Часът е 20:08. Подът под нас леко вибрира, защото каютата е разположена близо до машинното отделение. И двигателите, закачени на същия масивен стоманен скелет предават вибрациите нагоре. Колкото си по-близо до тях, толкова по-силно усещаш вибрациите. И колкото си по-близо до началото на плаването, когато машината е още в пристанището или около него, толкова по-силно се усещат те.

Преди около десетина минути се усети как корабът поиска (и си получи) основната тяга. Сега вече пътуваме, но все още покрай брега. Измъкваме се сравнително бавно от крайбрежието, за да се отправим към следващата точка на пътуването ни.

“Отдолу” бият десетки хиляди коне (36 MW power output, което е някъде около 48,000 к.с.), които движат напред корабът, временен дом на около 3300 пътника и 1000 члена на екипажа. Мисля, че MSC Musica се води средния клас круизни кораби на MSC: по-малък от класа на “Фантазия”, но значително по-голям от “бутиковите” круизни кораби. Интересното е, че именно бутиковите са тези, които се използват за околосветските пътешествия, траещи по пет-шест месеца. Големите, като Музика или Фантазия най-често правят кръгови пътувания за по седем дни. Или поне нашият опит с тях досега е бил такъв.

Друго интересно за MSC Musica, но това вече касае само нашето семейство е, че Калина, макар да ѝ е първият круиз, всъщност физически пътува втори круиз на този кораб. Първият ѝ круиз беше октомври-ноември 2012-а, когато Веси беше в третия месец бременна с нея. Круизът беше покрай гръцките острови. Веси не можеше да пие, което моментално усъмни цялата компания, а круизната ѝ карта с голяма, червена лепенка “бременна” окончателно даде отговор на съмненията им. Точно тогава и Ангел и Мартин научиха, че ще стават батковци.

Сега обаче Калина е на 12.96 години (след две седмици става на 13). Корабът си е същия, а на нея почти всичко ѝ е интересно. Малко ѝ липсва тийн компания, но така и не намерихме кой да ни придружи. Въпреки това обаче мисля, че ѝ е интересно и че си изкарва добре.

Утре е третият ден, когато ще сме цял ден на море. Няма да има мобилна връзка, освен от “скъпата”, но пък за сметка на това ще си починем добре (надявам се). Определил съм си за свършване и една техническа задача – дано стигна до нея. Дали ще я свърша най-вече зависи от това каква ще ми е мобилната връзка, защото (естестено) изисква интернет. А практиката показва, че при “ден на море” всичко живо се е хвърлило да консумира сателитен нет и крайният резултат е претоварена мрежа, дори за тези, които специално си плащат.

Точно месец след първото daily.doncho.net мисля сериозно дали цялата работа си струва усилието. Най-вече, защото разгледах как изглеждат нещата през WordPress приложението и като че ли от там е достатъчно ОК да се публикуват материали директно на блога.

Допълнително и след миграцията на блога от Superhosting към мой личен VPS нещата откъм скорост скочиха значително. Т.е., не се налага да се чака 10-15 секунди да се появи основната страница на блога. А и тук има все пак (и все още?) хора, които четат. Та най-вероятно, имайки предвид всички тези неща, ще мигрирам написаното досега на daily.doncho.net тук, като направя нова категория Shorties и започна да ги изливам там.

Съществуващите записи ще мигрирам тук (даже Клодьо написа някакъв файл за импорт) и след това ще продължавам направо да си пиша тук, когато и както ми дойде наум. Ясно е, че няма да е като статус във Фейсбук, но то от няколко седмици и статуси във Фейсбук не пиша, така че… не се знае какво и дали ще изскочи и там. Може в крайна сметка да спра да пиша публично и на двете места и да се огранича в моя дневник (който си е само за мен).

Иначе, като за трети ден от отпуската на круиза не е зле. Има няколко снимки, но трябва да видя колко е трудно да се качват от телефона директно в блога… щото май не е лесно?