Анталия сама по себе си е град, в който са намерили среда и препитание около милион и половина жители. Аз си мислех, че градът е от големината на Пловдив, ако не и по-малък, но нашата екскурзоводка ми разби тези илюзии. Градът и прилежащият регион представлява икономически конгломерат, неотстъпващ по жители и площ на София и нейните прилежащи региони. Турция, разбира се, е огромна държава и това някакси вече ми се струва нормално, но когато го чух за първи път останах потресен. Крайбрежието на Анталия чак до Алания, формира и огромен туристически комплекс от хотели и жилища които се продават на чужденци и които представляват (луксозни?) апартаменти в 20 етажни триъгълни блокове (за да имат всички апартаменти изглед към морето). Строи се безогледно. Изливат се стотици тонове бетон в нови, високи блокове (тип “Люлин-5”). Коментарът на екскурзоводката беше кратък: “всичко си проличава, когато удари следващия трус”. Някога е имало безкрайни портокалови градини. Сега на тяхно место има израсли нови комплекси, в сравнение с който Люлин-5 ще изглежда като райско кътче. Турците съсипват с бързи бетонни темпове дори малкото, което сухия климат е оставил от тяхната природа. Западнали крайморски паркове, твърде малко зеленина – всичко това може да се види от снимките от първия водопад.

За центъра на самия град не мога да кажа нищо добро. Ориенталщина отвсякъде, човек не може да седне в едно заведение, преди лешоядите от съседното да са се спуснали върху него и да го дърпат към техните си маси, спорейки със сервитьорите от заведението, в което всъщност първоначално би следвало да се поседне. Дюнерите им (поне тези, които си купихме) не струваха и пукната пара – дюнер “Аладин” е класи над турските. Спокойно мога да кажа, че съм ужасно разочарован от това, което видях в Анталия. Много бях доволен от факта, че нашия хотел всъщност е в малкото селце Лара, което е съседно на голямата ориенталска лудница Анталия.

Само за опит помолих екскурзоводката да се отбием до магазинче за фото-принадлежности. Примамливо си мислех да видя цените на светкавица за моя Канон (вградената в апарата не е достатъчно силна). Мислех си, че Турция като страна с по-нисък стандарт и данъци от Дания би следвало да предложи по-приемлива цена. Бях потресен: марковата светкавица Канон, коят може да се намери около ? 350-450 в Дания тук струваше $680. Не знам дали с цел пазарлък ми казаха двойна цена, но само изгледах продавача (мисля, че “кожар” по би му отивало, предвид как се опита да ми смъкне кожата с тая цена) и си излязох от фото-сарачницата, все още носейки кожата си на гърба.

Екскурзоводката спомена, че нашият хотел не бил нищо особено в сравнение с новите петзвездни такива. Мога да и вярвам. Спокойствието, което обаче нашият хотел сега ни даваше с огромната си градина и далече от ориенталските тълпища не може да се оцени с никакви “истински” и по-петзвездни хотели в самата Анталия.

Едно-единствено нещо мога спокойно да кажа: нашето черноморие, поне такова каквото го знам от миналата година (Слънчев бряг) е с класи над турската Анталия. Не се учудвам вече, че нашите успяват да продават въпреки по-високите цени. Услугата, която ние предлагаме, определено надвишава по качество турската, а прилежащата околна среда определено е много по-качествена от турската. И при нас има безспирни строежи както тук, но останалата курортна инфраструктура в България е с пъти по-качествена от това, което видях. Жалко, че нямаме целогодишния сезон, на който местните се радват, много жалко!