Вчера имаше малък купон в къщата. По случай случката, че Ангел стана на 8 години миналата седмица. Тъй-като Веси работеше в събота, наложи се да се подготвим малко по-отрано (заради това франзелите бяха лекинко поизсъхнали ). В събота аз гледах добитъците, косих тревата, оправях неща по къщата, докато Веси чинно събираше като за последно пари от датски граждани и фирми.

Следобед дойдоха гостите – приятели от София и Пловдив. Събраха се 10 деца и малко повече възрастни. Пийнахме, хапнахме, ядохме торта. И така – до късно. Времето беше с нас, слънце цял ден, топло и приятно. Е, вечерта в Лозен си е хладно. Скрие ли се слънцето, много бързо става за якета и пуловери.

Ангел получи доста подаръци, хареса ги всички! Даже дрехите (а той принципно дрехите не ги признава за подаръци ). Сега е оборудван с каска и наколенки, има си баскетболен кош, който няма къде да монтирам, въобще красота.

Преди вчерашния купон имах много натоварени 10-тина дни. Започвайки с командировка в Атина, която заради проклетия вулкан се удължи с един ден и прерастна в автобусна екскурзия, след това Visual Studio 2010 Launch в София, след това P2P конференцията във Велико Търново (#p2pvt), след това Visual Studio 2010 Launch в Белград. Доста прилична поредица от презентации, една от тях – спешна. Браян се уплаши от вулкана и реши че с оглед на ситуацията би следвало да е колкото се може по-скоро в Редмънд. Поради това трябваше аз да му правя Keynote сесията в София.

Още по-преди пък се проведе MS Days 2010, където също имах няколко презентации, и малко (малко само благодарение на колосалната свършена работа от страна на колегата ми) странична работа.

Това, заедно с останалите “регулярни” презентации, всичко събрано в 10 дни, може да подейства доста смущаващо, ако не си свикнал. Аз не бях свикнал, но вече съм. Презентатори от всички страни и континенти – съединявайте се!

Още по-преди пък беше TechReady 10, нашето вътрешно (т.е., само за служители на компанията) събитие за техническа подготовка. Имахме една седмица, през която в Редмънд заедно с нашите колеги от продуктовите групи имахме възможността да научим какво да очакваме близките една-две години, както и много, много обширни сесии относно вече наличните продукти. Със сигурност мога да кажа едно – TechReady е едно от нещата, които можеш да получиш само ако работиш в тази компания. И спокойно може да се брои за company benefit. Разбира се, ако държиш на познанията си в тази сфера, иначе би било колосална загуба на време и средства .

Ако някога, по каквато и да е причина, не работя вече във Фирмата , TechReady ще е от нещата, които биха ми липсвали.

Още по-назад във времето, в началото на “далечния” вече Март , бях до Монтана, като част от журито на 5-то Национално състезание по информационни технологии. Като член на екипа, оценяващ Приложните програми, видях няколко скучни, но и няколко невероятно интересни предложения от учениците. Спомних си времето, когато аз бях на тези състезания. Колко младост и амбиция, колко емоции изпотрошихме. Беше определено едно от най-хубавите ми изживявания от ученическите години. Надявам се и сега тези, днешните, да се чувстват така.

Много съм доволен, понеже спечели точно моят фаворит. “GProject” изцяло заслужаваше първото място. Колосална работа, напълно завършен продукт, перфектно представяне, и много бъдещ потенциал, според мен. Браво на Георги и много по-нататъшни успехи!

Ами стига толкоз ретроспекция . Че стана никое време, а трябва и да се спи. Този уикенд изцяло се насладихме на удоволствието да живееш в къща. Даже успяхме и да се “насладим” на повечкото ангажименти също. Например: косене на трева, некосена от миналото лято. Или пък преследване на котки, които настоятелно желаят да си получат своя дял, пък каквото ще да става. Или неравна битка с полски бръмбар, имал неблагоразумието да преследва Веси чак вътре в хола . Въобще – веселба. А, да, щях да забравя: поради повреда днес следобед окончателно спря водата (а аз не си напълних хидрофора!). Авария е, не е прочутото лозенско “вода няма”. Обещаха, че ще я оправят до сряда.

За малко тази вечер даже тока попрекъсна.

Абе като цяло – всичко си е наред.