…вече е зад мен.
Едно дълго пътуване. Което започна преди 24 дни и ще свърши след 22. Вчера отбелязах събитието – с изпращането на #Веси#, която трябваше да вземе автобуса в 15:00 и да замине далеч от мен, за нови три седмици раздяла.
Завиждам и. За това, че се прибира, за това, че видя само хубавото в един такъв странен град като Женева. За това, че ще е при #Ангел# скоро, че ще го прегръща дори и вместо мен. Леко пътуване, мила, и се надявам да получа всички успешни SMS-и, които да ми кажат че си се прибрала жива и здрава.
Последните 6 дни бяха същинско предизвикателство. От една страна неприятният ми нрав да мисля все за лошите неща първо. Този нрав ме караше още преди да е пристигнала да си мисля за това колко ще ми е мъчно, когато я изпращам. И не трябваше да позволя на този нрав да вземе връх. Дали съм успял – Веси ще каже. При заминаването си тя ми каза, че си е изкарала супер – дано да не го е казала само защото не е искала да ме лъже, виждайки че и без това ми беше тежко.
За работата – не ми се говори. Тресе ме страх, че няма да оправдая очакванията на хора, които уважавам! Трудно ми е да се сработя с швейцарците, особено с някои от тях. Неуважението към нас, което усещам у тях, въобще не ми помага. Знам, че човек не може да купи уважението, той трябва да го заслужи. Изглежда съм загубил тази си способност – да печеля поне респекта на хората около мен. Или просто дългото отсъствие от естествената ми среда си е казало думата? Факт е, че засега не успявам – поне по моя собствена преценка. И факт е, че имам цели 16 дни да докажа на себе си дали съм прав, и дали все пак мога да се справя. Ще видим!
Вчера, след като се прибрах и вечерях (Веси, лош навик ми създаде ти, да вечерям в Швейцария…) с Чавдар решихме да направим един тигел по единият бряг на езерото, този от нашата страна. Не си мислете, че сме го минали цялото – минахме само паркчето, което се намира от брега от нашата страна. И това ни отне около час и половина. Женевското езеро е доста голямо, и само една малка част от него всъщност е Женева. Който не вярва – да гледа картата. Разходката мина добре – поуморихме се, храната се смели, и около 22:30 се прибрахме в хотела.
Иначе тук нищо не се случва. Започвам да разбирам думите на Краси, която ни каза че Женева е просто едно голямо, уредено село, в което цари скука и оживление. Да, много противоречия, но както ви казах – Женева е много противоречиво место!
Дано намеря време за в бъдеще да пиша повече тук. Губя тренинг. Сега като гледам какво съм написал, ми се ще Ctrl+A => Shift+Del… Но ми е жал…
Е-е-е, споко, де! Много тежко изживяваш раздялата с родината и любимите хора. Дончо, животът продължава, вече се пресполовил престоя си в Женева. Погледни го от хубавата страна – така получаваш реални доказателства за:
– защо си останал да живееш в България
– какво означават за теб любимите хора
– доколко можеш да мотивираш сам себе си да видиш хубавите неща
Погледни на това като на ценен подарък от съдбата. Знаеш ли колко много хора са се замисляли дали да не емигрират от България? И млади, и стари.. А ти имаш поредната прекрасна възможност да установиш за себе си дали чужбина ти понася и при какви условия. Без да се налага да напускаш дом, работа, близки.
Мобилизирай се, покажи на какво си способен и не мисли колко ти е кофти далеч от семейството сега, а колко хубаво ще ти бъде, когато отново ще си с тях. Ако ти си от хората, които се мотивират при насърчение, а не при критика, не позволявай на мрачните мисли да те обсебват. Защото ти хубаво ще се върнеш у дома, но в един момент ще те загризе, че не си дал най-доброто от себе си и не си успял да си извоюваш уважението на колегите си. И тогава ще искаш да се върнеш, за да се докажеш, ама няма как.
Вземи максималното от ситуацията, дай най-доброто от себе си и оставащите дни ще се изтърколят за нула време. Като се върнеш, ще се чувстваш победител. Пожелавам ти го! Дръж се, стискаме палци, мисли добро и всичко ще бъде наред! 🙂
ПС: И ако си купиш нещо от там, не забравяй да го декларираш и да си поискаш ДДС-то на границата 😉
Ех, Роси, колко верен щеше да ти е коментара само преди 2 месеца…
Благодаря ти, че ме четеш, че имаш нервите за това. Надявам се винаги да го има този интерес към моите писания.
Поздрави от мен!
Д.
Ами, всъщност тези неща би трябвало да ти ги е казвал някой от твоите приятели и затова не съм се месила.
Всъщност, не знам защо си мислиш, че е късно. Имаш достатъчно време в Женева да си бъдеш Дончо, отличен програмист, човекът, който е командироват заради професионалните си умения и опит. Хайде, докажи на себе си, че можеш да се справиш! Ако не опиташ, ще съжаляваш, ще се депресираш.. Случвало ми се е таман няколко пъти, за да си науча добре урока и да не пестя усилия, за да се чувствам човек, при това добър човек. Тъгата ти за любимите хора е трогателна и истинска. Ама не се превръщай в мрънкало все пак 😉
Време има за всичко – не го мисли! Ти си пич и ще се справиш 🙂
ПС: Ще те чета, я! 🙂 Щом има предлагане, начи ще има и търсене – стар закон в икономиката 🙂
Междудругото, там няма ли някакво сдружение за F/OSS, с което може да се приказва, да дадат някакъв акъл и такива ми ти работи.. Стига с тия пейзажи, я нещо по-човешко няма ли? 😉
дръж се Дончо !
представи се добре, близките няма да избягат. Добре е да защитиш това, че си високо-квалифициран специалист. С което да се гордееш и ти и близките ти.
Няма ли да наминеш към Варна някой път? Да отразим по някоя друга Стела Артоа до плажа? 🙂
Добре дошъл отново, Дончо! 🙂
Георги, за Дончо не знам, но идната събота и неделя съм във Варна 😉