От много време насам имам чувството, че “закифлявам”. Ето малко факти:

• Не спортувам
  • …но пък “ходя на танци”
• Пазя диета
  • …и се оплаквам от нея
  • …но я нарушавам
  • …и като резултат дебелея!
• Най-много, и истински, ме кефят блогове като “Майко мила”
• Не пиша вече код 🙁
  • …и се оплаквам от това
  • …но не правя кой-знае какво, за да го променя
  • …а и едва ли ще успея вече
• Притеснявам се за децата
• Чат-пат ми се случва да ми избиват истински сълзи в очите. Не, честно! Кога от мъка, кога от яд, кога от безсилие.
• Отвратен съм от политиката
  • …включително и тези, които подкрепям
  • …но не съм им писал/казал
  • …но и не съм готов да ходя да протестирам срещу това, защото “няма смисъл”
• Не знам дали ще гласувам на следващите избориу
  • …и не знам за кой! А и “няма смисъл”
• Хващам се на много моменти, че жена ми се държи по-мъжки от мен!

Не знам от времето ли е, от работата ли е, но усещането не е никак приятно. Изброяването на фактите също не помага. Май ще се оставя малко по течението.

Може би просто имам нужда от почивка, или от по-малко Facebook и повече четене! И писане.