Днес сме петък. Даже в Женева днес е петък.
Което значи две неща:

1. Днес вечерта се местим
2. Утре и другиден са почивни дни. Даже за тези, които като нас са дошли да си избачкат бачкането през следващите няколко седмици

Местенето ще е проблем. Въпреки редовният и удобен градски транспорт. Още се чудя дали да не започна да навивам другите за такси.

Като казах градски транспорт се сетих за нещо, което не съм разказвал тук. По принцип до сега командировките ми, ако бяха свързани с транспорт, то това беше основно метро. В Женева метро няма, возим се на автобуси, и мога да се опитам да направя някакъв паралел.

За разписанията вече говорих. По-точни са от моят часовник (сигурно защото е CASIO, а не швейцарски). Сега искам да ви разкажа за нови автобуси, с три екрана пред шофьора, на които екрани се вижда какво става на всяка врата. Шофьорът тук не отваря вратите – те са автоматични, но се отварят от хората, когато автобусът спре на сприрката. Има си копчета отвън и отвътре – натискаш и вратата се отваря. След това, при липса на хора около нея, сама се затваря (явно има датчик и за това.

До сега не съм видял автобусен шофьор от българската порода. Сигурно няма и да видя. Тези са едни лъскавички, едни полирани, любезни. Ако шофьорът види, че някой в момента си купува билет от автомата, той ще изчака търпеливо оня да се оправи, за да може човека да се качи. Ако шофьорът види, че тръгвайки вие бързате към спирката, ще спре специално за да ви качи. Въобще – човекът е най-важен, не шофьорът (който по своя същност пак е човек, но човек на работа).

Направи ми също впечатление и че шофьорите, които карат зад или около автобусите, страшно много внимават за тези спирания (не на спирка), които могат да настъпят за да се качи някой забързан. Нито веднъж никой от тях не изсвири нервно, не започна да прави идиотски заобикалящи маневри (да, защото да изчакаш 10 секунди е страшно много време – в БГ всички бързаме). Въобще – шофьорът в автобуса си беше спокоен, че и другите го пазят.

За контрола в автобусите – нямам думи. Всеки ден пътуваме средно по 50 минути – 2х25 – работата ни е в края на града в “промишлената” зона. До сега (4 дни) това прави поне 200 минути път. Сами сметнете какво ще стане в София – за толкова път ще ме проверят поне 3 пъти.

Тук билетът е също доста скъп (дори за техният стандарт). И въпреки това – до сега не съм забелязал никакъв контрол. Просто явно хората разчитат изключително на самосъзнанието и на съвестта. Ако си тук – трябва да играеш по техният начин…

Все се надявам, че поне веднъж ще ме проверят. Иначе ще е трудно да заглуша добрата, стара българска съвест, която ще ме яде: “И ти даде ЕУР 50 за карта, за която никой не те провери, а? Баси тъпака дето си!”.