• Като тръгнах към офиса, на половината път се сетих, че забравих торбата с MacOS development хардуера, от който колега имаше нужда днес. Това е минусът целия хардуер да се побира в една хартиена торба… лесно го забравяш!
  Върнах се, разбира се, денят без тази торба щеше да е пълна загуба за един от нас!
• Взех хардуера и обратно към офиса. Точно влязох там, оставих въпросния хардуер и отидох в стаята си, за да констатирам, че… служебния ми ноутбук е в гардероба вкъщи! А имах онлайн среща след около 45 мин.
  Проведох набързо daily scrum meeting-a с екипа и отпраших по най-бързия начин към къщи. Стигнах у нас навреме, за да проведа онлайн срещата си от дивана, и веднага след това отпраших пак към офиса за остатъка от деня.

Кратката математика от целия този заплес: вместо 18 минути пътуване и 12 изминати километра, към 10:45 се оказах с 64 минути в колата и около 55 изминати километра.

Сега разбирате ли защо толкова много се ядосвам, като Ангел проявява ежедневно, дори ежечасно, колосален заплес?