Цитирам Пейо, който привежда доказателства за грубо (и умишлено, според мен) нарушаване на закона от страна на не кой да е, а самите МВР:

Напоследък ми препратиха няколко постановления на МВР, с които се искат IP адреси и информация за установяване самоличността на лица, които са написали коментар към публикация в новинарски сайтове и блогове. Поддържащите тези сайтове виждат думи като МВР, НПК, Постановление, Преписка, членове, алинеи и нормално се стряскат. Ето такова постановление, което е получено в редакцията на FrogNews:

Първото, което се забелязва в Постановлението, са грешките, които служителят, най-вероятно дознател, е допуснал:

1. Назначава вещо лице, което има специални познания (чл. 144 и сл. от НПК ), а посочва като основание чл. 117 -127, които са за свидетели;
2. Чл. 409 НПК въобще няма алинея пета, а и се отнася до съвсем друго, което няма никакво отношение към темата;
3. Назначава експерт (вещо лице), а твърди, че го е запознал с правата на свидетел по чл. 122 и 123 НПК.

Колкото пъти има опит да се посочи правно основание, толкова пъти е сбъркано. Но трудно е да се посочи валидно правно основание за действия, които закона не позволява да бъдат извършени по този начин.

Служителят на МВР желае да получи  данни за лицата, които са публикували текстове коментари на определени сайтове. За тази цел той не само възлага на вещото лице задачата да установи самоличността и IP адресите на коментиращите, но и  го оправомощава да извършва проверки „на място“ като посещава офисите на интернет доставчици и лицата, които поддържат страниците. НПК и Закона за електронните съобщения (ЗЕС) изрично указват, че IP адреси, данни за трафика и друга информация, с която може да се установи самоличност,  може да се изисква само след съдебно разрешение.

Анализът на Пейо продължава в неговия блог. Аз реших, че след цитата на Григор е важно и аз да го копирам, първо за да се вижда добре в търсачките, и второ тези мои читатели, които не четат Пейо, да го видят и да се поинтересуват.

Изглежда че с това правителство сме на крачка от истинска политическа цензура и от истинско, оправдано и завоалирано в добри намерения посегателство върху свободата на словото и печата.

Да видим кой е по-временно в България: меверейците с китайско-комунистически подход или демокрацията.