Ужасен ден! Един от най-ужасните в животът ми, не се лигавя като го казвам. Ден, който може да обърне бъдещето ми в такова, каквото не съм си го представял.
Ангел, слава Богу, върви към оправяне. И това е единственото светло нещо в ден като този :(. Не питайте, моля Бог да не разберете какво съм имал впредвид.
Ние и не искаме да разберем! Дано само всичко се е разминало вече!
Може би пиша доста късничко, но все пак искам да ти напомня, че злото в един момент си тръгва. Барабар с другите си събратя! Сякаш нищо не е било.
Едно време, докато живеех до Спортна зала във Варна, пороят беше любимата ми гледка. Имаше улица под наклон, с дръвчета във високата й част. Когато наесен окапваха листата, хигиенистите изобщо не можеха да почитят улицата. Е, не се и стараеха особено, де. Но с всеки порой потичаше река! И всичките буклуци, прах и листа биваха отнасяни надолу по течението. А улицата блестеше от чистота. Природатата си знае работата!
Та, мисълта ми е, че както дошло-така си отишло. Затова, стискай зъби, бори се, потърси приятели за помощ и не забравяй – злото не е вечно!