Днес на 91 години почина поетът Йосиф Петров – един човек, който ми беше ужасно симпатичен с неговата прямост и остроумие – неща толкова много необходими за всеки политик, че чак липсата им крещи когато слушаме останалите му колеги от НС. В новината на Агенция “Фокус” е публикувана изчерпателно биографията му…

Не крия, че рядко се замислях върху стиховете му. Не крия и това, че литературните ми познания са между среден(3.00) и добър(4.49). Нямам поетична душа, но всеки път когато четох нещо негово ми правеше удоволствие изразът му. Стиховете, които е писал като политзатворник в Белене са достатъчно красноречиви. И няма как да не хванат за сърцето.

Поетът Йосиф Петров вече написа всичките си стихотворения. И доживя една възраст, достойна за уважение – възраст на която, дай Боже, възможно най-голяма част от нас да се радваме. И остави много, много след себе си.

Повече за него може да прочетете на следните места:

* Избрано и публикувано от “Литературен клуб”
* Елена
* Негова статия в “Учителско дело”
* а в понеделник – и в сума ти вестникарски статии най-вероятно. За последно…

Лека ти пръст, бай Йосифе. Така чета, че се обръщали близките му хора…