Днес във форума на СЕГА прочетох това невероятно стихотворение, предложено ни от форумеца Ъндърграунд :).
Просто ме накефи максимално!

ЕЛИТ

О, не, не мога! Всеки божи ден
по медиите родни ме връхлита
един познат до втръсване рефрен:
това елита… онова елита…

Понеже съм невежествено прост,
а на невежия му дай да пита,
спохожда ме неукият въпрос:
какво му е елитно на елита?

В костюм “Армани” се докарал той,
остава и да се закичи с лаври,
а във главата му е мезозой,
където се боричкат динозаври.

Прежали се и стана депутат,
жена пожертва (друга си намери).
И за какво!? – за някакъв палат
и някакво си беемве. Мизерия!

Затуй полъхне ли на благини,
към кьорсофрите тутакси се втурва,
а при случайна тяга към жени
ще трябва да му уредим и курва.

Преди Десети – смел и дръзновен,
повел борба… с кого… не е известно.
Е, борел се човекът и през ден
докладвал за борбата си на Шесто.

Родът му нявга уж се бил прочул
с дела бунтовни, с подвизи хайдушки,
а всъщност дядо му – прочут цървул,
гощавал Иречек със люти чушки.

Това е той – елитният герой,
съвсем като излят е, дет` се вика.
И питам се: Андрешко или той
държавата ни в блатото натика?

И тъй като си падам малко прост,
а простият по принцип много пита,
спохожда ме един такъв въпрос:
А мога ли да го… таквоз… елита?