Миналата седмица имах интересен разговор с една нова позната от ICQ:

> 13:03:56 Milena: какви са мотивите да направиш публични,лични неща от животати,защото невярвам във това да няма смисъл,иначе можеше да го напишеш на обикновен лист хартия и да излееш всичко това което те вълнува,но да си остане лично-имам предвид този твой дневник,дори нямах идея досега,че съществуват такива дневници 🙂
> 13:05:26 DonAngel: хм 🙂 един от първите въпроси, които хората задават след като се сблъскат с феномена “блог” :). щото това е интернет-феномен, който говорят, че ще промени нещата за в бъдеще. може ли да ти отговоря с чужди думи?
> 13:05:58 Milena: може
> 13:06:10 DonAngel: виж това първо: http://yovko.net/?p=356
> 13:06:33 DonAngel: то е препечатка от Егоист май
> 13:08:51 DonAngel: ето същинският постинг на Йовко! http://yovko.net/?p=318
> 13:10:21 DonAngel: ако имаш повече въпроси (дори и лични) – с удоволствие ще ти отговоря :). Даже може да заформим философска дискусия [която после за твой ужас да оживее в блога, ако сметна с болния си мозък, че може да е полезна ;)]
> 13:11:29 DonAngel: и ето ти още 2 места (пак при Йовко), които да погледнеш: http://yovko.net/?p=7 и http://yovko.net/index.php?p=152

Както виждате – дадох много материал за четене, но очевидно имаше още нужда от разясняване, защото:

> On Thu, 17 Feb 2005 09:37:35 +0200, Милена <milena_s> wrote:
> Привет, Милена съм, възползвам се от разрешителното за задаване на
> въпроси, което ми даде, та ето и един списък с такива
>
> * доколкото разбрах, от”чуждите думи”, с които ми обясни за тези блогове, става
> въпрос за вид-свободна култура, където всеки може да създава, пише и публикува
> каквото си реши, използвайки чужди идеи, без ограничение, за какво творчество
> става въпрос тогава, дори и тези извадки”из дневника на един луд”, на мен
> лично ми напонят за “из дневника на един роман” – Стайнбек, но понеже се
> намесват думи като-култура, творчество и креативност, то ми е интересно, да
> речем ти какво мислиш
> * в цялата тази идея, не прозира ли параноично високо самочувствие, за да си
> мислиш, че твоите преживелици, заслужават да намерят публичност
> * мислиш ли, че това все пак е начин, дори и като похват на психоанализата, за
> да се справиш с някакъв личностен проблем, за речем като самота и отчуждение
> * не е ли това поредната социомода-живот пред прожекторите,ала бигбрадър или може би става въпрос за нова литературна форма
>
> искам само да кажа,че не осъждам, не давам мнение, защото за мен все още
> този “феномен” е необясним, а се опитвам да открия отговори на въпроси
> само, като искрено ще съм ти задължена, ако споделиш мнението си

Много въпроси. И всички смислени. Предполагам хората си ги задават, когато попаднат (по случайност или нарочно) върху някой от блозите тук. Затова реших да се опитам да отговоря на тези въпроси, систематично и един по един, използвайки вече известното ми от блога на Йовко, моят собствен опит и опита на приятелите от блогществото. По-долу ще се опитам да отговарям на въпросите един по един, както и да направя някакъв анализ на интересните за мен явления въобще.

#### Първата група въпроси – за правото на (пре) използване

> става въпрос за вид-свободна култура, където всеки може да създава, пише и публикува каквото си реши, използвайки чужди идеи, без ограничение, за какво творчество става въпрос тогава

Да, става въпрос за свободна култура, но за да е достъпна и гарантирана свободата си има правила. Не съм съгласен, че “всеки може да използва чужди идеи без ограничение …“. За да ти обясня за какво става въпрос обаче, трябва да се върна малко по-назад в логиката си.
Всяка творба, създадена някога от някой, си има автор. Със създаването на творбата си авторът, ако не упомене други правила, получава абсолютните права върху неговото творение – правото на ползване, копиране, правото да бъде обезщетен ако някой ползва творбата му и т.н.
Свободната култура не може, не трябва и никога няма да използва без съответните споразумения подобни творби. Аз лично, а предполагам и всичките останали приятели от блогществото, уважават авторството – понеже те самите са автори. И като такива не пристъпват моралните (и законните) норми на ползване.

Много от авторите обаче предпочитат техните творби да се четат и използват от други – често с цел тези други да направят свои творби, които да се базират на използваното. Подобни творби са лицензирани със специални лицензи, които позволяват тяхното (пре)използване при определени условия. Част от тези лицензи са Creative Commons, използван от повечето автори на блози, до които може да стигнеш от моя блог. Аз също използвам разновидност на Creative Commons – ако ти е любопитно може да разгледаш лиценза, като кликнеш на емблемата вдясно.

> дори и тези извадки”из дневника на един луд”, на мен лично ми напонят за “из дневника на един роман” – Стайнбек,

В подражанието няма нищо лошо. Особено когато е умишлено :). Това често се среща в стилът на сп.”Егоист”, от който цитираният материал е взет. “Егоист”, разбира се, не е въобще под Creative Commons, и поради това Йовко изрично пояснява в края, че разказът е публикуван с разрешение от изданието.

> но понеже се намесват думи като-култура, творчество и креативност, то ми е интересно, да
> речем ти какво мислиш

Аз мисля, че трябва да прочетеш по-внимателно и по-между редовете. В използването на чужди мисли и идеи няма нищо лошо – когато това е в рамките на моралните и законните норми (т.е. – когато това е разрешено).
Свободната култура винаги разчита на основата си, а нейната основа е свободното съдържание – част от което е оживяло и в тези блози :).

#### Втората група въпроси: за самочувствието

> в цялата тази идея, не прозира ли параноично високо самочувствие, за да си мислиш, че твоите преживелици, заслужават да намерят публичност

Мое лично мнение е, че за да реши човек пише човек блог, то той трябва да има някакво самочувствие на творец. Но това е мое мнение, и съм сигурен че някои не биха се съгласили с него.

За да пишеш блог ти трябва само и единствено желание са (само)изява и теми. Темите – те са около нас. Ежедневието; злободневки; тъпите неща с които се борим; хитрите неща на които попадаме; красивите неща които ни подминават или ние ги подминаваме; грозното; любовта; омразата. Всичко изброено дотук може да се обобщи накратко: това е животът, такъв какъвто го искаме, и понякога такъв какъвто ни се иска.

Разбира се, никой не кани никого насила :). Аз например имам навик, когато някой непознат от ICQ ме попита “кажи нещо за себе си” да го насочвам към моя блог. Така човекът има възможност да прочете и да реши струва ли си да се “занимава” с мен или не :). Това е една от причините, които ме карат да пиша тук.
Другата причина е, че го правя за себе си. На мен ми е приятно да чета това, което съм писал преди. Също така ми е приятно да чета реакцията на близки (по един или друг начин) на мен хора, които прочели нещо тук изливат гнева си, доволството си или просто коментират безпристрастно.
Трета причина е, че това е моята трибуна. Ако открия нещо интересно – това место е начинът да споделя това интересно нещо с останалата част от света – поне тази част, на която и пука за нещото.
Сега със сигурност мога да измисля още купчина причини, но ще спра дотук. Предполагам получи някаква идея откъде идва желанието за креативност.

Сега за куражът. Истина е, че не винаги е лесно да пишеш и да изложиш публично някои свои грижи, радости, проблеми, решения, успехи или неуспехи. Но това е рискът на публичната форма на изява. Ако не си готов(а) за нея – не трябва да рискуваш да започваш.
Но от друга страна – какъв по-добър начин да се справиш с даден страх или проблем от този да се сблъскаш с всичка сила с него?

#### Третия въпрос: мода, бъдеще или Биг Систър (ин лоу)?

> не е ли това поредната социомода-живот пред прожекторите,ала бигбрадър или може би става въпрос за нова литературна форма

Блозите съществуват отскоро. Биг брадър е много по-стар от тях. Освен това реалити шоутата (поради тяхния формат на разпространение) имат със сигурност от по-широка аудитория то блозите (засега 😉 ).

Каква е разликата? Ще се опитам да дам според мен някои разлики:

* Блозите са лични, в повечето случаи некомерсиални творения. Биг брадър е чиста търговия, индустрия, в която са ангажирани стотици хора. Тези хора работят за пари. Авторите в блозите обикновено пишат за себе си и за обществото на четящите ги.
* Биг брадър е с Full copyright. Блозите в повечето случаи са свободни творби (но си имат своите ограничения)
* Биг брадър е грозна порнография. Блозите са красиви 😉
* В блозите няма победител. в Биг брадър има
* В блозите няма чалга и псувни. Поне в повечето. В Биг брадър това е ежедневие.
* Ако се опиташ да прекрачиш правилата на автора на блога, обикновено коментарът ти си отива безметежно. И ти намразваш този блог. В Биг брадър може да кажеш всичко, стига да ти се дават стотинки за SMS-чето.

Я гледай ти, направо съм учуден от себе си. При положение, че не съм гледал нито една от сериите на Биг брадър… Явно много неща съм чел за него.

#### Накрая

Като за последно засега мога да кажа – чети по-горните връзки. Прегледай блозите, опитай се да се пребориш с усещането, че надничаш през чужди прозорци. Дори донякъде да ти се струва така, това за прозорци, умишлено отворени от (на пръв вид) напълно нормални хора :).

Защото в крайна сметка – за да те допусне блогществото до себе си, първо ти трябва да го приемеш до теб. Същото е и със свободната култура…