Тези дни съм в минорно настроение. Не знам дали причината за това се крие в повечето работа, която ми се струпа (средно 10 часа на ден в офиса за последната седмица), или в това че наближават твърде хубави събития, които аз съм на път да пропусна поради липса на отпуск тази година. Не знам къде е скапаната причина, но изглежда и не искам да науча. Просто съм се отдал на една тежка вътрешна летаргия – надявам се да не личи толкова много външно. В такива моменти човек мисли за живота, Вселената и всичко останало, и за това “абе какъв го диря аз в този, ама точно в този свят, който в момента обитавам”.

Днес умишлено (в сряда беше неумишлено) ще отида с един час по-късно на работа. Не – няма да закъснея и колеги няма да ме гледат странно. Просто днес ще отида в нормалния час за всички останали. Преди ходех около час по-рано, защото тогава ми е най-спокойно и се свършва много служебна работа, а и имам време да си “поговоря” с близките приятели. Днес обаче ще отида в нормалното време – когато всички останали ходят. Надявам се това физически да попречи да стоя толкова дълго – все пак днес е петък. Не че свърших всичката работа. Тя стои там и ми се зъби, и чака мен и никой друг. Но цял уикенд е пред мене, нали? Ако днес не приключа, съвестта няма да ми позволи да стоя бездеен през уикенда, а ще ме накара да довърша започнатото. Знам, че е лошо, но и знам какво съм говедо и как няма да оставя нещата ей-така…

Като цяло везните са силно наклонени в посоката “лошо настроение”…