Днес бяхме на разходка в Берлин. В ранния следобед отидохме да вземем Минко, и след това аз, :Веси:, Марио и Минко тръгнахме да видим какво представлява Берлин по Коледа. Да знаете, че е много голям плюс, ако в град като Берлин (или София например) има многоетажни платени паркинги. Без много проблеми оставихме колата, и след това започнахме разходката.

Берлинчани са се постарали (да не кажа престарали) в коледната украса. Сигурно електричеството, което те харчат тези дни за лампички и за светлинки е горе-долу колкото и това за осветление. Но целия център грее.

Ние минахме през центъра, поспряхме в няколко големи магазина, и Веси успя да се уреди с някаква блуза на Mango. Аз като чуя Манго и го свързвам с онези вицове за Манго и Айше, но явно Веси имаше нещо друго предвид. Както и да е – блузата я бива (макар че високо поло с къс ръкав – тия да не са луди?!).

След това се преместихме – малко по-в центъра (Potsdammer plaz, или както се пише там на немски) и в поредния голям център решихме да поседнем за по сладолед. И без това беше станало време за почивка, защото на мен ми беше писнало да се разкарвам, а и се бях уморил.

След почивката тръгнахме обратно, с идеята да минем покрай Бранденбургската врата, което си остана само идея защото покрай подготовката за Новогодишното събиране, всички улици около Вратата бяха затворени, а на нас не ни се оставяше отново колата, за да ходим да гледаме това нещо. И заради това поехме обратно към къщи.

Като цяло мога да кажа, че разходката ми хареса. Берлин не е много по-различен от останалите градове, с едно изключение. Хората тук са решили да запазят един изключителен спомен от Втората световна война. В центъра на града се намира полуразрушена катедрала, която германците сега наричат „Църквата на спомена” (или нещо подобно – който си е играл да го превежда да каже как е). Тази църква, останала без връх поради бомбардировките, умишлено не е поправена – дори не е измазана. По нея личат чернилката от бомбите, личат пукнатините от парчетата, които близките бомби са направили. Когато човек гледа тази „сграда”, направо го побиват тръпки, представяйки си какво е представлявал Берлин тогава. И какво представлява войната като цяло. Посланието е ясно, посланието от хората, които навремето са преживели този ужас… За мен това ще остане символът на Берлин. Красиви сгради има навсякъде, но такъв спомен не съм виждал другаде.