Преди време прочетох “Бягството” при Йовко. След като прочетох, и след като прочетох и коментарите, имах нужда да мисля. Защото със сигурност трябваше да пиша, а да пиша дълъг коментар при положение че имам (зарязан) блог някак не върви. Преди няколко дни Вера ме попита защо не съм коментирал там. След като ѝ обясних, че смятам да пиша, получих незабавно виртуално смушкване в ребрата да съм побързал.
Та нека ви кажа нещо и аз по тази тема.
Преди 3 години за мен и Веси стана ясно, че напускаме България. За неопределено време, т.е. до тогава, до когато “издържим”, дори може би и завинаги. Подбудата не беше Първанов, Станишев или масовата епидемия която е обхванала по-голямата част от българския народ. Епидемия от слепота и безумие, подкрепена с немалко мързел и “очакване на Годо”. Подбудата тогава беше “чисто бизнес”. Не се чувствах като човек, който бяга, а като човек, който се мести на друго место, защото работата му го изисква. Въпреки това обаче, тогава твърдо бях решил в себе си, че тръгвам с мисълта, че никога няма да се върна. Някак е по-лесно, ако тръгнеш така, защото захвърляш назад календари и моливи и спираш да зачертаваш “дните от заминаването”.
Три години след онази дата, отново се връщам на темат. Струваше ли си? Какво спечелихме? Какво загубихме? Можеше ли другояче? Да продължаваме ли така? Въпросите чакат отговор. Не защото някой припира такъв да бъде даден. А защото ако спрем да си задаваме тези въпроси, значи наистина връщане назад няма.
Статията на Йовко мен лично малко ме уплаши. Защото с Веси напоследък все по-често се замисляме дали да не купим някой ден обратния билет. И при какви условия бихме го направили. Четяйки обаче “Бягството”, усетих как ме полазват тръпки. За мен Йовко винаги се е нареждал сред оптимистите. Сред хората, които ще бъдат последни на гише “Заминаващи”. И изведнъж:
трезвата ми преценка за следващите десет български години се заключава в словосъчетанието _кретащ прогрес по инерция_.
Панически ужас ме обзема само от мисълта, че децата ми трябва да живеят тук.
Меко казано, бях стреснат. Статията на Весо, прочетена само няколко дни преди Йовковата, дойде като едно “подгряване” на рефрена като цяло.
Въпреки всичко сега, когато прочетеното се уталожи, оптимизмът бавно се завръща. Кой оптимизъм ще попитате? Оптимизмът, че животът в България все пак не е толкова лош. Да, тези думи са изненадващи не само за този блог, ами и за самия мене си. Ще обясня защо по-долу.
Преди известно време се замислих върху един проблем. Ако, да речем, животът ми сервира “обратна разписка” (например: епикриза че ми остават не повече от 2-5 години), къде ще предпочета да изживея тези години? Дали ще предпочета да остана в чужбина?
Странното беше, че след немалко мислене успях да открия категоричен отговор на този въпрос. Ако, да не дава Бог, такова нещо ми се случи и е сигурно че дните ми са преброени, почти веднага ще започна да си стягам багажа. За България. Значи какво излиза в крайна сметка? От една страна, в Дания е спокойно, хубаво и се живее добре. От друга обаче – виж предишното.
Може би не всеки стига до тези изводи. Като нищо това може да е специфично за мен (и Веси). Специфични или не обаче, изглежда пътят е ясен. Рано или късно ние ще сме обратно в България, въпреки лошото, което всички ние говорим за нея (по блози или други медии, без значение). Както Йовко казва, там ще ме е повече страх за детето. Ще се притеснявам къде е, кога ще се върне и т.н. Не че тук не бих го правил, но когато основния продавач на наркотици са полицаите, нещата с притесненията имат един друг порядък. Със сигурност в България много бързо ще ми омръзне отново непукизмаът, мързелът и безхаберието, с което ще се сблъсквам ежедневно.
Но пък там ще бъда често при хората, които правят животът ти да има смисъл. Ще намалеят (надявам се) и родителските сълзи. И ще престанем да бъдем само статистици на хубавите неща, които се случват на хората, които обичаме и при които се връщаме цяло лято.
Иначе Йовко е прав. В България нещата не вървят добре. И дано синът ми не ме мрази някой ден заради това, че може би няма да намеря сили да остана още далеч от нея. Рано или късно.
Дончо,
не съм съгласен, че в България нещата не вървят добре.
Нещата не вървят добре, ако:
а) ти се иска да вървят по-бързо.
Което обаче не може да се случи. С такава мая – такъв хляб!
б) сравняваш с Чехия, Полша, Унгария и др.п. по стандарт.
Което не е редно, защото те имаха и по времето на социализма добра промишленост, но (което е още по-важно) не я разрушиха. С такава мая – такъв хляб! С тяхната мая става по-добър хляб.
в) искаш някой друг (държавата, политиците, премиерът, президентът) да ти свърши работата.
В Дания какъв е кралят няма значение – системата и държавата ще си функционират. У нас винаги хората се оправдават, че някой друг им е крив и обикновено това е някой или всички от изброените в скобите
В България нещата вървят добре, ако:
а) имаш собствен бизнес и не разчиташ някой друг да ти върши нещо
б) не обръщаш внимание на идиотите, които ще те критикуват, ако си вършиш работата (може да питаш и Йовко колко ги е отнесъл, за да не излезе, че съм субективен)
в) се погледнат макроикономическите показатели
г) си предприемчив и инициативен
Хората, които мразят обществото и държавата, няма да могат да си намерят мястото и в Гърция, Дания, САЩ или където и да е другаде. Негативистите всъщност могат да виреят най-успешно именно в България. Както и хората, които се мислят за велики. В нормалните общества се знае, че хората се раждат равни, но след това няма равни способности, а равни възможности. У нас – поради социализъм, източно православие, недоразбиране, ако щеш, хората си мислят, че всеки има равни способности, а ако някой е по-успешен, това се дължи на далаверите му/й.
Може да пиша и още, но се боя, че коментарът ми ще е по-дълъг от твоята статия 😉
@Вени: Всъщност аз дори не съм сигурен, че и се раждат равни. Няма такава съвременна държава, в която всички хора да се раждат равни. Едните винаги са по-равни от другите :).
Иначе като цяло съм съгласен с това, което казваш. Всичко зависи от това как приемаш вътре в себе си нещата. За жалост, на мен позитивизъм винаги ми е липсвал – и преди в България, и сега в Дания :).
Въпросът за раждането е уреден в Конституцията.
За това, че някои са по-равни – факт, но също такъв факт е, че мнозина, които не са се родили по-равни, се оказаха със способности да се реализират, докажат, утвърдят и успеят. Примери – бол.
За позитивизма – всичко е според зависи. Според това, което пишеш, не си някакъв черногледец, нали? Виж, ако просто критикуваш, ядосваш се, палиш се, но без да можеш нещо да направиш, тогава е кофти – и за теб, и за близките ти. Негативизмът у нас се изразява в следното: хрумва ти идея. Споделяш я. Първото, което чуваш е: “А-а, тая няма да стане”. Обратното – в САЩ реакцията е: “От какво имаш нужда, за да я реализираш?”.
Вярно, говоря за някакви конкретни случаи – хората имат идеи, опитват се да ги осъществят. Но у нас е масово “разбирането” от политика и от футбол.
Когато хората масово престанат да са разбирачи от политика и от футбол, тогава ще се оправим. Много е лесно.
Виртуалното смушкване в ребрата беше за това, че си замълча и привидно се съгласи с оценката на Йовко за “правилният избор, който си направил преди време”. Знам терзанията ти, а и тези на Веси, по въпроса и затова не издържах. Дано да не е заболяло много. 😉
Мисля, че те разбирам. Аз се прибрах преди две години и не съжалявам за нищо. А притесненията на Йовко за децата (моите са две, засега :)) ми се виждат преувеличени – проблем има, но се решава не особено трудно.
Тъй като усещам че ще стане голяма полемика около този пост реших и аз да се включа.
По скоро ме провокира коментара на Вени.
Пред мен никога не е стояла дилемата да се махам от БГ.
Ходил съм в командировка в доста европейски държави, даже съм разсъждавал на ум, ако трябва да избягам къде ще е?
Но някои от нашите местни “особености” ги няма никъде където съм ходил.
Все пак неможе всички хора да имат частен бизнес….
Това ми звучки като всеки лекар да си направи болница, всеки учител училище и т.н.
Има професии във всяка една държава, които са много важни за хората и заслужават съответното признание от обществото.А в БГ това не се случва.Искрено ме радват хората които протестират в Пирогов в момента…
Не можеш да кажеш че в една държава нещата вървят добре, когато един лекар взима 450 лв, един учител 300, а един ватман 1000.
Някои казват че в БГ производителността на труда била малка, та затова и заплатите малки… – не е вярно.Така им се иска на съюза на работодателите и идиотското правителство за да оправдаят мизерните заплати които плащат на рабтниците си…
Представете си една мандра (имам такъв клиент), произвеждат сирене износ за ЕU.
Имат 15 работника – средна заплата 400 лв.Сиренето го продават в EU по средна цена 3.3Euro за кг. – около 50% по-скъпо от BG. Защо на тези хора да им е ниска производителността на труда, та нали те произвеждат, спазват срокове, качество и т.н.
В следствие от това става така че хората мизерстват, собствениците реализират хиперпечалби, карат Q7, X5 , купуват безумни имоти и т.н сякаш ще живеят 3 живота.
От къде на къде правителството в БГ ще прави бюджетен излишък от няколко милиарда лева от моите данъци и след това ще ги преразпределя по особено непрозрачен начин чрез някаква измислена инвестиционна програма в която участват обръчи от фирми?
Как да бъде предприемчив един лекар или учител?Да зареже професията си и да си отвори магазин?, да познавам много такива ама…не са щастливи.
Така че в БГ има много, ама много неща които не “вървят”, ами направо вървят на зле.
Примери много могат да се дадат.
Така че хората, които търсят по справедлива реализация на професиите си и заминават за чужбина са прави за себе си, и ще дойде един момент да си внасяме програмисти, лекари и учители от Индия.
Не го приемайте като оплакване от моя страна, аз поне за сега съм далеч от мизерния общ стандарт за момента в БГ, но това че аз съм добре, а мнозинството от хората са зле не ме прави щастлив , даже напротив….
@Митко: Усещам, че биеш пак към “лошите капиталисти”. Според мен отговорът на въпроса “защо карат X5” е много простичък: “Защото могат”. Замислял ли си се, дали тези хора не са били лекари или учители, преди да решат да отворят мандрата?
Те са си сложили главата в торбата, решили са да правят бизнес. Посрещнали са всички рискове и трудности сами, след това са намерили пазар извън БГ, за да могат да изкарват добри пари. Свързано с желанието за печалба се явява и желанието да балансираш максимално “правилни” заплати. За да не ти бягат хората и за да ти върви бизнеса.
От това, което ми обясняваш ми става ясно, че бизнесът им върви. Значи всичко е ОК. Пък ти гледаш сега че те карат Х5, а служител в мандрата – Опел (например). Аз пък си мисля, че е много справедливо това, това разделение може би ще накара този служител да напусне и да направи малка фирмичка, с която след време да конкурира тази мандра?
Вени говори за предприемчивостта. За това, че в България за предприемчивост се приема “далаверката”, “гешефта”, а не истинското желание да правиш бизнес и пари от него (постепенно).
Напротив Дончо, аз също съм капиталист…и десен избирател.
Аз не завиждам на собствениците, защото също се занимавам с някакъв вид частен бизнес и съм наясно какви рискове се поемат и за какво става въпрос.
Но съгласи се, че ако собственика на един бизес може да си купи X5, то работника трябва да може да си купи нов Опел или Дачия например..
Един лекар или учител трябва също да може да си купи нов Опел.
Примера ми беше по-скоро за производителността на труда, а не упрекване на собствениците на лъскави возила.
Дончо, позволи ми да напиша дълъг коментар. От една страна, защото така както си написал поста си – ми е по-приятно да го направя тук. От друга, аз се скатах от дискусията при Йовко, защото не смятам, че коментарът ми беше груб и нелюбезен, за да получа в отговор този смразяващ тон – единствено заради различието на моя коментар от общата подета в един глас песен – “дайте да се махаме, тук не става за нищо”. Издразни ме тонът в статията на Весо – “не само че бягам, ами и плюя, щот не ми достига оправдание вътре в мен…” Естествено, че всеки има право да постъпи както иска – според собствената си съвест, преценка и избор. Естествено, че не всички са герои, но айде да не оправдаваме антигероите /щом ще използваме тези силни думи/, само защото имат правото да не се опитат да променят нещата тук. Че в един момент започва да звучи геройски да избягаш. Та и да даваш пример на другите, за да убедиш себе си, че си постъпил правилно.
Но има и нравствени и етични норми и една от тях според мен е, че не бива да плюеш по собствената си родина по най-гнусен начин.
Не знаех, че ти си излязъл навън по фирмени причини. Имам и други такива познати, които обикалят от континент на континент – където фирмата ги изпрати. Аз пък така бих излязла – за две години примерно да отида да работя някъде, за да натрупам опит. Така е интересно. Въпреки че сега имам възможност да го направя – нашата фирма предлага богати възможности за работа по целия свят, а аз като ме питаха, дали бих отишла да работя в чужбина, изрично казах, че не искам и не мога – имам ангажименти към родителите си и самата аз не искам.
Смятам, че живеейки тук, дори и един боклук от земята да вдигнеш, дори и едно дръвче да посадиш – ти вече си направил нещо за Родината си. Докато бидейки в чужбина – няма как. Не е въпросът само до парите, които вие изпращате в България на родителите си. Аз го оприличавам някакси на парите, които се дават за благотворителност. Не че е малко, но няма човешки допир. Много често хората се нуждаят повече от ласка и блага дума, отколкото от пари.
Онзи ден слушах децата в квартала да си играят на улицата, да викат, крещят, да плачат и да се смеят. Много е приятно да го слушаш това. И се сетих пак за децата на Йовко, дето едва ли не трябва само в къщи да стоят или в чужбина – в парника – на топло, на завет, под непрекъснато наблюдение и закрила, на определени градуси и влажност на въздуха.
И се замислих, че аз пък искам моите деца да израстнат силни в семейството си и навън, защитени отвърте в душата си, чрез вярата в собствените си сили и доброто. Да могат на улицата да се справят с конкурентите си, да не обръщат внимание на дрогата, защото няма да имат нужда от изкуствено добро настроение и хвърчане в облаците.
А що се отнася до инцидентите, такива стават по целия свят, дори и в държавите на парниците – скоро стана едно масово убийство на деца в училище – в полицейската държава с “висок” стандарт. На такова нещо се вика: “да пази Господ!” – но то може да се случи както тук, така и там.
Както и да е. Когато човек иска да направи нещо – причини и оправдания ще се намерят най-различни и много на брой. Но когато нещо ти нашепва, отвътре че не е много редно да избягаш и ти започваш да крещиш и да сочиш с пръст чужди вини и грехове, за да заглушиш онзи, другият глас отвътре, който ти нашепва за собствените – нека това да него хвалим и оправдаваме и защитаваме.
Аз се замислих по тези въпроси покрай Сашо – Американската мечта. Живеех с неговите разсъждения и бленувания по завръщането и много съм размишлявала върху това. На мен ще ми е трудно навън. Не бих могла да живея в чужбина, па ако ще и по цяла година на Хаваите да съм.
И пак се връщам на Весо – ами ако след две години и за него се окаже, че е трудно, че му е мъчно – как би се върнал при цялата тази помия, която изля в прощалния си пост срещу България? Ето това се чудя и мая.
А вас ви поздравявам, ако решите да се върнете и се надявам да се обадите, за да се запознаем наживо 🙂
Mitko,
не знам какви са нашите особености, които не си виждал никъде другаде… Вероятно командировките са били кратки:), но аз съм виждал какво ли не – примерно в Русия, в Македония, в Сърбия, в Южна Африка, в Аржентина… къде ли не.
Например, ако си бизнесмен в Южна Африка, трябва задължително да имаш местен жител, при това не какъв да е, а чернокож, за съдружник. При това той/тя трябва да има 51% от акциите във фирмата ти. А и служителите ти вече трябва да са над 50 % местни, чернокожи. Нарочно наблягам на факта “чернокожи”, защото има местни бели, местни индийци, мюсюлмани и т.н., но те не стават за съдружници. Или по-скоро – стават, но от твоите 49 %.
Да не давам примери за Русия.
За лекарите и колите – повечето, които познавам, имат коли, при това нормални коли – западни, демек. Може би не си забелязал, но напоследък продажбите на нови автомобили в България също са доста високи. Едно GP си докарва нелоши средства. Вярно е, че заплатите на лекарите в държавните/общинските болници са невисоки, но също така е вярно, че лекарите имат възможност да си работят на частно, без да се притесняват. И те го правят – аз съм бил на преглед в …, след което вторият преглед ми беше насрочен в частния кабинет на същия лекар на …. в София (нарочно пропускам конкретните адреси).
Кабинетът му беше доста добре оборудван, мебели, току-що ремонтиран и т.н.
Така че – вярно, не им плащат достатъчно, но също така е вярно – хората си докарват допълнителни средства. И така ще бъде още доста години, докато:
а) почнат всички да си плащат здравните застраховки
б) се повиши работоспособността на българите, а оттам и брутният вътрешен продукт.
в) частният бизнес стане конкурентноспособен
Ако се замислиш малко, сигурно ще добавиш още букви, но за мен е непонятно как искат хората с този (нисък) БВП, да получават високи заплати. Ами тези заплати не падат от небето, не “ни ги дават” отнякъде. Те са резултат от всичко онова, което произвеждаме. Ако погледнеш какво сочат данните за последната година, ще разбереш, че полека-лека нещата се оправят. Но – полека-лека, а не със скок! Със скок като скачаш над пропастта, най-много да паднеш долу. А това сме го живяли веднъж – през 1996-1997 г. Нали не искаш същото? Или може би го искаш?
За сиренето и мандрата – къде живеят тези 15 работника? Защото едно е да живееш в София с 400 лв, а друго е – в Каспичан със същите пари. Както и на Запад – едно е да си със заплата $ 56000 в Тексас, а друго е да получаваш същите пари в Ню Йорк. В Тексас ще живееш отлично, в Ню Йорк няма да можеш да си покриеш дори разходите по жилището и транспорта.
Собствениците на мандрата, ако наистина карат такива скъпи коли, значи са успели да направят качествена стока, която се продава навън и трябва да бъдат не мразени заради това, а уважавани. Щом я правят с работници, които не напускат, а работят качествено, значи 400 лв. е добрата заплата за тази мандра. Разбираш ли каква е логиката или още си недоволен, че не им плащат по 4000 лв.? Прочее, ако някой от тях можеше, щеше да се хване, да направи мандра, да произвежда и да продава и да си купи каквото иска. Но едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш…
Таня,
съгласен съм с теб. Поздравления за коментара ти!
Не бива да се отказваме да помагаме на родината си, дори и да не ни харесва нещо от това, което става в нея. Ако отказваме, тогава нямаме никакво право да се възмущаваме, че нещата са такива, каквито са.
Първо: Мерси за текста.
Второ: Не разбирам кому е нужен всичкия драматизъм обаче. Бягства, патриотизъм, майки, бащи, деца…И това го казвам с всичкото си уважение към теб, към Йовко и към всички останали, които изказаха и продължават да изказват мнение по темата. Че в България нещата не са точно такива, каквито бихме искали да бъдат…това е повече от ясно. Че извън нея никой не те чака с отворени обятия…също. Тук (в БГ) имаме някакви ежедневни болки и съмнения. Извън нея някакви други. Със сигурност физическите обстоятелства, в които се намираме ги изострят или затъпяват, но не мога да се съглася, че проблемите произтичат от това къде точно живееш. Където и да живее човек се изправя пред някакви изпитания. Решава проблемите си както може. Важното е да следва мечтите си и да е заобиколен от близки хора.
Въпрос на характер, мотивация и шанс е да се чувстваш добре както в България, така и където и да било другаде. И всички тези или-или разговори са по-скоро излишни, защото създават някаква такива странни и ненужни граници между хората и начина, по който избират да живеят живота си.
Понеже обичам да цитирам хора, които знаят повече от мен, ето какво е казал не кога да е, а днес Пламен Орешарски:
В Министерството на финансите има искания за увеличение на заплатите на обща сума 1.2 млрд. лв., обясни той и добави, че не е работа на ведомството му да прецени чий труд е недооценен.
също и Даниел Вълчев:
От началото на следващата година заплатите на учителите могат да се увеличат със 100 лева, а заплатите на непедагогическия персонал в училищата – с 50 лева, обясни Вълчев. За това ще са необходими между 180 и 200 милиона лева, с които Министерството на образованието и науката разполага “от свиване на системата” – от съкращаване на учителски щатове и от закриване на училища в страната, каза той на срещата, провела се в столицата в 29-то СОУ.
Това е реалистичното, а не исканията за 540 лв. стартова преподавателска заплата от 1 юли т. г., и за 1200 лв. от догодина, коментира министърът. Той обясни, че е внесъл доклад в Министерския съвет с искане за 25% увеличение на учителските заплати, изразяващо се в посочените от него цифри.
В тази връзка – заплатите не се увеличават и намаляват от правителството, а от това, че хората работят и произвеждат по-голям БВП.
Няколко пъти се каня дя напиша един коментар и все се отказвам, щото какво ли чак толкова умно ще да кажа….но ето го и моето мнение по темата:
аз мисля, че няма смиъл от толкова патриотизъм изразен в деилемата дали да живея в БГ или не. Мисля, че човек трябва да живее там където се чувства полезен и щастлив. На мен ми се е случвало да работя за доста време в Берлин в Париж в САЩ, Холандия, Чехия и винаги съм мислел, че може да остана и за постоянно, т.е. никога не съм си задавал въпроса ще се връщам ли или не. Сега също работия извън БГ и се чуствам супер добре: харесва ми всичко което правя и където живея, но мисля, че ако излзе възможност да се преместя на друго място където не съм бил ще се навия след време. Чувствам се навсякъде добре и никъде не съм имал пробем от това, че съм си българин. За мен дилемата за това къде да живееш не се свежда до патриотизъм а до това как се чуствасш и къде намираш себе си полезен. Това не е егоистично напротив така караш и другите около теб да се чувстват добре….А след време кой знае може да се върнем и в БГ или в ниакое далечно австралийско селце далече от всичко познато… времето ще покаже 🙂 Бъдете Здрави всички и много щастливи 🙂