От известно време съм си поставил за цел да “пощя” списъка с Facebook приятелите, които имам.

Когато Facebook не беше това, което е днес, и когато аз все още играех игри във Facebook, си позволих списъкът ми с приятели да набъбне неимоверно. Тогава, също така, нямаше сериозни инструменти за контролиране на достъпа до съдържание на различните групи приятели, както и нямаше Follow режима.

Е, сега вече положението не е такова. Facebook много порастна, настани се (почти) на всеки екран, независимо дали мобилен или не. От играчка се превърна в работен инструмент, а много компании го взеха насериозно и го интегрираха с платформите си (всяка съвременна мобилна платформа обикновено има пълна Facebook интеграция). Поради това, а и поради моята хиперактивност в тази платформа, реших че е време да отделя “приятелите” от приятелите там.

Като част от това решение идваше и селекцията, която трябваше да извърша. Т.е., започнах постепенно да отделям от списъка с приятелите си хората, които реално не познавам и ако срещна на улицата, има голяма вероятност да подмина. Е, далеч не за всички, признавам. Някои “оперативно интересни” на мен лица ще си останат в списъка с приятели, поне до момента, в който не е ясно, че не споделяме никакъв общ интерес. Такива хора, въпреки че не ги познавам IRL (In the Real Life), остават на стената ми.

Покрай случването на тази селекция неведнъж се е случвало някой от виртуалните приятели да бъде излишно ядосан или дори наранен, когато обясня защо съм го “разприятелил”. Естествено, не говоря за хора след определен конфликт, там е ясно. По-скоро говоря за хората, които са смятали или смятат, че виртуалното “приятелство” е напълно безопасно, че това да си виждаме локацията, телефоните, адреса и къде-какво в детайли е ОК, защото е виртуално.

Затова и реших да драсна тези редове, за да не ми се налага да правя copy/paste на едно и също съобщение. Т.е., още по-мързелив съм и смятам да copy/paste направо връзка оттук-насетне.

Защо ми се налага да “разприятелявам?

Просто е. Във Facebook аз държа важни данни. Неща като телефон, адрес и т.н. Ако човекът ми е случаен приятел, изпратил ми покана току-що (а ние никога не сме се виждали, или ако сме се виждали, сме били на “здравей-здрасти”), то е ясно че не би следвало да има достъп веднага до тези данни. Също така понякога нещата, които споделям за “приятели”, наистина са за приятелите, а не за всеки виртуален познат ever. Регионалните неща ми е лесно да филтрирам (просто ги пускам на български 🙂 ), но не винаги нещата стоят толкова просто.

Та, ако не познавам даден човек добре и ако не сме изградили взаимно доверие, съвсем нормално ми се струва да има известна дистанция, дори и във виртуалния свят на Facebook. Подобно нещо го има и в Google+, разликата там е, че никой не е обиден защото… ами защото не знае, че е филтриран в по-специален кръг, от който няма достъп до тази информация.

Защо е ОК, че не сме вече “приятели”?

Ами в повечето случаи моите глупости са публични. 90%+ от статусите, връзките, снимките и т.н., които пускам, са Public. Това не е случайно и не е само защото не знам как да ги пусна “специални”. Това е, защото мисля, че са ОК да бъдат публични и нямам проблеми с това, че ще ги чете всеки с достъп до Мрежата и до съответната връзка.

Всеки, който съм “разприятелил”, ако иска да остане в час с моите глупости, може спокойно да натисне бутона “Follow” и да следва неспирния поток от простотии, които бълвам. Естествено, няма да има достъп до нещата за “приятели”, но то това е и целта на самото упражнение, нали така?

Естествено, за повече от нормално смятам и реципрочната мярка: всеки “разприятелен” да реши как и дали да ме “накаже” за действията ми. Щом съм се решил на това, готов съм да си нося и последствията. Разбира се, че би ми било неприятно да ме блокират като резултат от огорчение, и ми е криво, че това ще се случи рано или късно, но в крайна сметка по-скоро съм готов да нося този риск, отколкото да имам произволни “приятели” във Facebook.

Какво става, когато някой се почувства много засегнат?

Ами става това, което става и в реалния живот. Обикновено купища въпроси, от които личи негативната емоция. Ще използвам едно такова съобщение, за да се опитам да отговоря набързо на всеки един от емоционалните въпроси:

…само дето не разбрах с какво толкова те ”оголиха до неузнаваемост” моите коментари в твоите иначе симпатични постове…струва ми се ,че в тях няма нищо ”оголващо”- един интелигентен многодетен татко се радва на чудесното си семейство , ”спортува” във фитнес-клуб , управлява престижна IT фирма , симпатизира на протестите у нас , знам малко и за периода в Дания …в общи линии е нещо съвсем обикновено и човешко

Не става въпрос за “оголване” или разголване или каквато и да е форма на нудизъм. Става въпрос за това, което се опитах да обясня по-горе: виртуалното приятелство във Facebook, ако човек се отнесе към него несериозно, може да си причини неприятни, дългосрочни емоции. Аз вече не бих посъветвал никой да дава Friend на човек, който не познава и на който не може да разчита, наистина като приятел и в реалния живот. Facebook приятелството, покрай мощността на платформата и гъвкавостта ѝ, може да докара неприятни емоции, ако имаш 5000+ приятеля, от които можеш да разчиташ само на 50, а останалите просто гледат.

Не казвам и не трябва да се приема, че всеки непознат Facebook приятел е потенциален терорист или воайор, но най-добрия начин да се предпазим, е този: проверени хора в приятелския списък.

…какво толкова те ”притесни” и раздразни …?…моите коментари…?ами защо тогава благосклонно ми ”разрешаваш ” да те следвам ,за да се ”дърляме в коментарите”…?!?

Пак повтарям: аз разрешавам на всеки (който не съм блокирал) да ме следва и да ми чете глупостите, да коментира в/у тях, да ги споделя и т.н. Не виждам причина чак за такава рестрикция (да, Facebook я има, но аз умишлено не съм я включил). Защото ми е приятно да гледам как хората реагират на някои неща, да споря с тях и да споделяме заедно. Но би ми било неприятно ако някой бръснат фен на Атака се окаже пред нас с винкел, защото съм нарекъл Волен Сидеров “болен нацист” например (примерът няма нищо общо с действителността, нали 🙂 ? )

не може ли просто да ме игнорираш тотално…какви са тези полувинчати ”санкции”…?

Мога! Но не искам! Защото не си ми направил нищо, и защото предпочитам, ако е възможно, след този мой “враждебен акт” да си останем виртуални познати. Ако мога, аз следвам всички “разприятелени” от мен заради това, но някои от “разприятелените” просто не са включили “Follow” възможността на Facebook. Тогава нищо не мога да направя, след като те не желаят “непознати” да могат да ги следват, и аз съм вече в тази категория.

Аз не разбирам защо някой ще остане с тази рестрикция, но хора всякакви. Кой съм аз, че да съдя? Всеки има право на собствено мнение и да прави това, което иска (доколкото не влиза в личното пространство на другите).

защо се лишаваш от моите обективни всемирни постове , а ми даваш възможност да се ”дърля”…едва ли ще се възползвам от”Follow” …не виждам необходимост и да ми обясняваш какво трябва да направя ,за да стигна до ТЕБ…вземаш се прекалено на сериозно бе човек…смешно е

На няколко пъти, подтикнат от решението на Йовко, съм се замислял дали да не си закрия Facebook сметката и да остана само в Twitter или Google+. С риск да обидя част от моите виртуално Facebook приятели, предпочетох това. Сигурно просто “изчезването” ми от Facebook би било по-демократично (еднаква мярка за всички), но не искам да си го причинявам, поне не и засега.

И пак да кажа: всеки, който се почувства засегнат, има искреното ми извинение и правото да направи каквото си иска реципрочно действие. А аз си обещавам оттук-насетне много внимателно да филтрирам новите познанства. И по-активно да използвам Friends vs. Acquaintances, за да организирам списъка.