Днес и утре почивам. Защото е уикенд. Не се чудете, въпреки това, че проблемът продължава да стои, аз си почивам и си мисля какво и как ще продължаваме да правим по-нататък.

Факт е, че проблемът е сериозен, факт е обаче и че огромен потенциал е организиран, за да се справим с него. И ще се справим, скоро! Защото клиента страда.

Днес Ангел ми напомни да ви осветля относно едно нещо, което леко попреобърна представата ми за това какво е съвременното общуване дядо <=> внуче :). Всичко се случи преди около 15 дни по следния начин:

> Ангел (тананикайки си):
> Лека Малица, лакията тече,
> а тлевата – зелена салата!
>
> Аз: WTF ?!?!?

След светкавичното разследване (проведено този път не от Бат Бойко Борисов, което ме учудва, би следвало дългите му, хммм, крайници, да стигат и до Дания) се оказа, че дядо Ангел го е научил на “някои песни”, останали от отминалата му младост! На дневен ред дойде проблема какво да правим?! Естествено, че нищо не можем да направим – това дефакто си е любимата песен на детето вече… Може само да се надяваме да я забрави с времетo (което очевидно няма да стане, ако се има впредвид опитът ни досега с подобни надежди).

Не бих казал, че е любимата ми песен на мене, но то не попречи човека почти да ни събуди тази сутрин с нея :). Все пак не е най-лошото, което той може да научи, особено като се има впредвид факта, че аз слушам доста от “Черно фередже“, нали? Представям си как Ангел научава “Калугер ме гони” (една от любимите ми, и в постоянната селекция от ring tones на телефона ми) и я пее с пълен глас в някоя кръчма, о-ле-ле! Хмм, сега като споменах Фереджето и се сетих, че Тошо ми разправяше като се видяхме точно преди да заминем, че щели да издават нов албум “някъде около Ноември”. И аз му обещах да му припомня, че го искам… ще взема да му драсна един мейл!