено с работата. Тъй като второто рядко се случва, явно за масата българи е по-лесно да изберат и да прилагат първото 🙂
Аз лично винаги съм си мислила, че е нормално работата да ми е присърце, да я върша с удоволствие (все пак отнема доооооооооооста голяма част от активния ми ден), да давам всичко от себе си и все някога ще ме оценят и ще има удовлетовреност и равновесие между заплащане и труд.
Само след 5 години работа обаче все още не мога да открия подобно “идеално” място 🙂 Смених 4 компании, колкото и добре да работя, колкото и работа да върша, за един, 5 или 10 човека, колкото и до късно (или дори рано) да стоя, за да се случват нещата по-качествени от планираното – на шефа ми му е все тая… как тогава човек да не премине към първия принцип – работа колкото заплащането и в очакване да мине поредния ден?
Е те за това ходят (и продължават до ден днешен то колкото знам) в Либия…
Мнението Ви ми хареса, не намерих ваш маил да за да ви поканя в форумът си (търся именно хора като вас- с провакативно мислене). Първоначално възнамерявах да не ви пращам покана, но се раздвам че забелязах тази статия. Ако ми позволите ще е сложя като тема за коментиране на http://bulgaria.forumotion.com