Ангел се погрижи да ни събуди още около 07:50. Някак устискахме до 08:30, когато се изсипахме долу на закуска. Закуската беше много добра – нищо не бяха спестили хората, освен чисти чаши и чинии, където да си сложим нещата. Но ние, нали сме оправни, успяхме да открием известно количество чиста посуда и такава закуска си направихме, че след това ни държа чак до ранния следобед.

След закуската се прибрахме да си починем в стаята (наистина си беше тежка работа изяждането на толкова ядене), и около 11:00 излязохме да се разходим. В един парк направихме първите (и като гледам – последните) снимки, и след това се опитахме да намерим някакви „забележителности” за разглеждане. Нъц! Забележителностите тук съответстват на забележителностите в Свиленград! Никакви, като изключим факта, че все пак е стар град и има няколко стари сгради, една от които беше „Морската академия” (пак странно – те нямат море… само някакъв канал, който води към морето).

Както и да е. Разгледахме каквото разгледахме, и след това тръгнахме към центъра да търсим кафе, че се бяхме уморили и искахме да поседнем и да се порадваме на топлото време. Търсихме, търсихме – намерихме едно голямо Нищо. Тук хората нямат кафенета на открито. Минахме през центъра (няколко нови, големи магазина), след това тръгнахме към кметството, където :Веси: предполагаше, че ще е по-пешеходна зона, но… кафенета просто нямаше. Хората се разхождат, стоят си по пейките, приказват си, но не пият кафе! Ние очаквахме нещо като Пловдив, или като София, или като Свиленград в крайна сметка, обаче нищо подобно.

Най-накрая Веси видя една детска площадка, до която имаше будка, откъдето си взехме кафе и седнахме на една от пейките. Ангел се заигра с другите деца в пясъчника, а ние пихме така чаканото кафе. Аз успях, носейки кафето, да поразлея солидна доза вряло кафе върху едната си ръка и да се изгоря порядъчно, та сега в момента имам един мехур на палеца, и доста червенина на други два пръста.

Докато пихме кафето на Ангел му омръзна да играе, и се полюляхме малко на люлките, порадвахме се на една невестулка (или беше малък пор), конвертирана в домашен любимец (с каишка, и с всичко), и стана време да си ходим, защото на детето му се приспа яко (и взе да прави проблеми).

След като се прибрахме в хотелчето, с немалка доза притеснение видяхме доста пъпки по малкия. Явно „нещо” става – няма такова нещо като нормални пъпки. Дано му минат бързо.

Поспахме доста време и около 19:30 отидохме в близкия mall “Geant”. Там намерихме не само много магазини (които не търсехме), но и много кафенета, включително две, три сладкарници, Pizza Hut, McDonalds и KFC. С три думи – цялата битова химия на едно место. Ангел също така намери и детски колички, та откъсването му от тях се превърна в цел №1 на Веси (успешно завършена мисия, разбира се).

Една приятна вечеря в Pizza Hut и се прибрахме да спим в хотела.

Изводът от целия ден е един – Шчечин е малък, провинциален град. В него има евтини (спрямо датския стандарт) магазини, евтини цигари и евтин алкохол, което го прави идеален за германци, датчани и всякакъв друг европейски добитък, които му се радват като деца на захарна пръчка. Нашите датски другари не изтрезняха през деня, жените се издокараха с чисто нови прически, а аз трудно познах нашата екскурзоводка – с изцяло нова глава. Добре, че тя ни позна, та ни каза „здрасти”. Веси е меко казано разочарована, но понеже решението за тази екскурзия беше взаимно, няма на кой да я е яд :). Утре смятаме да изръчкаме целия магазин, за да видим дали няма да има нещо интересно – най-вече за детето. Днес Ангел се уреди с едно моторче (продукт на Duplo, произведено в Дания 🙂 ), утре ще му потърсим поне някакви обувки. И това ще е всичко.