Навремето, когато Анталия е била още малък и древен град, тя си е имала съсед. Съсед, който и е съперничел по красота и величие и който е бил може би по-голям от нея. Перги (елинското име е било Пергия, или нещо подобно – не чух/запомних добре) е бил град с няколко десетки хиляди жители, който е бил потопен в зеленина. През него е минавала река, която е била хваната в множество канали и е формирала красиви фонтани, водопади и басейни. Пергия е бил опасан със сериозна крепостна стена, в рамките на която се е намирала търговската част, баните, магазините и огромен амфитеатър, побиращ около 50,000 зрители.

Вследствие сериозно земетресение обаче градът е бил унищожен. Не съборените сгради са предизвикали унищожението. Сградите се строят наново и местните са били свикнали с това (този регион винаги е бил земетръсен, 1500 години не са фактор за тектоничните процеси и сили). Вследствие на този голям трус обаче реката, минаваща през града, изведнъж пресъхва и оставя всичко без живот. Някогашните бани се превръщат в празни корита, хората остават без основния фактор за живот в иначе знойния климат. И понеже градът не е бил на брега на морето, от него днес остават само руините, които говорят за някогашното му величие. На снимките могат да се видят остатъците от фонтана, който е маркирал центъра на града. Водата от него е тръгвала по красив мраморен канал, който я е отвеждал към кметството. Допълнително може да се видят остатъците от големите бани, както и от някогашна базилика.

Упадъкът бил допълнително подсилен и от арабско-отомански набези (_това_ точно пояснителните текстове в брошурката не го казваха, но човек може да се досети какво стои зад думата “арабски”, особено когато текста е писан и цензуриран от турчин), чиято единствена цел била “да грабнем каквото можем и да се изметем оттук, преди защитниците да са ни срещнали набързо с Аллаха”.

Пергия е едно от нещата, което задължително трябва да се види от всеки, който почива е Анталия или околностите (Алания). Там може да видиш какво може да остане един ден от нашите градове, ако са “посетени” от мащабно бедствие (Чернобил е съвременен пример за такова). Там може да разбереш колко преходно е всичко и как някогашната величествена красота сега е станала просто плевели и руини. Хората, строили и обичали това място отдавна са на прах и само част от някогашния величествен градеж все още говори за славните времена.

Неприятно съм изненадан от “способността” на турците да “реставрират”. Толис (който е грък и съответно много пристрастен спрямо всичко турско) ми беше говорил как турците не пазят античните неща. И в Пергия имах възможността да се убедя на практика, че той не ме е лъгал въобще. Нещо, което дори в България би било реставрирано с любов и внимание, в Турция просто са му лепнали 30-40 кила цимент и готово. Една “реставрирана” врата е само пример за това. Целта на “реставрацията” е единствено алъш-вериша да върви и неуките туристи да цъкат с език и да има къде да дойдат и да оставят по някое и друго евро като вход (само групата, която влезе преди нас, беше от поне 80 човека). Автентичността няма значение, докато весдесъщия вход от 5? се събира надлежно и от всеки.

Очевидно е, че реставрационните неща далеч не са приоритет – туристите можехме да скитаме навсякъде и като едно стадо овце да тъпчем из (зарязаните) разкопки. Имам чувството, че археолози не са стъпвали на това место, а местните, измислили професията “археолог-ченчаджия” предлагаха изкопани парички от онова време. Циганите бяха разпънали сергии в самия град и Веси не се поколеба да завърти алъш-вериш (който, слава Богу, свърши без сделка и от там – без особени щети за двете потенциални страни на сделката).

Като цяло Пергия ни хареса най-много от всички туристически атракции, които посетихме. Пак казвам – ако се случи да отидете в околността, прежалете 20? за транспорт и 5? за вход и вижте Пергия. Ще останете доволни, особено ако местните не са го “реставрирали” докрай!