Винаги, когато съм става свидетел на безобразията в нашите църкви, съм предполагал некадърно управление, лицемерие и/или безбожие на участниците, навлекли расо. Днес обаче ми идеше да се смея с глас, докато слушах новините, в които ясно изчетоха, като на комсомолско изборно събрание, имената на престъпните тюфлеци, окупирали тази и онази епархия.

И ако доскоро само ми се струваше, че църквата е сборище на безбожници, сега имам доказателството. Митрополитът избира екип, с който да работи. Ако си безбожник, ще избереш безбожници като теб. Те, от своя страна, ще са оградени със себеподобни, и така… до дъното. Може би ще има единични случаи на честни, богобоязливи и вярващи монаси, но те най-вероятно ще са малко, като черните зрънца в един чувал с ориз.

Няма как да има църква при това положение. Няма как да има уважение към институцията. Няма как да има вяра, когато този, който трябва да я вдъхновява, поддържа и подкрепя, е затънал от десетилетия в лицемерие и лъжа. Няма как.

Да ви кажа ли какво ще се случи от тук-насетне? НИЩО! Всяко чудо ще е за три дни. Безбожниците-доносници ще останат начело на епархиите си. Може и да се намери някой, който ще напусне поста си, но в момента не ми се вярва това да се случи. Тези хора така са свикнали да живеят в лъжи, които самите те поддържат, че за тях е повече от естествено нещата да си продължат по старому.

А вярващите овце – в овчарниците. Там, където им е мястото.

Image (cc-by-nd) haven’t the slightest’s