Днес започва командировката в Швейцария :(.
“Мисли позитивно”, казват всичко наоколо. Щото съм се вкиснал. И вие да бяхте сума ти време далече от хората, които обичате – и вие щяхте да се вкиснете.
Смятам да му дада шанс – на “позитивното мислене”. Ще видим какво ще стане. Сега ми се ще вече да сме Август (за кой ли път), и всичко да е зад мен. Знам, ще си кажете – ти луд ли си – нали сега европейско, освен това лятно време, и т.н… да, ама на мен така ми се ще. Добре, че Бог не смята да ми задоволява лесно прищявките – ще дойде Август, но ще дойде след 47 дни.
След 45 мин. ми е срещата на летището с колегите. След това – два полета (дай Боже – 2 излитания и 2 кацания). След това настаняване… и чак след това, ако имаме шанс – гледане на мача. Дано поне нашите да бият – да запомня и аз с нещо този ден :(.
До преди малко бяхме с Веси. Направо не ми се пускаше да се качва на тролея :(. Добре, че разумът надделя и не я накарах да дойде на летището – щеше да ни е още по-тежко. Сега започват дългите 17 дни, през които ще сме разделени – след това, ако детето е здраво – тя ще дойде при мен за 6 дни (OBS: Респект!).
Започва предстартовото броене, след това и ГОЛЯМОТО броене.
До кукане! Ако имам възможност – ще пиша. Иначе – живи и здрави – до после!
9,8,7,…..
47, 46, 45, 44, ….