Уж почивен ден, но пълен с важни и неотложни задачи.

На първо място беше подкарването на новия блог на (lady)Вера. Най-накрая тя се нави за нейн си домейн и хостинг. А за мен остана техническата част: регистрация, осигуряване на хостинг, миграция на материала от стария ѝ блог в новия. И междувременно – борба с DNS-а на Мегалан, който (поради моя грешка) 6 часа стоя кеширан грешен NS на ladyvera.net. И сега, разбира се, някои настройки – ето вече изскочи проблем с permalinks – старият ѝ блог имаше такива, а засега на новия ще трябва да го кара с “?p=число”.

Та както казва Вера, ако имате абонаменти към нейните RSS потоци, сега е момента да ги обновите (новия RSS за постове, новия RSS за коментари).

След LadyVera дойде ред на сайта на детската градина, който Веси с толкова много желание и любов направи. Платформата пак е WordPress, но този път си е класическо статично съдържание. Е, има и една празна галерийка, която се надявам с времето да започне да се пълни със съдържание.

Докато аз се занимавах с тези задачи, Веси се грижеше за четирима ни. Мартин от вчера е болен, единият от най-популярните в момента вируси го намери и хлапето сега се мъчи със зверски нос/гърло! Интересно е да чуеш прегракнало бебе… Чакаме утре майка ми да дойде, че ще трябва да оздравява до края на идната седмица, когато с Веси сме си замислили “нещо”.

Следобедът имаше малко WoW. Малко, в сравнение с това което си мислех де. Иначе пак строших един-два часа игра (че може и малко повечко).

Таман си мислехме с Веси, че вечерта ще си гледаме нещо спокойно, и Ангел взе че се тръшна – този път пък той с болки в корема. Дадохме там каквото имахме, не мина. Чайове пихме – не мина. Е, извикахме Бърза помощ. Не друго, ами в този студ навън трябваше да се разделяме с Веси (аз с едното болно дете – в Бърза помощ, а тя с другото – в къщи). А това не ни се виждаше добра идея.

Бърза помощ бяха изключително коректни, макар и госпожата по телефона да беше поизнервена. Отначало се опита да ме убеди, че няма нужда от лекар, но след като ѝ обясних симптомите каза, че “ако желаете, ще ви изпратя лекар”. Е, пожелах си! И лекарят дойде след около 20 мин, което за неспешния случай е повече от постижение в заледена София.

Слава Богу, Ангел си е наред, като изключим че коремът му е поразбъркан. Имам чувството, че това е втория по популярност вирус – този който е със стомашно-чревните проблеми. Утрешния ден ще покаже какво е, но най-много бабата да се окаже с два болни внука, вместо с един… Дано да няма!

Та толкоз за този “почивен” ден. Да кажем накратко – имал съм и далеч по-добри . Но това да са проблемите – ще се справим!