Три дни около Триград

Рядко ми идва музата да пиша, докато съм в отпуск. Не съм установил дали е от по-рехавия достъп до Мрежата или е от стандартния блого-мързел. Факт е.

Днес обаче, подтикнат от благоприятните условия, се реших.

Откакто пристигнах на 28.07., не съм се спрял. :Веси: е виновна.

Първите три дни – с Дани и Йеспър из Триград и региона. Бяхме отседнали в хотел “Орфей” в Тешел ([2]). Много приятно место, с добър ресторант и на сносни цени. Хубаво е да има форуми, където човек да прочете мнения, че да се насочи към правилното место. Като бяхме в хотела обърнах внимание, че е по някакъв европейски проект, а в блога на Жоро Кодинов видях снимани въпросните табели, които казват че хотелът бил по проекта САПАРД. Аз мислех, че САПАРД финансира само земеделието, но след като гооврих с приятели-юристи (които изобилстват около мен) се оказа, че САПАРД спокойно може да финансира и такъв семеен проект.
Както и да е, хотелчето беше много приятно, и отново бих отишъл там, ако ми се наложи за в бъдеще.

Посетихме двете пещери и двете ждрела (Ягодинското и Триградското, красота!) и Широка лъка. С огорчение открих, че любимата на всички ни станция на Панаира беше безстопанствена, заключена и бавно рушаща се. Снимах, колкото да покажа на останалите в какво се е превърнало това место, където имахме толкова много хубави мигове. Не знам коя мутра чака далаверката и там, но много бих искал да науча (и да напиша) повечко за това!
Минахме и през Пампорово. Строежи. Камиони. Прах. Пепел. И огромни дупки (може би за основи?). Не знам на какво прилича Банско, при положение че Йеспър смутолеви “абе не е чак толкова зле тук, в сравнение с Банско”. Тръпки ме побиват, дано този строителен ужас скоро свърши, за да може да имаме поне някакъв курорт на разположение. В главата ми остана и много основателния въпрос “а къде ще дянат толкова туристи, след като напълнят новите хотели”? Аз лично не видях да се строят нови писти, а Пампорово и без това си беше натоварено и преди. Привиждат ми се едни огромни опашки от хора пред влековете и лифтовете… дано не съм прав. И след това едни огромни опашки от недоволни туристи (поне тези, които охраната не е успяла да пребие/убие или нарита до безсъзнание в главата).

На връщане от с Веси минахме през Планетариума в Смолян. Голяма грешка беше, че не се обадихме предварително – оказа се, че обикновено има само един сеанс на ден, дори в събота. Е, разгледахме снимките и материалите, сложихме печат и запрашихме към Чудните мостове. Хареса ми как се развива Смолян, посоката определено е добра!

Пътят до Чудните мостове най-накрая е приемлив. Пак е тесничък, но си личи скорошният ремонт, въпреки тук-таме изровеното от “нерегламентирани” реки :). Стигнахме без проблем там, починахме си, хапнахме, срещнахме Любо от OBS, видяхме мостовете. Въобще пълна програма. С Любо си поговорихме добре за моята предишна фирма, но коментарите ги оставям за себе си. Да кажем, че останах с чувства, подобни на тези от рушащата се станция на Гела: “беше страхотно место, където имах много приятни мигове”.

След Чудните мостове се прибрахме в Пловдив, за да изкараме един бърз ден в оправяне на банкови щуротии, изваждане на цифрови подписи и един бърз тигел до София, за да се видя с колеги от сегашната фирма. Всичко свършихме перфектно и по план, с едното изключение че и двата ни цифрови подписа в момента са неизползваеми. Не мога да си подкарам хардуера. Под ВИСТА карточетецът работи, но все едно няма никаква карта в него. Под ХР карточетецът разпознава, че има карта в него, но драйверът на картата (за пръв път чух, че картите имали драйвери и те!) връща някаква много разбираема грешка от типа 0x8xxxyyyy. Ще го мъча след морето, когато ще имам телефон, Интернет и спокойствие.

5 thoughts on “Три дни около Триград

  1. Абе не беше ли малко шумничък този хотел “Орфей” ? И аз имах намерение да прекарам там една седмица и отидох да го видя, но ми се стори като един гоооллляяям ресторант (предполагам с много силна чалга или въобще музика) и едно къщенце до него за преспиване след препиване.
    А и наоколо имаше … скали : няма поляни, няма дявол.
    Звучи като идеалното място за купонясване, но за (семейна, с деца) почивка не ми се видя да става.
    Сподели малко повече впечатления моля 🙂

  2. “да се видя с колеги от сегашната фирма” – можеше и с бира да бъдеш почерпен, ако се беше обадил 🙂

  3. @Жоро: Не, не беше много шумничък, поне нямам спомен да беше такъв. Ние бяхме там 2 поредни вечери, спахме си нормално. Ресторантчето си беше много кротко, а и дограмите бяха PVC, т.е. с добри изолационни показатели :).

    Музиката не беше чалга, поне не и докато ние бяхме там. Даже нямаше никаква музика :).

    @сашо: Ами аз бях “за малко” и “набързо”. Освен това бях и с жената, а тя пие много бира :). А освен това трябваше и да шофирам обратно, а от това да не пия бира само мразя повече жена ми да пие, а аз да я гледам. Както виждаш – много основателни причини да не пия бира точно тогава.
    Но обещавам да изпием бирата преди Коледа :).

  4. Pingback: doncho.net » Blog Archive » Мусала

  5. Бе то PVC хубаво : ама аз PVC си имам и в къщи. Нали идеята е уж да дишаш въздух 🙂
    Ама щом казваш че ти е харесало хотелчето, значи е добро. Поне рибената чорба в ресторанта беше ММММММ ! 🙂

    Аааа – и за САПАРД си прав, но на табелката пише : фонд “Земеделие” : това не финансира (или поне не би трябвало 😉 ) друго освен земеделие 🙂

Leave a Reply