Шофьоргии

> > “Шофьоргии” идва от “шофьор” и “мошенгии”. И двете ги има по-долу.

Наслушал съм се на “протести”. “Протести” на тая или оная организация, протести против атомната енергия (Грийнпрас), протести против каквото щеш. Започна да ми писва.

Особено като чета откровения като това, в което недвусмислено и гордо се обяснява едно пътуване гратис. Грийнпрасо-подобна организация беше спомената и там, затова и писах по-горния текст. Да се върнем на темата обаче.

Човекът, който го е написал откровението ми е интересен. Чета го честичко и не е скучен. Замислих се в първия момент да изкоментирам по темата директно там, но след това реших да пиша направо тук, защото смятам да говоря “по принцип”.

Ако не ви се чете, кратък преразказ:

* Човек в автобус, шофьорът “няма билети”;
* Човекът се примирява, сяда и чака съдбата си;
* Благосклонният шофьор го примамва обратно, “продава” му вече продупчен билет;
* Човекът е щастлив, вече има билетче. Пътува. Пристига;
* Човекът оставя така билетчето на седалката така, че шофьорът да види “жеста” и слиза окрилен от мисълта, че е изпълнил гражданския си дълг.

Човекът няма да коментирам. Симпатичен ми е, не искам да го наранявам. Без съмнение вина у него има, защото благодарение на него се поощрява още един мошеник на дребно.

Защо мисля, че не трябва да се толерират подобни мошеници като шофьора на автобуса? Ще се опитам да обясня тук, пък който ще да ми казва колко съм грешен.

1. Шофьорът краде от работодателя си. Пряка кражба, не като да седнеш и да пишеш блог материалче през плаващо работно време. Защото аз работата за деня така и така ще си я свърша, ама работодателя на онзи няма кой да го обезщети от кражбата на служителя му. Работодателя просто ще си прехвърля загубата от кражбите на гърба на клиентите си. Кои са клиентите? Познахте!
2. С какво е по-различен този шофьор от корумпирания политик? Вътрешно той е същия, ако питате мене. И двамата ощетяват работодателя си. Размерът в случая няма значение, защото аз коментирам mind-set-а (коя е българската дума за това?). Ако шофьорът работеше с по-сериозни фискални документи, той щеше да злоупотреби и с тях – по същия безапелационен и безцеремонен начин. Което всъщност прави и един корумпиран политик.

Въпросът беше: трябва ли да се толерира това?

Според мен единственият правилен отговор е: НЕ! Ако искаме нещата ‘да се оправят’, не трябва да толерираме подобни мошеници на дребно. Защото мошениците на дребно порастват и стават мошеници на едро (на тях и като са пораснали това “едро” им се струва “дребно”, ама това е пак друга тема). Ако искаме по-добър, по-човешки и по-качествен живот трябва да се борим точно срещу тези мошеници на дребно.

Нашето общество в момента е болно. По-точно ампутиран му е един важен орган, който управлява обществената нетърпимост към мошеничеството. Този орган беше внимателно изрязван, все по-дълбоко и по-дълбоко. Не само след “освобождението” през 1944-а (чист преврат, ама това е една друга тема), а и след “демокрацията” на 1989-а. Сега, образно казано, този орган трябва да израсте отново, най-вече в главите ни.

Доказано е, че за да имаш сили да се бориш, трябва да постигаш честичко победи. Да чувстваш, че си се преборил, след което да вдигаш летвата още по-нависоко. И така до края.

Затова аз си мисля, че трябва да започнем точно с мошениците на дребно. Като шофьорът по-горе. Защото тези мошеници са много, което ще даде възможност на повече от нас да постигнем повече победи, натривайки им носовете. Така повече от нас ще се чувстват по-силни за нещо по-голямо. И бавничко ще дойде редът и на едрите мошеници. Които, както по-горе писах, в същността си не се различават от дребния мошеник, разликата е само в мащаба – принципите са си същите.

24 thoughts on “Шофьоргии

  1. Дончо, изпуснал си един момент от разказа на Валери: той си е платил 70 стотинки за вече продупчения билет. Т.е. Валери не е гратисчия.

    Иначе и аз съм напълно съгласна, че не трябва да се правят компромиси с правилата — по нито една линия от ежедневния ни живот. И се стремя винаги да съм изрядна. Ако не за друго, то поне за да имам очите да кажа “Аз правя всичко както трябва, искам и другите да са така”, а не да карам по принципа “Не ме гледай какво правя, а какво приказвам” 🙂

  2. Хех… изкара случката като някакъв злобен негласен заговор. Шофьорът ми даде билетчето, а не да ми го продаде (което не означава, че на други не продава подобни билетчета – все пак има от тях). Решението да му дам стотинките си беше мое и аз не му ги дадох за билетчето, ами за това, което направи. А можех и да не му ги дам, след като се беше завъртял вече на другата страна. Освен това, не съм казвал, че съм оставил билетчето така, че да ме види шофьорът (даже не вярвам, че е видял “жеста”). Толкова по изясняването на случая…

    Що се отнася до останалото… на принципа сме “fight fire with fire”. Действащи лица: Монополист (чиято цел е да си гарантира висока заплата), Шофьор (който по дефиниция взима страшно ниска заплата за пряката отговорност, която носи, и физическите вреди, които търпи) и Моя милост (който явно няма как да си купи билетче, но има 70 ст., които въпреки всичко е отделил за това). Монополист, предвид целите си, е решил, че аз като пътник му струвам 70 ст., което откровено е доста висока цена. Шофьорът няма нищо против да прецака работодателя си, след като не работи в добри условия, а по всяка вероятност не може да се уреди с по-добри. На Моя милост пък се предоставя избор:

    става ми ужасно съвестно, че Шофьор ще прецака Монополист със 70 ст., слизам от тролея, търся билетче и чакам следващия – случая, в който се попрецаквам, не угаждам на дребното мошеничество на Шофьор, но пък Монополист е страшно доволен, че хората са се примирили с увеличението;
    става ми просто съвестно и си пътувам гратис, но не давам 70 ст. на шофьора – тук пък само аз намазвам, но съвестта ми е донякъде чиста от това, че и на Шофьор и на Монополист няма да им мине номерът;
    става ми почти съвестно и решавам да дам 70 ст. на Шофьор за подаденото билетче – доволен съм, че аз съм дал своите 70 ст. и въпреки това номерът на Монополист не е минал, а пък Шофьор след курса ще седне, ще си изпие едно кафенце повече, ще изпуши една цигара повече и ще кара с усмивка от това, че ги е намазал за сметка на прецакващия го работодател;
    липсва и следа от съвест – взимам билетчето, не давам 70 ст…. аз съм доволен, а Шофьор и Монополист – прецакани. Радвам се какъв съм тарикат;

    Ще ме извиняваш, Дончо, обаче третият вариант ми се струва най-добър от тази (моята) гледна точка и пак бих направил същото, защото човекът си е малко по-доволен от работата. Той няма да си купи лъскава служебна кола, няма да си направи джакузи в задната стая на обновения си офис, а ще изпие едно кафе повече и то заслужено. Аз лично оценявам труда му на повече, отколкото взима, и давам своето за това. И даже да ми продаваше билетчето, нямаше да го приема като мошеничество, а като начин да заработи това, което е заслужил. И пак бих му дал стотинките. Ако моят работодател се държеше толкова некоректно и аз бях изправен пред същата безизходица, за да си взема това, което заслужавам, щях да го направя, защото не е от чревоугодничество.

  3. @Алекс: Не съм пропуснал, казал съм че шофьорът е продал билетчето. Но от уточняващия коментар на Валери това явно не е съвсем “продажба”, а по-скоро “услуга” :).

    @Валери: Както съм казал вече, не ми е целта да те посочвам с пръст, ни най-малко тебе. Съгласен съм с повечето от това, което казваш. Не съм съгласен с това, че шофьорът няма алтернатива.

    Напротив, шофьорът има поне 2 алтернативи вместо тази да “шофьоргизира” работодателя си:

    * Започва да продава билети от 80 ст, при което напълно законно слага 10 ст (след облагане няма да са 10) в джоба си за всеки продаден билет

    * Търси си друга работа, ако смята че е зле платен, че условията на работа са му лоши и т.н.

    Не оправдавам това, че сме зле или ниско платени, за извор на всички недъзи, който тресат обществото ни. Сигурно знаеш, че няма в тази точка на света човек, дето да каже “ех, стигнаха ми парите, вече няма за какво да похарча дори още 2 пъти по толкова пари”. Няма да го каже независимо от обемът на парите, за които говорим. Така че “заплатата ми е ниска” не повод да влачиш.

    В твоя случай разбирам, че шофьорът е хитра лисичка. Той много добре експлоатира бакшишо-ориентирания българин и е намерил прекрасен психологически похват. Първо те оставя да попътуваш притеснен (щото тия, дето търсят да си купят билетчета, определено са съвестни и на него това добре му е ясно – на тях им е __неприятно__ да пътуват гратис). Второ, след като ти е дал да опиташ от горчивката, ти предлага великодушно сладкото бонбонче. Е, как да не му даде бакшиш човек в тоя случай?

    Не приемам думата _заслужено_ в твоето описание. Единственото, което е заслужено в случаят е дисциплинарно наказание.

  4. Ако нещата стоят така, явно ще трябва да си заровя главата в пясъка и shame on me задето съм толкова наивен. 😛

    За алтернативите – тези 10ст…. предполагам, че шофьорите взимат някакви пари от това, че продават билети по автобусите, иначе просто нямаше да го правят. Явно обаче тези пари, които взимат на билетче, не са достатъчно убедителни за шофьорите, че да имат постоянно в наличност. Още повече, че да продават твърде много билетчета теоретично е опасно, защото отвлича вниманието им. Другата алтернатива… това не е като да си програмист – един шофьор на автобус/тролей къде ще си намери работа ? А е повече от заменим. При предишното увеличение една контрольорка ни се извиняваше даже, че билетите са толкова високи и че даже те са против, защото успоредно увеличили и изискванията към тях, но не смеели да кажат нищо, просто защото кандидат-контрольори – под път и над път.

  5. @Алекс: ВЪЙ! Извинявай, значи! Нещо акъла ми все в “Алекс” :Р. Очевидно е грешка, ама тя Антония ще прочете нещото :).

  6. @Валери: Виж, знам че си точен човек, затова и критиката ми не беше насочена към тебе. Може би и защото на твое място маса точни хора биха реагирали по същия начин. Може би и аз.

    Затова и написах това. За да ми е поука и за мен самия. Защото твърдо в момента го мисля така.

    Но както знаем, теорията е различна от практиката (имаше як цитат от Алекс (ех, тая Алекс ;)) в материала на Пейо за казармата, ама не ми се рови сега).

  7. /me извънмерно поласкана :-Р

    А иначе, цитатът е:

    In theory, theory and practice agree. But not in practice.

  8. Всъщност не всички се примиряват с подобно поведение на шофьорите : за справка вижте темата “Водачите мамят на дребно!” във форума на СКГТ. Пътник се е оплакал от продаден му продупчен билет. Явно много хора оправдават шофьорите заради заплатите им – но аз смятам, че щом са се хванали с тази работа, трябва да си я вършат съвестно! То и в “Кодекса на труда” си го пише :

    Чл. 125. Работникът или служителят трябва да изпълнява трудовите си задължения точно и добросъвестно.

    Така че ако в трудовата му характеристика е записано, че е длъжен да поддържа в наличност билети за продажба, няма какво да го стимулират с допълнително пари да го прави! Той сам е приел това си задължение като се е подписал на договора си.

    Колкото до това, че сме оперирани от нетърпимостта към мошеничеството – много е вярно! Просто не мога да повярвам колко хора се гордеят с това как са “минали” някой, най-често институции. Да не говорим за това да докладваш където трябва за незаконна случка, на която си свидетел. Чудя се дали мързела е основна водеща сила в мълчанието, или лошите спомени от агентите на Държавната сигурност и страха да не се превърат в нещо като тях. Аз ДС времената не ги помня. И за това си позволявам да посочвам нередностите – защото искам един по-добър живот тук, в България, и се опитвам да си го извоювам. Не казвам, че и на мен всеки път ми се занимава – понякога просто си казвам : “Добре, замълчи. Но си помисли колко ще се терзаеш после, че не си се намесила …” – винаги помага при мен 😉

    @Валери : За първи и последен път изпаднах в такава ситуация преди около 3 години – когато дойдох в София. Моят избор беше : слязох на следващата спирка… А сега съм или с талони, или с карта. И винаги имам в наличност. Случвало ми се е и да продавам на някой билетче – неприятно е да останеш вечер без билет наистина. За това си носех и единични билетчета винаги в мен. Сега като ги увеилчиха, билети вече не купувам. Само карта.

  9. @Ira: Както казах, според мен вариантът “не се хващам на работа” не се разглежда, защото алтернатива много-много няма. И аз гледам да съм изряден принципно, но напоследъл твърде рядко ползвам обществен транспорт и резултатът е, че имам две билетчета от по 50 ст. и талон 5 от старите. А да сляза на спирката не можех да си позволя при кратката обедна почивка която имам и пътя, който трябваше да измина в задръстванията…

  10. @Дончо
    Предложение за превод на mind-set – манталитет.
    А за градския транспорт… то има толкова неща за казване – направо градски легенди са станали:)
    Аз лично ползвам често линия 76 – кочино-подобни автобуси, шофьори-селяндури, които те карат да залягаш по завоите, затварят ти вратите под носа и т.н и т.н. Чувал съм, че е влачена затисната между вратите количка с дете 100 метра и шофьора се е изрепчил на хората, които са се развикали да спре.
    Без да оневинявам шофьорите си мисля дали най-големите мошеници не са в СКГТ, където парите за нови превозни средства отиват в частни джобове?

  11. Напълно съм съгласен с Дончо.

    Да, за българина парите за билет определено не са нищо, както са за западноевропееца. Затова и мошеничества. Ако взимаше средно 7-8 хиляди лева заплата (а ИТ професиите тръгваха от 10-12 хиляди лева), само психопатите щяха да се стискат за 70 ст. Така че напълно го разбирам.

    Има обаче и друго, по-важно. Шмекерлъците, които вършим лично ние, ни правят търпими към шмекерлъците, рушветчийството и корупцията на другите. Да си заключим вратичката за такова пестене на стотинки, колкото и да ни е гадно от това, е единственият начин да станем истински нетърпими към корупцията за милиарди.

    А това пък е единственият начин да дойде ден да взимаме по 7-8 хиляди лева заплата.

  12. Pingback: Grigor Gatchev - A Weblog » Blog Archive » Дребните мошеничества

  13. Купувал съм си стотици пъти билети от шофьори в градски транспорт(софия) ,но
    никога не ми се е случвало да ми продадат продупчен билет или пък да видя някой
    да си дава билета на шофьора.За да се снабди с продупчени билети за да води
    такъв ‘доходен’ бизнес всеки шофьор има следните възможности:
    1.На всяка спирка или пък докато е спрял на 5-те кьошета да става от мястото
    си и да претърсва автобуса/трамвая/тролея/маршрутката за билети.
    2.Карайки мпц-то да се провиква силно и да принуждава клиентите да му дават
    продупчените си билетчета.
    3.Да постави на кабинката си табелка на която пише всеки който излиза да му
    оставя билетчето си.
    4.Да чака някой доброволно да му остави билетчето си , но и това е малко вероятно.
    5.в края на работния ден или в обедната почивка да щъка от седалка на седалка
    в търсене на продупчено билетче.Това също е малко вероятно първо защото вероятно
    е прекалено уморен за да се занимава с такава “доходна” дейност и второ защото
    и да е имало билетче то е било взето от някой пътник.

    В конкретния случай шофьора е направил услуга на човека ,който определено е щял да има
    проблеми ако някой контрольор го е хванел без билет.

    И накрая не вярвам някой шеф да уволни шофьор в градски транспорт за това че веднъж в
    годината случайно е продал продупчен билет , но със 100% СИГУРНОСТ много шефове на ИТ фирми
    биха уволнили програмист на който голяма част от работното му време минава във писане по
    блогове и форуми, дори лично съм ставал свидетел на такова заслужено уволнение(разбира се
    уволнения не бях аз :))

  14. > със 100% СИГУРНОСТ много шефове на ИТ фирми биха уволнили програмист на който голяма част от работното му време минава във писане по блогове и форуми

    И това е една от причините програмисткия труд да е добре платен и ценен, докато шофьорския такъв да става само за боклука.

  15. Това което исках да кажа е ,че продажбата на продупчени билетчета от шофьор е
    изключително рядко явление (поне на мен никога не ми се е случвало такова
    нещо въпреки че редовно си купувам билет от шофьора) и не си струва да бъде обсъждано.

    И не че много ми дреме за шофьорите ,но не разбирам защо труда на шофьорите да е за боклука ?
    Това си е една съвсем нормална и при това доста необходима професия.

  16. Дончо, не мога да се съглася за мнението ти за труда на шофьорите. Не знам дали си даваш сметка с колко нерви е свързана работата им (най-малкото заради останалите шофьори по софийските улици) и в същото време отговорността, която носят при тези условия. Да не говорим за заболяванията, до които води това седене зад волана. Като програмист, можеш да си позволиш да отидеш махмурлия на работа; като се схванеш, можеш просто да станеш и да изпушиш цигара; в офиса си цъкаш по климатика, клатушкаш се в удобен стол, разговаряш с приятелите си, а и в общия случай никой не ти прави сечено (буквално)… че и повече пари взимаш. Представи си например, че си шофьор на автобус движещ се от София за Варна – возиш и съответно отговаряш за сигурността на 50 души, които напират да пристигнат възможно най-бързо, защото началството ти с това ги е прикоткало, и се движиш на ръба на ограниченията във всевъзможни условия. Не би ли те притеснило ? Това малък стрес ли е ? Аз се притеснявам да возя един човек в колата със себе си… че и за другите на пътя се притеснявам. На пътя всичко може да се обърне за секунди… в твоята работа така ли е ?

    Мисля, че труда на хората трябва да се уважава и да се цени. Категорично не мисля, че цената на труда на шофьорите е това, което взимат, а заради безизходицата, в която се намират, ги поставя в положение да шмекеруват на дребно. Дай си сметка, че ти спестявания имаш и можеш да си позволиш да напуснеш работа, ако си недоволен, както и да намериш бързо нова, даже по-добре платена… Те дали могат ?

    Отделно съм на абсолютно противоположно мнение, че трябва да почнем от дребните престъпления, защото отдавна го правим и съдебната система се е затлачила от подобни глупости. Бившият ми преподавател ми по физика често е съдебен заседател и се възмущаваше, че все съдят по някой циганин откраднал кокошка, но пък никой не осъди хората съсипали предприятия за собствена облага. Даваш ли си сметка с колко животи са прецакали последните и колко един “кокошкар” ?

  17. Хм, и двамата сте прави – грешно съм се изразил, но казаното – казано, не може да се поправи.

    Това, което всъщност исках да кажа е, че шофьорският труд е нискоквалифициран. И като такъв маса народ може да изкара “китап” за шофьор и да се нареди на опашката за работа. Докато не съвсемтака стоят нещата с (високо)квалифицираният труд.

    Наистина, изразът “за боклука” е груб и сега малко ме е срам от него, още повече имайки впредвид, че съществуват единични случаи на шофьори, които с удоволствие и кеф си вършат работата.

  18. Не знам, може аз да разсъждавам странно, но смятам, че Валери е постъпил правилно. Поне що се отнася до заплащането на билетчето.
    Иначе… аз лично не съм съгласна с увеличаването на цената на билетчетата. Искам да кажа… возя се в раьдрънкана чавдарка, а се бъркам като за половин маршрутка, като ми трябва три път повече време, отколкото с маршрутка.
    Дразни ме несъответствието.
    Иначе, даааа, вярно, че от малкото, към голямото, но ми се струва, че заклеймявате като мошеник, човек, който е направил нещо добро. Така де, мен са ме сваляли за това, че съм си дупчила билета наопаки. А принципно се разминавам от скандали, защото съм мъничка, момиче и не си мълча, обаче на мъж и то да си личи, че е над двайсет, проблемите и глобата не му мърдат.
    Аз лично в случая съм на страната на “шмекера”.

  19. Ще го кажа и на двете места – изтъквате един обикновен симптом като причина за боледуването на обществото. Как не се намери някой който да изтъкне, че това с билетчетата не е просто поредното мошеничество на дребно, а изроден, анонимен, страхлив начин на протест, защото не смеем да заложим повече и да го направим както трябва. Нали обръщате поглед към света? Е, вгледайте се по-добре тогава, по-далеч от границите на измислените си подредени вселени и ще видите, че при истински протест се ПАЛЯТ автобуси, обществото демонстрира сила, а не просто размахва някакви нескопосани транспаранти.

    Говорите за Ботев и Левски, но не споменавате, че Левски е обирал, Левски е убивал и каузата му е била права. Понеже идеализмът на двадесетина човека е нещо достойно за възхищение, ала не доказва нищо без онези, оставящи и ползващи продупчени билетчета по седалките, да изтръгнат и изпепелят същите тези седалки в изблик на гняв и да подчинят шепата властимащи на своята воля. Това почти стана, веднъж, преди осем години, и вероятно никога вече няма да се повтори. Тогава имаше отчаяние, истинско отчаяние и хората нямаше какво да губят, но сега всеки стиска своето малко късче хляб, надява се за поредната утрешна трошичка в повече и не вижда гората от дърветата на своите дребни ежедневни проблеми.

    Говорите с лекота и сравнявате България с Германия, Англия, Франция, Америка, а хич не ви минава през ума, че тамошното гражданско общество се е раждало столетия наред в кръв, войни и страдания, съпътстващи труда на идеалистите, защото всяка една от двете страни на медала не е достатъчна сама по себе си, за да промени нещата в положителна насока.

    Страхът и апатията са навсякъде около нас, а вие разгорещено спорите за някакви си дребни мошеничества и оплювате съвременните Андрешковци, които може би причиняват дребни злини, но то е защото са изолирани, самотни и не смеят или не проумяват как да сторят повече. Масите никога няма да придобият вашия идеализъм, а вие се грейте на пламъчето на еволюцията, вместо на огъня на революцията. Да, нещата ще се оправят и по този начин, но след десетилетия на пълзене и постоянно побутване отвън, какво друго очаквате, някакво чудо?

    Господи, сякаш в училище сте обръщали повече внимание на домашното си по информатика, отколкото на часовете по История …

  20. Аз да ви разкажа как в Копенхаген си умрях от срам. Купувам си билетче от един автомат, качвам се на градското влакче и…. като не видях къде да си перфорирам билетчето попитах едно младо маце на развален английски. Тя ме погледна много странно и ми каза троснато “На гарата!”.
    На следващата спирка слязох да намеря шибания автомат за маркиране на билети, първо от любопитство, второ че вече в Германия са ме глобявали пак така от недоразбиране и беше голям срам.
    Sorry, че се отклоних от темата за корупцията в градския транспорт в БГ. 🙂

  21. Знам, че нямаше това предвид, но…
    трябва ли да палим автобусите и да бесим контрольорите?
    Ако са чавдарки, нямам нищо против.
    Сега сериозно.
    Вярно е, че това е болестно състояние, но не забелязваш ли, че всеки го е страх? Никой не го влече да си скапва и без това достатъчно затормозеният живот.
    Ако пак ми направиш аналогия с Левски… откажи се. Знам, че тогава е било хиляди път по-лошо.
    Но може би тогава хората са били по-други… или е имало някаква по-реална надежда.

  22. Е стига де, естествено, че нямах това предвид 🙂

    Но погледни, да речем, антиглобалистите, повечето едва ли живеят по-зле от нас, но когато протестират, стават наистина сериозни сблъсъци и това се превръща в новина от световен мащаб. Много е лесно да говорим за принципите на демокрацията и ролята на “народните избраници”, но истината е, че на тях постоянно трябва да им се напомня кой е шефът. Това става ли в България? Не, не става, нагъваме си кебапчетата по изборите и това е …

    Погледни случая с Европейската конституция, когато хората жертваха политическата и икономическа мощ на съюза в името на свободата. Вземи хаоса във Франция миналата година, можеш ли да отгатнеш кой победи и какви бяха резултатите? Вземи циганите и техните сметки за ток, вземи тъпото ДПС – да, те постоянно побеждават, при това единствено с мъгляви заплахи за безредици. Но има кой да ги организира и поведе, нали.

    А колкото до Левски – имах предвид, че понякога се налага да извършиш нещо в разрез с правилата, стига целта да го оправдава. Защо се натискат да го обявяват за светец, след като по всички канони на християнството той никога не би могъл да бъде такъв? Може би защото наистина правилата важат дотолкова, доколкото са угодни на обществото? В една истинска демокрация именно това е водещият принцип.

    А в момента обществото ни е твърде пасивно, а който иска да постигне нещо, винаги реве на чуждо рамо и очаква политиците да бъдат притиснати отвън. Ние дори не сънуваме, че сме в състояние да променим нещо сами, да вземем съдбата си в свои ръце. Навик. И това е тъжното – че замитаме важния проблем с някаква си дискусия за спазване на правилата – ами няма гражданско съзнание, да, ала дупченето на билетчета е най-маловажният симптом на тази болест. Пък вие продължавайте да лекувате рака с аспирин и чаша вода …

  23. @skoklyo:Вие това, вие онова…А ти къде си в цялата схема?! Когато критикуваш някого за мнение или оценка, освен да размахваш пръста, трябва и да предложиш нещо конструктивно, а не някакви мъгляви проанархистки доктрини. Ще ме прощаваш, ама това е меко казано несериозно!

Leave a Reply