От много време из блози по света и у нас се пише за група “Балканджи”. Васил е най-горещият им почитател, който аз познавам. А и от блого-близките ми хора няма такъв, който да не беше ги слушал и да не беше показал възхищение от талантът, музиката и преживяванията. :Йовко: и Пейо бяха сред най-силните ми стимули и аз да намеря нещо Балканджийско (“Пробуждане”) и да се заслушам.

Доскоро нямах нищо. Е, имах една песен отнейде (клип мисля, че беше), но една песен слушане не прави. Специална благодарност на Васил, че успя да обясни концепцията на Creative Commons лицензите на хората от групата, и още по-специална благодарност на Пейо (и по-точно на пръстите му), че изпод тях излезе началото на фен-сайтът на “Балканджи”, където може да се намери и един (засега) от албумите на групата.

Днес сутринта, прочитайки в блога на Пейо за събитието, веднага източих “Пробуждане” (още една благодарност: за наличието на връзката “извън България”). Слушах го, и след това пак, и след това взех на врънкам на Пейо, че искам още. Дали се намери още или не знаем само ние с Пейо, но факт е че “Балканджи” са вече сред любимите ми БГ групи.

Тяхната музика е… българска! Друго определение не мога да дам (а и няма нужда, като че ли). Може би най-българската музика, която съм слушал.

Горещо я препоръчвам на всеки. И особено на хората, на които им липсват хубавите български неща! А аз ще си купя всичките им албуми, когато се прибера в България след няколко седмици. Отсега мисля как ще стане логистиката на тази задача, но ще го измисля!

И най-накрая – почти щях да забравя! Винаги когато ги слушате, не забравяйте за Николай Баровски!