Последваха дни, пълни с активна почивка. Мими беше намерила екскурзоводка, която е българска емигрантка, преселила се тук през Април 1989 – времето, познато като “голямата екскурзия”. Екскурзоводката беше изцяло на наше разположение, не вземаше много пари и имаше голямо желание да ни покаже какво ли не. В понеделник и сряда с нейна помощ посетихме трите турски водопада и древния град Пергия, за който ще напиша след малко.

Времето не беше нищо особено, но това и може да се очаква за първата половина на на Април. Когато грееше слънце, температурата беше идеална за плаж, но водата в морето си беше студена (и много солена). Аз се потопих до кръста още първия ден и с това отметнах ангажимента “къпане в морето” за тази почивка. :Веси:, като по-щура от мен, даже се потопи цялата и след това изскочи като коркова тапа, зъзнейки много смешно.

Играхме много бридж – всеки ден поне по една табличка (2-3 часа). Учуден съм на търпението на Юли и Мими, имайки впредвид колко сме забравили играта аз и Веси. Мога да си представя колко ги изнервяхме понякога, но пък за четири дни и ние доста понапреднахме (но има още много, много какво да се желае – за жалост времето си отиде и кой-знае кога отново ще играем бридж).

Почивката иначе беше много активна. Въпреки не много плажното време, в хотела определено имаше с какво човек да си запълва времето. В краен случай – може и със спане. Не знам какво ми беше станало, но петъкът на мен ми беше невероятно ленив ден – спане до 12:00, обяд, след това пак ми се приспа (че много се уморих от толкова плюскане), след това пак спане до 18:00, след това се дотътрих до тенис масата (категорично отказвайки да играе тенис), след това пак ядене, след това карти и бира. Точно укрепващият режим, от който никак нямам нужда с моите 85 кг (поне толкова бяха на тръгване. Ако се върна под 90, ще приема това за голям успех)!