Цял ден път в автобусът. Започнахме в 07:45, пристигнахме в 18:45.

Въпреки на пръв поглед очертаващият се скучния ден, имаше какво да се види. Бях учуден да видя, че поведението на датчаните (поне тези, решили да идват на тази екскурзия) в автобуса беше горе-долу както бяхме ние на ученическите екскурзии. Още в началото на пътуването хората чинно започнаха да се наливат с какъвто алкохол си носеха или се предлагаше в автобуса. Един чичко около 50-те още преди ферибота за Германия обърна 2 литра бира, придружена с няколко малки коняка, за да може да посрещне приятелите си от пристанищното градче порядъчно развеселен.
Друг един подпийнал „младеж” около 40-те се опита да говори с нас на датски, руски, родния му финландски и английски. Почти успя да намери общ език (английския), когато се оказа че иска да си говорим за българския спорт – една тема, която много ми убягва :). И съответно нищо не се получи: дали заради понадебелялия му език или заради моите спортни познания – нямам си и идея, а и честно казано не се замислих много на тази многонационална трагедия.
Във ферибота изпихме по бира, хапнахме картофи и кренвирши, и общо взето животът започна да става по-поносим :). След час и половина път продължихме от Росток към Шчечин.

За мое голямо удивление, между Полша и Германия все още има граница. Може да не бият печати по паспортите, но се наложи да спрем, да влязат гранични полицаи и да ни проверят паспортите на всички. Не знам дали полската или германската бюрокрации все още не могат да се усетят, че всъщност граници в ЕС няма? Може би просто формуляр ПГ-57823А-2 не е стигнал до местоназначението си, и поради това една паразитна система (тази на граничната полиция) все още функционира, без да има никакъв смисъл от нея? Не зная причината, но фактите са такива – имаше паспортна проверка :).

Шчечин е на границата, така че около час след проверката вече бяхме спрели пред хотелът.

Вечерта в тризвездния хотел “Нептун” на веритага “Орбис” не беше нищо особено. Реновиран соц-хотел от най-добрите времена на развития социализъм. Няма интернет (само до 3-тия етаж има, по-нагоре wireless-ът не стига, цената е ЕУР 20 на ден), интернет кафе няма в хотела! Някак са успели да позакърпят стаите, и гордо да сложат три звезди. Ресторантът – клас „зърнен хамбар”: високи сводове, намусени и претенциозни сервитьори, за които клиентът е особен тип досада, сравнима с най-едрите хлебарки. Едно от сервитьорчетата, след като ме посъветва „спокойно, ще дойде и вашия ред”, известно време след това взел да поучава Веси „ееее, вие вече три чаши сок взехте”, когато тя отиде за третата чашка (150 гр) сок за Ангел. Само можех да съжалявам, че не съм чул това, хубаво щях да го подредя – добре щяхме да се попсуваме по стар славянски обичай…
Единственото хубаво нещо в този ресторант беше старозагорското мерло „София” (не ме питайте за иронията на имената), което пихме! И което се оказа, че чинно трябва да си платим, защото не влизало в цената на вечерята (сигурно го пише някъде, но моят и Весиният датски очевидно не достигнаха, и се наложи един от намусените сервитьори да ни преследва, за да не би да се измъкнем без да си платим).

Няма да крия – вечерта не ни се хареса особено. Поне досега не мога да разбера – с какво толкова Полша е по-напред от нас, освен с по-високата средна раб. заплата, която поляците имат в сравнение с българите. В хотелът отношението към клиента е същото, ако не и по-лошо, от отношението към клиента в България. И това го казвам с удоволствие: ако тези поляци не се стегнат ние наистина сме по-конкурентна дестинация. Само дето сме малко по-далече от тях, но пък за сметка на това и сме с по-добри природни условия от техните. Ако говорим за качествена услуга, спокойно мога да го заявя: българската засега не може да се сравни с полската. Колкото сме по-назад от гърци и турци, толкова поляците са по-назад от нас по качество на обслужване. И това е прекрасно.

Утре ще се разхождаме из градът. Дано да си струва, иначе тази екскурзия ще е наистина малко загубено време. Но все пак принципът „по-добре да съжаляваш за нещо, което си направил; отколкото да съжаляваш за нещо, което не си направил” остава, нали?