Най-натовареният ден, откъм каране и емоции. Е, не само положителни, но важното е, че накрая всички сме живи и здрави обратно вкъщи.

От всички четири дни дотук, днес беше най-интензивния откъм свалени писти. Втората част от “Панорамата”, която Ангел ни беше приготвил, стигна до най-отдалечената точка от нашия изходен пункт. Това, съответно, породи умора в някои членове на групата и грешки в резултат на тази умора. Но в крайна сметка всичко е добре, щом свършва добре (и само с натъртвания).

Сядайки принудително за почивка едно от заведенията стигнахме до извода, че “ама ние вярно сме много далече” и се наложи да тръгнем обратно, дори леко притеснени, че може и да не се върнем навреме. Е, успяхме, без никакъв проблем, но се налагаше на връщане да има едно такова чувство на напрежение.

Калина не спира да ме удивлява. Моите >95 кг, като цяло с добре натренирани крака, не могат да се сравнят с нейните 23 кг и (уж) нетренирани крачета. Отделно, че тя няма все още нито техника на ските, нито опит. Обаче малкото се справи перфектно с днешното натоварване от 13 общо спускания (нещо “total runs” не го смята бъгливото приложение, но пък в Connect IQ смята правилно броя спускания). При това последните спускания бяха по доста разорани и бабунести писти. Аз спирах при всяко спускане поне по два пъти, за да могат да ми починат бедрените мускули (възможно е от там приложението да се бъгва, ако смята всяка моя кратка почивка като начало на ново спускане). Яко натискане падаше на ските, много силен заден кант, на моменти зверски пареха краката. А то, малкото, хвърчи напред на рало. Как ѝ издържат коленете не зная, аз ако бях на нейно място, досега щях да съм проснат по очи някъде и да отказвам да стана, защото “не мога повече”. А тя, на всичкото отгоре, се кефеше на бабуните по пистите и твърдеше, че най-много ѝ харесват точно такива писти. Луда работа.

Мартин и Ангел въобще спрях да ги отразявам. Те си карат, където си искат и както си искат и не им обръщам никакво внимание. А и Мартин кара така, че по-добре да не го гледам. Уж се пази, де, но продължава при каквато и да е възможност да експериментира с маршрути. Калина, когато кара зад него, го следва по по-лекичките “интересни” маршрутчета, които леко излизат успоредно на пистата. Засега не е паднала. Мартин обаче днес ми вдигна кръвното на два-три пъти, защото влечението му към скоростта го накара да действа безразсъдно покрай други хора и веднъж едва не предизвика сблъсък (е, не е предизвикал, защото не бях там, но Ангел ми разказа цветно). А той може да е лек, но сблъсък с друго дете би бил сериозен риск.
Естествено, скарах му се подобаващо, но пък след това не се наложи да се карам отново. Дано да си е взел поука.

Ангел вече се учи как да води групата. Макар, че днес малко предозирахме доверието си към него (и Тишо, и аз се съгласихме, че трябваше да му погледнем маршрута, преди да тръгваме на доверие), като цяло момчето прави добре план къде и как ще караме. И след това го следва, проверява, мисли. Явно му доставя удоволствие. А и на мен, няма как да крия :).

А Веси пък днес имаше оплаквания. Особено след два и половина, три часá. Тогава времето стегна много сериозно и на нея ѝ стана студено, а като ѝ стане студено, започват да я болят пръстите. А като я заболят пръстите, започва да мрънка. Интересно е, че Калина в същото време нямаше оплаквания. А обикновено и от нея го чувам в такива случаи, двете си приличат в това отношение.

Но пак си казвам: най-важното е, че около 16:10 изключих трекера на изходния ни пункт. И успешно, всички здрави и прави, слязохме надолу.

Беше един от най-слънчевите дни, в същото време и най-студените, дали заради склоновете, по които ходихме, дали заради атмосферните условия. Както винаги, записът от Гармин е тук:

Лирично корона-отклонение

Една позната от Фейсбук днес ми спомена, че “всички мои познати, които са болни, са ходили на ски почивка” (познатата не живее в България). Това ме наведе на мисълта, че най-вероятно тя е права, и че ски почивките са чудесно място за разпространение на този вирус.

Първо, защото имаме сериозно скупчване на хора, които използват едни и същи тоалетни, едни и същи маси на едни и същи заведения.
Второ, защото имаме голямо разнообразие на нации и народи. Австрийци, германци, руснаци, поляци, чехи, датчани, шведи, нидерландци, норвежци, българи: това са националностите, които разпознах категорично: дали по номера на автомобила им, дали по езика им.
Трето, защото всеки се чувства здрав на място като това. Дори да е носител на вируса, най-вероятно го изкарва “на крак” и забравя за него. Естествено, междувременно е поразпространил зараза насам-натам.

Не ме разбирайте грешно. Не ме е кой-знае колко страх от настинка. Но се чудя дали наистина разсъжденията ми са правилни, или (например) ниските температури не биха позволили оцеляване на заразата?
Времето ще покаже. Така или иначе, пандемичният (скоро) характер на разпространението на този вирус ще го направи ежедневие, като това на птичия или свинския грип. И най-вероятно в грипните ваксини догодина ще има защита и срещу този щам.