doncho.net

Късчета живот

Истинският Програмист Не Пише на PASCAL

Оригинален текст: Real Programmers Don’t Use Pascal, Copyright (c) Ed Post, Tektronix, Wilsonville OR USA
Оригинален превод: Истинският програмист не пише на PASCAL, преводачът не е известен

Едно време, в златния век на компютрите беше лесно да се отделят истинските мъже от момченцата. По това време истинските мъже бяха тези, които разбираха от програмиране, а кърмачетата – които не разбираха. Истинският програмист казваше “DO 10 I= 1,10”, а останалият свят – “Компютрите са нещо прекалено сложно и загадъчно” или “Не мога да се обвързвам с тях,те са толкова безлични”. В своя труд “Истинските мъже не ядат попара” В.Фойерщайн е отбелязал ясно, че истинските програмисти не се страхуват да се “обвържат” с нещо сложно и не се страхуват да минат за безлични.

Но времената се менят. Днес живеем в свят, в който малките стари дами имат готварска печка с микропроцесор, а дванадесет годишни хлапаци могат да засрамят истинските мъже при игра на Invaders, Digger или SopWith. Истинските програмисти са в опасност да бъдат изместени от гимназисти с 8-битови домашни компютри или от недоучили студенти по математика със своите 16-битови персонални сметалки.

Все пак има съществена разлика между тези две категории натрапници и истинския МЪЖ-ПРОГРАМИСТ. Познаването на тези разликиби могло да даде на хлапаците образец, към който макар и безнадеждно да се стремят.

Най-лесният начин да се определи кой е Истински програмист,е по езика,който използва. Когато Истинският програмист програмира, той пише на FORTRAN (някои по-консервативни Истински програмисти държат на версията IV, но Големият програмист приема при нужда и версия 77), а кърмачетата пишат на PASCAL (съвсем непрогледналите даже на версиите TURBO). Истинските програмисти нямат нужда от абстрактни концепции за да си свършат работата – те са напълно щастливи с перфоратор, компилатор за FORTRAN и бира. Когато в последно време на Истинските програмисти се налага да програмират на персонални компютри те благосклонно се съгласяват, че след някои тайнствени доработки и предефинирания дори от BASIC(естествено става дума за компилатор) може да се получи един поносим език за програмиране.Накратко: ако не можете да направите нещо на FORTRAN или BASIC, направете го на ASSEMBLER. Ако не можете да го направите и на ASSEMBLER, не си струва да го правите изобщо. Ако все пак трябва да се направи а Вие можете да го напишете само на “нещо” от рода на PASCAL, най-добре възложете работата на Истински програмист, очевидно е, че Вие не сте за тази работа.

Когато завърших университета мислех, че съм най-добрият програмист. Можех да напиша непобедима програма за игра на кръстчета и нули, да използвам пет езика за програмиране и да пиша програми от по хиляда реда, които дори работеха и дори да изпия на един дъх две бири. След това попаднах в реалния свят. Първата ми задача беше да прочета и разбера програма на FORTRAN от двеста хиляди оператора, след което да я направя два пъти по-бърза.
Всеки Истински програмист ще Ви каже, че цялото структурно програмиране на света не може да Ви помогне да решите такъв проблем, нужни са талант и много бира.

Постепенно стигнах до някои заключения за Истинските програмисти и структурното програмиране:

* Истинският програмист не пише на PASCAL;
* Истинският програмист не се страхува да използва GOTO;
* Истинският програмист може да пише цикли заемащи цели страници без да се обърка;
* Истинският програмист харесва аритметичния IF, защото той прави програмата по-интересна;
* Истинският програмист пише самомодифициращи програми, особено ако това спестява 20 наносекунди на някой еднократен преход;
* Истинският програмист няма нужда от коментари, за него програмите са очевидни.

Каква операционна система използва Истинският програмист? CP/M? UNIX? Пази боже! Даже малките стари дами и гимназистите могат да ги разберат. При UNIX обикновеният човек, разбира се, не може да запомни какво прави командата PRINT тази седмица, но това не е достатъчно. Не! Истинският програмист работи с OS/370. OS/370 е
наистина забележителна операционна система. Тя позволява да се унищожи няколко-дневна работа само с една шпация на грешно място.
По този начин се стимулира бдителността на персонала.

Добрият програмист може да намери в ръководството и да разбере току що появилото се съобщение IIK305I. Големият програмист може да пише на JCL без справочник. Великият Истински Програмист може да открие грешка, погребана в шест-мегабайтов дъмп без шестнайсетичен калкулатор, а при липса на хартия за широкия печат дори и без целия дъмп.

Истинският програмист трябва да подбере и текстов редактор който да подхожда най-добре на душевната му нагласа, както и на вратовръзката подарена от тъщата за по-миналия професионален празник на програмистите. Проблемът е там, че Истинският програмист не харесва концепцията “Каквото виждате, това получавате”. Той иска редактор от типа “Искаш и получаваш”, а какво получавате е тема на съвсем отделно изследване. Редакторът трябва да е сложен, тайнствен, мощен, непрощаващ и опасен, с тънко и своеобразно чувство за хумор. Някоя грешка при работа с него да унищожи цялата програма или само най-важните и трудно-настройващи се сегменти. Друга грешка (или същата в зависимост от фазата на Луната) да запълва с двоични нули масивите, защитени от изтриване и неправомерен достъп, съдържащи
данните от измерванията и изчисленията на група от четиринадесет висококвалифицирани и нервни специалисти (двама от които едно време са се колебали между чистата наука и професионалния бокс).
Хубаво би било редакторът от време на време да вмъква тънка и загадъчна грешка в подпрограма, която сработва само веднъж.

Къде работи Истинският програмист? Какви програми заслужават вниманието Му? Можете да бъдете сигурни, че никой Истински програмист няма да бъде заварен да пише статистически програми на PASCAL, да сортира адреси за някое списание с помощта на Lotus или да прави табулограми за малките стари дами, минали на медицинска комисия за презаверка на шофьорските книжки. Истинският програмист иска задачи с разтърсваща света сложност.

Някои от Най-Страшните Истински Програмисти работят в космическата лаборатория на NASA в Калифорния. До голяма степен на тях се дължи отиването на хора на Луната. Компютрите на космическата совалка са програмирани от Истински програмисти.
Много от тамошните програмисти знаят наизуст целите операционни системи на Pioneer и Voyager и при нужда оправят нещата от Земята по радиото без да гледат source-текстовете. С комбинация от дълги програми на FORTRAN на Земята и къси на ASSEMBLER в Космоса те могат да извършат невероятни подвизи в навигацията и управлението – например след шестгодишен полет да улучат десеткилометровия процеп в пръстените на Сатурн; да сменят някой датчик или кондензатор 83 секунди преди да се е повредил и други подобни.
Казват, че един Истински програмист решил да напъха програма за разпознаване на образи в останалите няколкостотин байта от паметта на Voyager. В последствие тази програма откри нов спътник на Юпитер.

Истинският програмист може да направи и компромис с принципите си, работейки върху нещо малко по-тривиално, стига то да носи достатъчно пари. Например някои Истински програмисти правят видеоигри, без обаче сами да играят. Истинският програмист знае как да бие всеки път компютъра или поне да се впише в началото на таблицата с резултатите, затова не вижда предизвикателство в играта. Също така всички работещи за Лукас са Истински програмисти, защото би било глупаво да не се приберат парите на петдесет милиона почитатели на “Междузвездни войни”. Малко по малко Истинските програмисти започват да се занимават и с машинна графика, главно защото никой още не и е намерил разумно приложение и тя засега е едно малко странно хоби.

Изобщо Истинският програмист се забавлява така както работи – т.е. с компютри. Той постоянно се учудва защо неговият работодател му плаща за работа,която иначе би вършил само за удоволствие, но естествено не изразява гласно такива мисли пред началниците.
От време на време Истинският програмист все пак излиза от службата си за глътка чист въздух и една-две бири.

В каква среда работи най-добре Истинският програмист? Типичният Истински програмист живее пред терминала, заобиколен от листингите на всички програми, които някога е написал. Те са наредени в строго хронологичен ред,натрупани на места, чието разположение обаче е така организирано, че само по себе си представлява изключително интересен проблем в областта на случайните събития.
Ще видите и пет-шест чаши, наполовина пълни с дълго престояло кафе. Понякога в тях плуват кибритени клечки, угарки от пури и много други неща. В някои случаи някои чаши съдържат бледа течност с цвят на чай, силно миришеща на много ром с малко лимонов сок. Не са наблюдавани случаи на недоизпита бира. Освен ако програмистът не е изключително опитен, ще намерите ръководство за програмиране на JCL, и справочник по ASSEMBLER отворен на някоя особено интересна страница. На пода се въргалят опаковки от сухи бисквити, празни пакети от тютюн за лула и билети за Онзи Концерт На Който Трябваше Да Отида С Жена Си. Някъде наблизо вероятно имаи забутан шаблон за блок-схеми.

Подложен на силен натиск Истинският програмист може да работи петдесет часа без прекъсване. Всъщност той предпочита този стил.
Дългото време за отговор на системата не го безпокои, защото му дава възможност да подремне между две компилации. Ако не го стягат достатъчно, Истинският програмист работи, първите девет седмици, по една малка, но изключително интересна част от проблема. През последната седмица завършва работата си за два-три
петдесет-часови маратона. Това не само впечатлява ръководството, но и създава удобен претекст да не пише документация.

Ето и някои правила за разпознаване на Истинския програмист:

* Истинският програмист по принцип не носи вратовръзка, но когато се налага слага вратовръзка, без да изневерява на принципите си.
* Истинският програмист отива на работа по обяд. Ако отиде по-рано значи е объркал нещо.
* Истинският програмист може да знае или да не знае рождената дата на съпругата си, но знае наизуст ASCII – таблицата.
* Истинският програмист не знае да готви. Когато се налага да сготви, поради липса на алгоритъм, той готви по метода на пробите и грешките и не обича формален контрол. Понякога успява.
* Истинският програмист използва водата за миене (в комбинация със сапун или паста за зъби). Ако не трябва да се пие алкохол, той пие кафе или бира.
* На забава Истинските програмисти стоят в ъгъла и говорят за защити на операционните системи и начини за преодоляването им
* На футболен мач сравнява играта със своя листинг.
* На плажа чертае блок-схеми по пясъка.
* Отива на дискотека за да открие системата в работата на светлинните ефекти.
* На погребение Истинският програмист казва: “Бедният Джордж! Програмата му за сортиране почти тръгна преди инфаркта”.

Всъщност и бъдещето не е толкова лошо. Докато има лошо дефинирани задачи, изтънчени грешки , нереални графици и павилиони за бира, ще има ИСТИНСКИ ПРОГРАМИСТИ, жадуващи да се втурнат и да решат проблема, оставяйки документацията за после.

Долу PASCAL, да живее FORTRAN!

3 Comments

  1. Истинският програмист какво ли щеше да право 2011 година ? Дали нямаше да замени 50 часовите маратони които е бил принуден да прави от ръководството на СЕО проектите, посредством пускането баклинкове от 100 000 сайта едновременно, само за да спести писането на 300 думи статия ….

  2. Пич, доста са ти объркани концепциите за съвременното програмиране, не завиждам на колегите ти … Прочети малко огразовай се : http://www.microsoft.com/learning/en/us/book.aspx?id=6822&locale=en-us
    … само не заблуждавай хората, че колкото по-объркано пишат са толкова по-добри

  3. Момчета :),
    Това е статия, писана с една единствена цел – удоволствие от работата и хумор.
    В никакъв случай не претендирам нито за статията, нито за превода да съдържат някакви вечни мисли или универсални похвати, които да трябва да се следват :).

    Мисля, че трябва да поолабите малко, програмирането трябва да е удоволствие преди всичко!

Leave a Reply

%d bloggers like this: