Давах мнението си къде ли не, спорих с приятел и преди да ми писне, реших да нахвърлям моето мнение по въпроса.

Според мен г-н Опиц е виновен. Дори присъдата му ми се струва ниска за деянието, което е извършил. Предполагам съдът е решил да му даде такава присъда най-вече с оглед на възрастта му. Ако човек не в такава почтена възраст извърши такова престъпление, съдът най-вероятно би му дал значително по-висока присъда (а именно, повече от 10 години).

Прочетох внимателно решението на съда. Няколко пъти. Ето какво ми направи впечатление (като всичко в този блог, и това е мое мнение и тълкувание и никой не задължавам с него):

• Преди да извърши деянието, осъденият се е въоръжил с незаконно притежавано оръжие. Оръжието е било законно, докато не му е провъртяна цевта на струг (за да не е вече газово, а огнестрелно) и не е сложен в него стоп-патрон със сачма.
• Престъплението е извършено на обществено място, а не в частна собственост или в опит за защита на такава.
• Нямаме неизбежна отбрана. В България състоянието на “неизбежна отбрана” е изключително тънка дефиниция, а жертвата дори не е нападнала осъдения, а се е опитвала да избяга.
• Осъденият по никакъв начин не е знаел с кой си има работа (т.е., това отсреща можеше да е уплашен любовник на някоя кака от входа). Постфактум става ясно, че жертвата е многократно задържан крадец-рецидивист. Разбира се, дори и да е знаел, това в никакъв случай не оправдава убийство.
• Интересна подробност (не в хода на делото) е, че няма ни следа от разкаяние от свършеното. “Патриот” в стил “ВМРО”.
• Единствените свидетелства, че жертвата е била крадец, идват от показанията на сина на подсъдимия, който бил говорил на стълбището с него и жертвата му казала, че идвала да краде. Да не дава Бог, но и на мен да съдят баща ми, и аз ще дам подобни показания (макар и под клетва) в съда: това все пак е въпрос на живот и смърт за семейството ми. Но някак не вярвам да се е провел следния разговор:
  “- Абе, какво търсиш тук?”
  “- Ами нищо, тука дойдохме във вашия вход с едно аверче да пооткраднем това-онова!”
  (само Дриско ги прави тоя вид кражби, и то в мол или по ьТВ)

Криво ми е иначе, че така се е завъртяло колелото. Хората са така озверели от липсата на адекватни закони и полиция, че са готови да оправдаят подобна нечовешка екзекуция, само и само защото не виждат кой иначе би ги защитил от дребните кокошкарски кражби. Екзекуцията, между другото, не е наказание срещу кокошкарите, нали всички сме съгласни с това? Т.е., дори да е имало кражба, крадецът нямаше да е осъден на смърт. И не би следвало да е така – наказанието трябва да отговаря на престъплението.

Криво ми е също така, защото г-н Опиц изглежда като да е живял достоен живот. Е, бил е ловец, но в този свят има и по-тежки грехове от това. Може би, ако не е бил ловец, нямаше да завърши кариерата си с един Последен Лов… не знам. Кофти е обаче да видиш някой достолепен човек да говори така за края си. Кофти е и най-вече, защото не виждаш разкаяние за делото си, а само съжаление, че животът му няма да е вече този, който е бил. Неговият живот.

Криво ми е също така, че към сегашния момент анкетата на “Дневник” показва, че българинът все повече и повече се надява самоуправството да го “оправи”. А не е това начинът. Някой ден ще пиша дълго за това как заради разбитата вяра в институциите сме спрели да се оплакваме официално. А в нормалните държави това е национален спорт…

Разчитаме на екзекуциите. Обичаш момиче и то не ти откликва: значи 5 куршума. Не ти излизат сметките за разделянето на имота с роднините – брадвата “решава” нещата! Онзи ден двама се удариха (лека, ламаирнена катастрофа) и без обяснения започнаха да се ломят на шосето. Ако погледнете и във форума на новината за присъдата на Опиц, хората са готови за саморазправа. Дано да е като всички форумни кьорфишеци, но гледайки случващото се… надали!

Иначе смешни Фейсбук групи за каквото се сетиш. Включително и за помилването на Опиц. Надявам се Президентът да не е толкова глупав и толкова популист, че да го помилва. Защото ще даде много, много лошо послание към хората с горните нагласи!

Photo (cc-by) Klearchos Kapoutsis