Пак почивка в Гърция, пак “Палини бийч”

Отдавна не съм писал. Въпреки всички обещания, които си даваме с моя блог, времето ми за него все не стига и не стига. Изключвайки телеграфния пост от Роженския манастир, който по-скоро беше моментно усещане.

Днес обаче имам време. Имам и желание. И имам за какво.

Най-накрая сме на по-дълга почивка. На море, на място, на което сме били и преди. Веси рядко се съгласява на подобни неща, може би защото и напомнят N-те  пъти със семейство на Несебър, когато беше малка (2-3 от тези пъти ги помня лично) :). Този път обаче, като никога, сме обратно в х-л “Палини” на Халкидики. Бяхме тук през септември 2008ма, когато Марти беше мръвчица на 3 месеца. И си изкарахме прекрасно, въпреки че бяхме само четиримата. Сигурно личи и от снимките.

Бидейки толкова доволни, решихме да се върнем пак, този път с компания. И вече втори ден 6 големи и пет малки пишем поредния сценарий на епизод на “С деца на море”.

Първите 24 часа започнаха малко напрегнато. За мен, като запален адвокат на мястото и за останалата част от компанията, като за хора, платили са нещо, което не получават. Спокойно мога да кажа, че за три години промяната е основно негативна:

* В ресторанта обслужването е като в “Балкантурист” ресторант от миналия век (точни думи на Иво)
* Разруха вилнее из иначе близките до морето бунгала, които обитаваме: наложи се да ни сменят бунгалото (т.е. да не сме заедно и трите семейства), защото нашето се оказа без врата на тоалетната – разбирай все едно акаш в спалнята. Не знаеха кога ще оправят вратата. Може би в сряда? А може би не.
* Хладилникът в бунгалото на Иво и Петя не работеше. Казаха, че нямало да го оправят. След “преговори” на четири нива вече ползват хладилника в неизползваемата стая без врата на банята.
* Интернетът е платен, мизерен и само на рецепция. И преди беше само в лобито, но беше безплатен.

Въобще май се потвърждава старото правило “не ходи, ако е пълно с руснаци”. Само където никой не ни каза, а и нямаше начин да разберем, че е пълно с руснаци. А като се замисля колко доволен бях 2008а и колко възторжено говорех за мястото пред приятелите, направо ми се сгорещяват бузите от срам. Но каквото-такова, “the damage is done”, да видим сега как ще компенсираме.

Единия вариант: с времето. То прекрасно компенсира засега. Е, днес ръсна малко дъждец, но за кратко и по време на “обедната почивка”. Е, и сега се мръщи нещо, но като цяло мисля, че времето ще е хубаво. Може би защото не зависи от гърците…

Снощи, като един виден простак от село се замъкнах на вечеря с къси гащи и фланелка.  Каката, която проверява на входа да не би да се вмъкне някой, който не си е платил ми направи забележка. Днес смятах да и опъна нервите, като отида по бански, но май ще се направя на културен и ще си сложа дънките. Не че нещо, но снощи ми направиха ярко впечатление каки в къси полички, толкова къси, че моите гащета направо за Атон можеха да се класират, ако тяхните са били ОК като дължина. Ще кажете “да, ама техните крачета са девичи и красиви”, но няма да сте прави. Да, някои бяха девичи и красиви, но в растителността на други успешно можеше да се скрие пъдпъдък – все пак говорим за рускини, които в повечето случаи са една от двете крайности – или “лачени”, или (многоточие). За общите ми впечатления от гъркините по-добре да не започвам…

Та така, зает от екзистенциални мисли прекарах повечето от вечерята си. Няма да споменавам отвратителното деде-сервитьор, неучтив, намръщен и груб, готов винаги да ти се скара. Затова пък говорещ само гръцки. Поля ме с виното, което си поръчах и даже не се извини. Няма да го споменавам само защото искрено се забавлявах, когато на молбата на Веси за малко лед за бялото и вино той невъзмутимо и посочи ледницата (не знам как се казва), в която стоеше бутилката (там, естествено, имаше лед, но имаше и бутилка). Въобще обслужване с класа, само дето много ниска класа…

Ако не ме беше толкова срам от факта, че аз препоръчах мястото, със сигурност щях да вдигна колосален скандал. Но си мълчах… Защото и моите гащи ги чувствах посрани някак… Много неприятно чувство, казвам ви!

Сега чакам вечерята с интерес. И обещавам да ви снимам сиренето, ако заедно с него в зехтина пак плуват 3-4 удавени мухи. 🙂

Като изключим тези дребни недостатъци, като че ли има вероятност да си изкараме добре. Бунгалцето пак е на 15 метра от морето, компанията е добра (и се надявам като свикнат с мизерията да се отпуснат), времето обещава и то да е добре.

Но определено вече няма да се върна в х-л “Палини”.